Реквием за Ангел Димитров
Dec 10th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАТази година се навършиха 9 години от смъртта на любимия ми учител, директор на училище и пример за общественик, който се раздаваше без остатък.
Това бе Ангел Николов Димитров, останал длъжен на съпругата си Цветанка и двете си дъщери Даниела и Кремена, защото не им е посветил много от времето си, но пък е създал кратко безценно поетическо богатство за тях, за любимите му същества в живота.
Емблематично за Литературен клуб “Йордан Кръчмаров” Балчик, в който членуваше, е стихотворението “Цветя”, редактирано от Кръстьо Дренски през февруари 2000 г. и публикувано в нашия вестник, а по-късно и във в.”Пенсионери”:
“Цветя красят и моята градина./Но есени край тях щом мина,/ те спират ме и мисля до забрава-/ от тях след време нищо не остава./ Защо ли тъй за кратко са родени?/Зелените им крехки вени/ безмилостно кажи ми кой пресече?/Съвсем увяхнали са вече./ Кому е нужна тази орис зла? Нима за тях я някой пожела?/Нали градината ми без цветя/ е пуста като угарите тя? / Тъй много искам в моята градина/цветя, дори във сняг и мраз да има!” С обич е написал стихове и за Балчик, който му става като роден град:
“Балчик е моят пристан/ към старост тук ще наклоня. / И в земята като корен ще остана/ вечността да подслоня!”. Ангел Димитров е роден в с.Глогинка, Търговищко. Завършил е гимназия в Попово, а Учителски институт в Шумен. Учителствал е в с.Соколово, с.Травник, с.Било, с.Крапец, с.Горичане и от 1960 г. в Балчик. Известен е с педагогическото си майсторство като директор на ОУ “Антим I”Балчик, а по-късно като честен комунист, инструктор в ОбК на БКП в Балчик и профсъюзен деятел. На неговата 70-годишнина младата балчишка поетеса Стефка Керчева, автор на химна на град Балчик, му посвещава тези стихове: “…И нека Ви грее едничката мисъл, че туй, що сте дали, е имало смисъл.” Пак през 2000 г. в нашия вестник публикувахме неговата “Зимна приказка”, която е като вечната зимна песен на времето: “Във стаята се спуска мрака,/приятно печката бумти,/ часовникът ритмично трака,/ похлопват старите врати./Навънка вятърът лудува,/ немирно в клоните играй,/ в комините току нахлува/ и иска всичко да узнай./ Заслушан в песента позната,/ мен властно гали ме сънят – / над бялата покривка на земята/ надежди прелестни кръжат.”
Живота Ангел Димитров отразяваше с богато чувство за хумор и справедливост.
На 21 октомври 1998 г. в нашия вестник ние запечатахме неговата “Позиция”: “Голяма е новината по ефира,/ времето минава, тя не спира./ Искат Клинтън да бъде снет,/ с Моника бил в своя кабинет./ Каквото там се случи/ и Хилари в съда научи…/ Сигурна била следата:/ личат по роклята петната./ Едни се тюхкат: тъй му се пада,/ забравили, че Моника е млада./На всеки такъв атлет,/ би му се завило свет./ Президент отдавна е човека,/ но допуска таз постъпка лека./ Завиждат критикари дръзки,/ а той постъпва просто мъжки./ Хилари пред нас мълчи,/ но явно в къщи го гълчи./ Едва ли има във света съпруга/ горда, че мъжът и ляга с друга./ Виж, когато е дискретно,/ случайно, мимолетно,/ всичко свършва кратко./И животът продължава сладко.” Самокритично и сатирично гледа на семейството си той: “Да кажем, права е жената,/ че не увира ми главата./ Но малко късно ми се струва/ над своя избор да умува!”
Отиде си Ангел Димитров. Но остана неговият завет: “Искам добри да са хората,/ нека един за друг да милеят,/ нека изчезне угрозата,/ вечно в ужас и страх да живеят./ Всеки ден убийства, грабежи,/ всеки ден насилници груби!/ Чезнат благородни стремежи,/ всеки ден в зло доброто се губи!”
Смея да кажа, че първи ние, тогава в.”Морски телеграф”, публикувахме на 29 април 1996 г. неговото “Защо?”: Защо едни живеят харно, / в охолство, сити и със парно?/Защо народът обеднява/ в собствената си държава?/ Редуваха се през години/ управници – червени, сини,/като министри, депутати,/а пък все лоши резултати!/ Кому бе нужна таз разруха,/ натикала ни в пропаст глуха?/Роят се партии различни,/ но все за сметките си лични!” Благодаря посмъртно на Ангел Димитров, че бе един от първите граждани на Балчик, който оцени усилията ни да родим и съградим един нов вестник, от който ще има нужда всеки, вече 20 години: “Вестници има много и различни/ независими, партийни, еротични,/ но един сред тях се отличава/ и всеки трябва да го получава./ За живота във всички сфери/ човек във него ще намери./ И мисля, че наистина съм прав:/ това е “Морски телеграф”!/ Редовно, който го чете,/ мъж, жена или пък дете,/ ще бъде със живота в крак/ и догодина ще се абонира пак.”
Може би Ангел Димитров ни чака нас, себеподобните, в оня свят, който Господ му е отредил! “Господ е с всевластна воля,/ него рекох да помоля,/ в друго царство да ме дене,/ с ей такива като мене./ Не в подобие на Ада/ и към Рая да не спада./ Та попитах: “Боже, де го?”/ Той отвърна: “Ти си в него”.
Мир на душата на учителя, поета и човека Ангел Димитров!
Маруся КОСТОВА