Дра­го­с­тин Фолк На­ци­о­нал не­у­се­т­но за вси­ч­ки за­к­ръ­г­ли 20 го­ди­ни от сво­е­то съ­з­да­ва­не! Фор­ма­ци­я­та, с из­к­лю­чи­тел­но ин­тен­зи­в­на дей­ност в об­ла­ст­та на зву­ко­за­пи­са, съ­ще­в­ре­мен­но пре­д­с­та­вя Бъл­га­рия и на раз­ли­ч­ни ме­ж­ду­на­ро­д­ни кул­тур­ни фо­ру­ми по све­та.

През есен­та на 1994 го­ди­на е „про­щъ­пул­ни­кът” на Дра­го­с­тин Фолк На­ци­о­нал в Бу­да­пе­ща. Сле­д­ват кон­цер­ти и уча­с­тия в Бра­ти­с­ла­ва, Бел­г­рад и Бер­лин, в Дре­з­ден, Лай­п­циг и Пра­га. През 1998 го­ди­на, с пре­ми­е­ра­та на кан­та­та­та „Ду­на­в­с­ка му­зи­ка” от Сте­фан Дра­го­с­ти­нов се от­к­ри­ва по­ре­д­на­та се­сия на ООН във Ви­е­на. След три по­с­ле­до­ва­тел­ни ав­с­т­рий­с­ки тур­не­та, през про­лет­та на 2007-ма, Ви­е­на окон­ча­тел­но е „пре­в­зе­та” от из­ку­с­т­во­то на Дра­го­с­тин фолк  Го­ля­ма­та за­ла на Ка­зи­но­то в Ба­ден-Ви­е­на се „пу­ка по ше­во­ве­те”, а пре­са­та скан­ди­ра „осан­на”! Ком­па­к­т­ди­с­кът с „Ду­на­в­с­ка му­зи­ка” е ви­ен­с­ки­ят му­зи­ка­лен „бе­с­т­се­лър” през се­зо­на. През май 2009-та  три­ум­фал­но тур­не в Ру­сия! „По­ме­ж­ду дру­го­то” –   кон­цер­ти и уча­с­тия в Зим­ния му­зи­ка­лен фе­с­ти­вал в НДК, „Вар­нен­с­ко ля­то”, Фе­с­ти­вал на из­ку­с­т­ва­та „Бо­рис Хри­с­тов”, „Со­фий­с­ки му­зи­кал­ни се­д­ми­ци”, „Кул­тур­ни пра­з­ни­ци  Бал­чик”, Са­лон на из­ку­с­т­ва­та  НДК, Ме­ж­ду­на­ро­ден му­зи­ка­лен фе­с­ти­вал „Пи­рин Фолк”Сан­дан­с­ки…

През ок­том­в­ри 2011 г., на кон­кур­са, ор­га­ни­зи­ран от Би­Би­Си, „Не­ка на­ро­ди­те пе­ят” (Let the Peoples Sing) на фор­ма­ция „Дра­го­с­тин Фолк На­ци­о­нал” е при­съ­де­на пре­с­ти­ж­на­та Вто­ра на­г­ра­да, най-зна­чи­мо­то бъл­гар­с­ко по­с­ти­же­ние на ме­ж­ду­на­ро­д­на­та кон­кур­с­на хо­ро­ва сце­на през по­с­ле­д­ни­те 25 го­ди­ни!…

Фор­ма­ци­я­та до­се­га има из­да­де­ни 11 ком­па­к­т­ди­с­ка с над 700 ми­ну­ти му­зи­ка от ма­ща­б­ния про­ект „Ан­то­ло­гия на бъл­гар­с­кия му­зи­ка­лен фол­к­лор”  Зву­ко­ви ико­ни на Бъл­га­рия (Sonic Icons of Bulgaria) – му­зи­кал­ни­те ал­бу­ми „Ро­фин­ка”, „Са­ра­ки­на”,”Га­лун­ка”,”Ду­на­в­с­ка му­зи­ка”,”Лю­бо­в­на при­ка­з­ка”,”Ко­ле­д­на зве­з­да” „При­ту­ри се пла­ни­на­та”,”Ми­лой­ка”,”Слън­чо­ва сва­т­ба”,”Гро­з­дан­ка”,”Шин­ка”. Цел­та на про­е­к­та е да бъ­дат съ­б­ра­ни пе­с­ни от раз­ли­ч­ни ре­ги­о­ни на Бъл­га­рия, пре­съ­з­да­де­ни чрез ав­тор­с­кия по­г­лед на Сте­фан Дра­го­с­ти­нов и да се съ­х­ра­нят чрез зву­ко­за­пи­са.

Все­ки диск съ­дър­жа уни­кал­на при­ка­з­ка за бъл­гар­с­кия фол­к­лор, а об­ло­ж­ки­те на по­ре­ди­ца­та са ук­ра­се­ни с кар­ти­ни на пър­во­май­с­то­ри в бъл­гар­с­ко­то изо­б­ра­зи­тел­но из­ку­с­т­во, ка­то Бо­рис Ге­ор­ги­ев, Ва­сил Сто­и­лов, Вла­ди­мир Ди­ми­т­ров-Май­с­то­ра, Иван Мър­к­ви­ч­ка, Иван Ми­лев, Хри­с­то Стан­чев, Иван Не­нов…

Зву­ко­за­пи­си­те зву­чат по ра­ди­о­с­тан­ци­и­те в цял свят и са на вър­ха на кла­са­ци­и­те. Ав­то­ри­те­т­но­то бри­тан­с­ко из­да­ние Classic CD, още в 1998 г. по­с­та­ви на пър­во мя­с­то ком­па­к­т­ди­с­ка A Love Story (Лю­бо­в­на при­ка­з­ка). Ав­то­ри­те Кент Хънт  и Йън Ма­к­до­налд са ка­те­го­ри­ч­ни:

„Сти­лът во­ди на­ча­ло от Бъл­гар­с­кия ан­сам­бъл, съ­з­да­ден през 50-те го­ди­ни от Фи­лип Ку­тев. Ни­що дру­го, ко­е­то да се ме­ри с Ку­тев не е по­с­ти­г­на­то след то­ва, до не­от­да­в­на­ш­на­та по­я­ва на „Дра­го­с­тин Фолк На­ци­о­нал” на Сте­фан Дра­го­с­ти­нов. Ком­по­зи­то­рът, ав­тор на шест сим­фо­нии, въз­к­ре­ся­ва тра­ди­ци­я­та на Фи­лип Ку­тев по един бле­с­тящ на­чин”. (“Classic CD”, October, 1998, p. 84-85)

Проф. Ки­рил Сте­фа­нов: „Дра­го­с­тин Фолк е пе­ещ ор­ке­с­тър!… Из­к­лю­чи­тел­ни му­зи­кан­ти! Те­зи мла­ди мо­ми­че­та – то­ва са пе­е­щи пер­ли!  С не­по­в­то­рим бъл­гар­с­ки аро­мат! А Сте­фан Дра­го­с­ти­нов е тво­рец с ог­ром­на твор­че­с­ка ин­вен­ция, опи­ращ се на на­ци­о­нал­на­та ни тра­ди­ция и до­раз­ви­ващ я с из­к­лю­чи­тел­но про­фе­си­о­нал­но май­с­тор­с­т­во.”  (БНТ, 29.06.1997.)

В-к “Сызран Се­го­д­ня”: “Ка­к­во ща­с­тие е да чу­ем Дра­го­с­тин Фолк На­ци­о­нал и да се сре­щ­нем с му­зи­ка­та на Сте­фан Дра­го­с­ти­нов! Ру­сия не по­з­на­ва друг та­къв ан­сам­бъл… Из­к­лю­чи­тел­но! Фе­но­ме­нал­но!” (30. 05. 2009).

Аме­ри­кан­с­ки­ят му­зи­ко­вед М.При­ц­кер въз­к­ли­к­ва: “Ис­тин­с­ко зву­ко­во пир­ше­с­т­во ни по­д­на­ся му­зи­ка­та на Сте­фан Дра­го­с­ти­нов! Впе­ча­т­ля­ва­ща твор­че­с­ка кон­це­п­ция за дъл­бо­ко пре­о­с­ми­с­ля­не и сце­ни­ч­но пре­д­с­та­вя­не на бо­га­та­та Бал­кан­с­ка тра­ди­ция! Ка­къв не­ве­ро­я­тен Дра­го­с­тин фолк! Ка­къв ус­т­рем и ше­ме­тен зву­ков по­ток!… A real Dragost-Stream…!” (RTN, New York, 20.11.2011.)

Във фор­ма­ци­я­та уча­с­т­ват ин­с­т­ру­мен­та­ли­с­ти-вир­ту­о­зи и пе­ви­ци със “зла­т­ни гла­со­ве” – с про­фе­си­о­нал­на по­д­го­то­в­ка, но и съ­х­ра­ни­ли са­мо­ро­д­но­ст­та на та­лан­та си; ве­че три по­ре­д­ни по­ко­ле­ния, на­с­ле­ди­ли с бла­го­дар­ност фол­к­лор­ни­те цен­но­с­ти на сво­и­те ба­би. Но, до­ба­вя­щи и до­за „ере­ти­ч­ност” към тра­ди­ци­он­на­та по­ч­ти­тел­ност! Пер­фе­к­т­но­ст­та на из­пъл­ни­тел­ки­те им по­з­во­ля­ва да из­п­ли­тат фи­ни­те дан­те­ли на ед­на кла­си­че­с­ка зву­ч­ност. Но те съ­ще­в­ре­мен­но уме­ят и ло­в­ко да жон­г­ли­рат с му­зи­кал­ния ма­те­ри­ал, да из­по­л­з­ват по­х­ва­ти от джаз-му­зи­ка­та, да ув­ли­чат с им­п­ро­ви­за­ци­он­ни при­у­ми­ци. Ед­но­в­ре­мен­но с то­ва, да осъ­ще­с­т­вя­ват по­ле­ти­те на ав­тор­с­ка­та фан­та­зия. В мо­мен­та, в съ­с­та­ва се „вли­ва” Че­т­вър­то по­ко­ле­ние съ­в­сем мла­ди из­пъл­ни­тел­ки  въз­пи­та­ни­ци на На­ци­о­нал­но­то му­зи­кал­но учи­ли­ще „Лю­бо­мир Пи­п­ков” и Нов Бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет; впро­чем, та­зи по­с­ле­д­на „вълнб” има ам­би­ци­я­та да се изя­вя­ва и са­мо­с­то­я­тел­но ка­то Дра­го­с­тин Фолк Джу­ни­ър, ра­мо до ра­мо с ре­с­пе­к­ти­ра­щи­те Дра­го­с­тин-Фолк-ве­те­ран­ки!

Ори­ги­нал­ни­ят ре­пер­то­ар, кой­то про­фе­сор Сте­фан Дра­го­с­ти­нов съ­з­да­ва за тях, обе­ди­ня­ва ин­ди­ви­ду­ал­но­с­ти­те им в ко­ло­ри­тен, сти­лен и из­пъл­ни­тел­с­ки “бу­кет”. А цел­та им е об­ща: да ув­ле­кат ка­то съ­у­ча­с­т­ни­ци в та­зи  ма­гия и слу­ша­те­ли­те! И, ус­пя­ват!…

Сте­фан Дра­го­с­ти­нов е ком­по­зи­тор със све­то­в­на из­ве­с­т­ност. За­вър­ш­ва те­о­ре­ти­ч­ния от­дел на Ле­нин­г­ра­д­с­ка­та кон­сер­ва­то­рия с Вто­ра Сим­фо­ния. /1972/, в кла­са по ком­по­зи­ция на проф. Бо­рис Ара­пов.

Но­си­тел е на пър­ви на­г­ра­ди на ав­то­ри­те­т­ни ме­ж­ду­на­ро­д­ни кон­кур­си по ком­по­зи­ция Га­у­де­а­мус в Хо­лан­дия за кан­та­та­та Па­на­и­рът (1978), Карл­хайнц Що­к­ха­у­зен в Ита­лия за Кон­церт за пи­а­но и ор­ке­с­тър (1980),  Grand Prix на фон­да­ция Фран­ция  Ар­тур Оне­гер за кан­та­та­та Polytempi 3 (1982), Си­мон Бо­ли­вар  Ве­не­цу­е­ла за Сим­фо­ния-Мо­ну­мент (1984), Фер­нан­до Пес­соа  По­р­ту­га­лия за Ода за мо­ре­то (1986).

Ав­тор е на 6 сим­фо­нии, сред тях – зна­ме­ни­та­та Peace Symphony (Сим­фо­ния за ми­ра), съ­з­да­де­на по по­ръ­ч­ка на Rotary International, ка­то сим­вол на еди­не­ни­е­то за мир и раз­би­ра­тел­с­т­во.

„Teatro de Bellas Artes” в Ма­ра­кай­бо е мя­с­то­то къ­де­то на 21 фе­в­ру­а­ри 1985 го­ди­на Сим­фо­ни­я­та от­бе­ля­з­ва Све­то­в­на­та си пре­ми­е­ра под пал­ка­та на ма­е­с­т­ро Еду­ар­до Ран. Об­ще­с­т­ве­ни­ят от­з­вук е не­ве­ро­я­тен! По­лу­че­ни са по­з­д­ра­в­ле­ния от дър­жа­в­ни ръ­ко­во­ди­те­ли от цял свят, сред ко­и­то Ро­налд Рей­гън, Кон­с­тан­тин Чер­нен­ко, Фран­соа Ми­те­ран.

В „ог­ле­да­ло­то на пре­са­та” твор­ба­та е об­си­па­на със су­пер­ла­ти­ви!

„Ре­с­пе­к­ти­ра­ща­та ти­ши­на и смъл­ча­ни­те ли­ца по­д­с­ка­з­ва­ха, че пу­б­ли­ка­та е под сво­е­о­б­ра­з­на хи­п­но­за. Вси­ч­ки бя­ха под ма­ги­я­та, пре­ди­з­ви­ка­на от Сим­фо­ния за ми­ра!… Ве­ли­ка твор­ба!” (Newsp. Critica, Caracas, 23.02.1985.)

„Сим­фо­ния за ми­ра гра­б­ва ау­ди­то­ри­я­та от са­мо­то на­ча­ло. Хо­ро­ва­та и сим­фо­ни­ч­на стру­к­ту­ра ос­та­вят не­от­ра­зи­мо впе­ча­т­ле­ние, ко­е­то мо­же да се сра­в­ни с Де­ве­та­та сим­фо­ния на Бе­то­вен. Твор­ба­та при­ко­ва­ва вни­ма­ни­е­то към сре­д­но­ве­ко­в­ни­те пе­с­ни, към сла­вян­с­ки­те фол­к­лор­ни еле­мен­ти и пре­п­ра­т­ки­те към бъл­гар­с­ка­та на­ро­д­на тра­ди­ция.” (Prof. Helena Sassone, Panorama, 2.03,1985.)

Го­ди­на по-къ­с­но, Сим­фо­ния за ми­ра е из­пъл­не­на и в Со­фия, под ди­ри­ген­т­с­т­во­то на Иван Ма­ри­нов. В за­ла „Бъл­га­рия”  е „пре­тъ­п­ка­но” ка­то на рок-кон­церт!

„Ма­ща­бът на „Сим­фо­ния за ми­ра” и не­й­ни­ят ху­ма­ни­с­ти­чен па­тос по­ко­ри­ха вси­ч­ки… Сме­ло­то вклю­ч­ва­не на „Мно­гая ле­та” в ед­но про­из­ве­де­ние с яр­ка съ­в­ре­мен­на идея го­во­ри не са­мо за ар­ти­с­ти­ч­но­то пре­о­с­ми­с­ля­не на на­с­ле­д­с­т­во­то, но и за пря­ко­то му по­д­чи­не­ние на на­шия ден. То­ва ве­че не е са­мо му­зи­ка, а и по­зи­ция! Бла­го­да­ре­ние на Дра­го­с­ти­нов, дре­в­ни­ят Бла­го­с­лов до­би нов сми­съл, пре­вър­на се от глас към Бо­га в глас към хо­ра­та. Ми­рът по­лу­чи още ед­на бъл­гар­с­ка пе­сен, ко­я­то све­тът ще чуе! (Сте­фан Про­дев, в. На­ро­д­на кул­ту­ра, 7.02.1986.)

Твор­че­с­т­во­то на Сте­фан Дра­го­с­ти­нов е „от­во­ре­но” към вси­ч­ки жан­ро­ве – от мо­ну­мен­тал­ни­те сим­фо­ни­ч­ни пла­т­на до во­кал­на­та ми­ни­а­тю­ра и клип-ми­мо­ле­т­но­с­ти­те в ре­к­ла­ма­та. На­пи­сал е кон­церт за пи­а­но и ор­ке­с­тър, кон­церт за ба­с­к­ла­ри­нет, кон­церт за вал­д­хор­на, де­се­т­ки ка­мер­ни твор­би, ин­с­т­ру­мен­тал­ни со­на­ти, те­а­т­рал­на и фил­мо­ва му­зи­ка, над пе­т­с­то­тин хо­ро­ви и со­ло­ви пе­с­ни. Спе­ци­ал­на „ни­ша” в твор­че­с­т­во­то му, през 70-те и 80-те го­ди­ни  а и до днес – е от­во­ре­на към аван­гар­д­ни­те му твор­че­с­ки из­с­ле­д­ва­ния на съ­в­ре­мен­ни­те по­ли­тем­пи­ч­ни зву­ко­ви про­це­си в му­зи­ка­та, за­ло­же­ни в хо­ро­ви­те му кан­та­ти Politempy 1 & 3, ко­и­то му до­на­сят и пър­ви­те ви­со­ки ме­ж­ду­на­ро­д­ни от­ли­чия и при­з­на­ния.

В твор­би­те му ли­чи май­с­тор­с­ко­то съ­че­та­ва­не на ста­ро­да­в­ни­те на­ци­о­нал­ни тра­ди­ции със съ­в­ре­мен­ни­те ком­по­зи­ци­он­ни те­х­ни­ки. През ля­то­то на 1981 г., на Тра­ди­ци­он­ния ме­ж­ду­на­ро­ден фе­с­ти­вал в Бер­га­мо, след пре­ми­е­ра­та на Politempy 4 (Кон­церт за пи­а­но и ор­ке­с­тър) ве­с­т­ник „Corriere della Sera”  от­бе­ля­з­ва: „Мо­дер­на и ори­ги­нал­на твор­ба, за­с­лу­жи­ла Го­ля­ма­та на­г­ра­да на Кон­кур­са Що­к­ха­у­зен!.. Съ­ще­в­ре­мен­но, про­я­вя­вай­ки се на За­пад, Сте­фан Дра­го­с­ти­нов на за­б­ра­вя своя Бал­кан­с­ки ко­рен!…”

Про­из­ве­де­ни­я­та му се из­пъл­ня­ват в цял свят: све­то­в­ния му­зи­ка­лен па­ри­ж­ки Цен­тър Жорж По­м­пи­ду, Бол­шой те­а­тър, на фе­с­ти­ва­ли­те  Вар­ша­в­с­ка есен, Мо­с­ко­в­с­ка есен, фе­с­ти­вал Бер­га­мо-Бре­ша, Му­зи­ка­лен фе­с­ти­вал Га­у­де­а­мус, Би­е­на­ле  Бра­ти­с­ла­ва, Но­во­го­ди­шен му­зи­ка­лен фе­с­ти­вал  Со­фия, Са­лон на из­ку­с­т­ва­та  НДК, „Мар­тен­с­ки му­зи­кал­ни дни” Ру­се, „Вар­нен­с­ко ля­то”, „Со­фий­с­ки му­зи­кал­ни се­д­ми­ци. Из­пъл­ни­те­ли на не­го­во­то твор­че­с­т­во са из­тъ­к­на­ти фор­ма­ции ка­то Ан­сам­бъл „Ен­тер Кон­там­по­рен  Фран­ция, Сим­фо­ни­ч­ни­ят ор­ке­с­тър на РАИ  Ми­ла­но, Хо­рът и ор­ке­с­тъ­рът на Хо­лан­д­с­ко­то ра­дио, Со­фий­с­ка­та опе­ра, Со­фий­с­ка­та фил­хар­мо­ния, Хо­рът и ор­ке­с­тъ­рът на БНР, Вар­нен­с­ка фил­хар­мо­ния, На­ци­о­нал­ни­ят Ве­не­цу­ел­с­ки ор­ке­с­тър –  Ка­ра­кас, хор и ор­ке­с­тър Бе­лас Ар­тес  Ма­ра­ка­и­бо, де­се­т­ки хо­ро­ви фор­ма­ции от Бъл­га­рия, Ев­ро­па, Аме­ри­ка и Ав­с­т­ра­лия, вир­ту­о­зи-из­пъл­ни­те­ли ка­то Ха­ри Спар­най, Ан­то­нио Ба­ке­ли, Ми­ле­на Мол­ло­ва, Емил Ива­нов, Ди­ми­тър Стан­чев, Ро­сен Иде­а­лов, ка­к­то и ди­ри­ген­ти ка­то Иван Ма­ри­нов, Ди­ми­тър Ма­но­лов, Ка­мен Го­ле­ми­нов, Але­к­сей Из­мир­ли­ев, Йор­дан Да­фов, Емил Ча­къ­ров, Кри­кор Че­ти­нян, Сто­ян Кра­лев, Еду­ар­до Ран, Дей­вид По­р­се­лайн, Пе­тер Йо­т­воз…

До 1994 го­ди­на Сте­фан Дра­го­с­ти­нов е ръ­ко­во­ди­тел на Ан­сам­бъл Фи­лип Ку­тев. С Ан­сам­бъ­ла осъ­ще­с­т­вя­ва три­ум­фал­ни тур­не­та в цял свят и  през 1988 г. за­пи­с­ва в Япо­ния пър­ви­те 3 CD-ал­бу­ма в ис­то­ри­я­та на Фи­лип Ку­тев, ка­то ти­ра­жът им до­с­ти­га ре­кор­д­ни­те 2 ми­ли­о­на ек­зем­п­ля­ра.

Ва­жен ак­цент в био­г­ра­фи­я­та му е про­е­к­тът Ан­то­ло­гия на бъл­гар­с­кия фол­к­лор, кой­то ком­по­зи­то­рът осъ­ще­с­т­вя­ва по­с­ле­до­ва­тел­но ве­че 20 го­ди­ни, за­е­д­но с ос­но­ва­на­та от не­го фор­ма­ция Дра­го­с­тин Фолк. В твор­че­с­т­во­то му, на­ци­о­нал­на­та тра­ди­ция при­съ­с­т­ва ка­то по­вод за съ­з­да­ва­не­то на съ­в­ре­мен­ни цен­но­с­ти с ав­тор­с­ки по­д­пис.

През 2007 г., Ме­ж­ду­на­ро­д­ния ко­ми­тет World Music в Ко­рея,  ог­ла­ся­ва сво­е­то ре­ше­ние за удо­с­то­я­ва­не на про­фе­сор Сте­фан Дра­го­с­ти­нов с Ака­де­ми­ч­но­то зва­ние World Master сред но­ми­ни­ра­ни от цял свят твор­ци. Фор­му­ли­ро­в­ка­та гла­си: “За из­к­лю­чи­тел­ни по­с­ти­же­ния  в об­ла­ст­та на тра­ди­ци­он­на­та му­зи­ка.” То­зи ме­ж­ду­на­ро­ден приз се да­ва за ця­ло­с­т­на­та дей­ност и при­нос на Сте­фан Дра­го­с­ти­нов, в об­ла­ст­та на из­с­ле­д­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на на­ци­о­нал­на­та му­зи­кал­на тра­ди­ция и за не­й­но­то съ­х­ра­ня­ва­не и про­дъл­жа­ва­не в съ­в­ре­мен­ния свят без гра­ни­ци, за при­об­ща­ва­не на бъл­гар­с­ка­та кул­тур­на иден­ти­ч­ност към све­то­в­на­та съ­к­ро­ви­щ­ни­ца на ду­хо­в­ни цен­но­с­ти.

Шко­ла­та Дра­го­с­ти­нов. Сте­фан Дра­го­с­ти­нов е про­фе­сор по ком­по­зи­ция, хар­мо­ния, ор­ке­с­т­ра­ция, те­о­рия и съ­в­ре­мен­ни му­зи­кал­ни те­х­ни­ки в Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет, из­на­ся  на­у­ч­ни ле­к­ции в пре­с­ти­ж­ни ака­де­ми­ч­ни и уни­вер­си­те­т­с­ки об­ще­с­т­ва в цял свят.

През 2007 г. ос­но­ва­ва Клас по ком­по­зи­ция при Де­пар­та­мент Му­зи­ка в НБУ. От то­га­ва до днес не­го­ви­те  та­лан­т­ли­ви сту­ден­ти пе­че­лят не­из­мен­но ви­со­ки от­ли­чия на ав­то­ри­те­т­ни ме­ж­ду­на­ро­д­ни кон­кур­си по ком­по­зи­ция в Бъл­га­рия и по све­та.

Три­умф на шко­ла­та на про­фе­сор Сте­фан Дра­го­с­ти­нов!  под то­ва за­г­ла­вие ве­с­т­ник Труд (13.4.2012.) ко­мен­ти­ра за­бе­ле­жи­тел­ни­те твор­че­с­ки ус­пе­хи на сту­ден­ти­те от Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет. – Сам но­си­тел на низ от най-пре­с­ти­ж­ни от­ли­чия, про­фе­сор Сте­фан Дра­го­с­ти­нов на вре­ме­то е на­ри­чан „без­по­г­ре­шен снай­пе­рист”, за­ра­ди по­ре­ди­ца­та от пър­ви на­г­ра­ди на ме­ж­ду­на­ро­д­ни кон­кур­си в Хо­лан­дия, Ита­лия, Фран­ция, Ве­не­цу­е­ла и По­р­ту­га­лия. Днес не­го­ви­те та­лан­т­ли­ви сту­ден­ти от Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет  про­дъл­жа­ват без­по­г­ре­ш­но пъ­тя му!

През по­с­ле­д­ни­те 7  го­ди­ни въз­пи­та­ни­ци­те на Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет и шко­ла­та на проф. Дра­го­с­ти­нов – Еме­рих Ам­бил, Са­ра Ко­с­та­ди­но­в­с­ка, Да­на­ил Та­нев, Ва­ле­рия Кра­чу­но­ва, Ми­на Еф­ре­мо­ва  са „от­с­т­ре­ля­ли” ду­зи­на пре­с­ти­ж­ни от­ли­чия на ме­ж­ду­на­ро­д­ни­те кон­кур­си: „Ака­де­мик Ма­рин Го­ле­ми­нов”, 2009; „Еу­фо­ния”  Ме­ж­ду­на­ро­д­на Крал­с­ка ака­де­мия по из­ку­с­т­ва­та, Брю­к­сел, 2010; „Мла­ди да­ро­ва­ния”, Со­фия, 2011 и 2012, (Че­ти­ри на­г­ра­ди!); кон­курс „Бо­рис Хри­с­тов”, 2011; кон­курс „Со­фия”  ан­сам­бъл „Со­фий­с­ки со­ли­с­ти”, 2009 и 2013, (Че­ти­ри на­г­ра­ди!); кон­курс „Зе­мя­та и хо­ра­та”, 2013; кон­курс „Проф. Иван Спа­сов”, 2013.

Ус­пе­хи­те на съ­в­ре­мен­на­та ком­по­зи­тор­с­ка шко­ла при Нов Бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет, ог­ла­вя­ва­на и мо­ти­ви­ра­на от про­фе­сор  Сте­фан Дра­го­с­ти­нов, са впе­ча­т­ля­ва­щи и ре­с­пе­к­ти­ра­щи!

/Б.Т./