20 ГОДИНИ “ДРАГОСТИН ФОЛК НАЦИОНАЛ”
Dec 3rd, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАДрагостин Фолк Национал неусетно за всички закръгли 20 години от своето създаване! Формацията, с изключително интензивна дейност в областта на звукозаписа, същевременно представя България и на различни международни културни форуми по света.
През есента на 1994 година е „прощъпулникът” на Драгостин Фолк Национал в Будапеща. Следват концерти и участия в Братислава, Белград и Берлин, в Дрезден, Лайпциг и Прага. През 1998 година, с премиерата на кантатата „Дунавска музика” от Стефан Драгостинов се открива поредната сесия на ООН във Виена. След три последователни австрийски турнета, през пролетта на 2007-ма, Виена окончателно е „превзета” от изкуството на Драгостин фолк Голямата зала на Казиното в Баден-Виена се „пука по шевовете”, а пресата скандира „осанна”! Компактдискът с „Дунавска музика” е виенският музикален „бестселър” през сезона. През май 2009-та триумфално турне в Русия! „Помежду другото” – концерти и участия в Зимния музикален фестивал в НДК, „Варненско лято”, Фестивал на изкуствата „Борис Христов”, „Софийски музикални седмици”, „Културни празници Балчик”, Салон на изкуствата НДК, Международен музикален фестивал „Пирин Фолк”Сандански…
През октомври 2011 г., на конкурса, организиран от БиБиСи, „Нека народите пеят” (Let the Peoples Sing) на формация „Драгостин Фолк Национал” е присъдена престижната Втора награда, най-значимото българско постижение на международната конкурсна хорова сцена през последните 25 години!…
Формацията досега има издадени 11 компактдиска с над 700 минути музика от мащабния проект „Антология на българския музикален фолклор” Звукови икони на България (Sonic Icons of Bulgaria) – музикалните албуми „Рофинка”, „Саракина”,”Галунка”,”Дунавска музика”,”Любовна приказка”,”Коледна звезда” „Притури се планината”,”Милойка”,”Слънчова сватба”,”Грозданка”,”Шинка”. Целта на проекта е да бъдат събрани песни от различни региони на България, пресъздадени чрез авторския поглед на Стефан Драгостинов и да се съхранят чрез звукозаписа.
Всеки диск съдържа уникална приказка за българския фолклор, а обложките на поредицата са украсени с картини на първомайстори в българското изобразително изкуство, като Борис Георгиев, Васил Стоилов, Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Иван Милев, Христо Станчев, Иван Ненов…
Звукозаписите звучат по радиостанциите в цял свят и са на върха на класациите. Авторитетното британско издание Classic CD, още в 1998 г. постави на първо място компактдиска A Love Story (Любовна приказка). Авторите Кент Хънт и Йън Макдоналд са категорични:
„Стилът води начало от Българския ансамбъл, създаден през 50-те години от Филип Кутев. Нищо друго, което да се мери с Кутев не е постигнато след това, до неотдавнашната поява на „Драгостин Фолк Национал” на Стефан Драгостинов. Композиторът, автор на шест симфонии, възкресява традицията на Филип Кутев по един блестящ начин”. (“Classic CD”, October, 1998, p. 84-85)
Проф. Кирил Стефанов: „Драгостин Фолк е пеещ оркестър!… Изключителни музиканти! Тези млади момичета – това са пеещи перли! С неповторим български аромат! А Стефан Драгостинов е творец с огромна творческа инвенция, опиращ се на националната ни традиция и доразвиващ я с изключително професионално майсторство.” (БНТ, 29.06.1997.)
В-к “Сызран Сегодня”: “Какво щастие е да чуем Драгостин Фолк Национал и да се срещнем с музиката на Стефан Драгостинов! Русия не познава друг такъв ансамбъл… Изключително! Феноменално!” (30. 05. 2009).
Американският музиковед М.Прицкер възкликва: “Истинско звуково пиршество ни поднася музиката на Стефан Драгостинов! Впечатляваща творческа концепция за дълбоко преосмисляне и сценично представяне на богатата Балканска традиция! Какъв невероятен Драгостин фолк! Какъв устрем и шеметен звуков поток!… A real Dragost-Stream…!” (RTN, New York, 20.11.2011.)
Във формацията участват инструменталисти-виртуози и певици със “златни гласове” – с професионална подготовка, но и съхранили самородността на таланта си; вече три поредни поколения, наследили с благодарност фолклорните ценности на своите баби. Но, добавящи и доза „еретичност” към традиционната почтителност! Перфектността на изпълнителките им позволява да изплитат фините дантели на една класическа звучност. Но те същевременно умеят и ловко да жонглират с музикалния материал, да използват похвати от джаз-музиката, да увличат с импровизационни приумици. Едновременно с това, да осъществяват полетите на авторската фантазия. В момента, в състава се „влива” Четвърто поколение съвсем млади изпълнителки възпитаници на Националното музикално училище „Любомир Пипков” и Нов Български университет; впрочем, тази последна „вълнб” има амбицията да се изявява и самостоятелно като Драгостин Фолк Джуниър, рамо до рамо с респектиращите Драгостин-Фолк-ветеранки!
Оригиналният репертоар, който професор Стефан Драгостинов създава за тях, обединява индивидуалностите им в колоритен, стилен и изпълнителски “букет”. А целта им е обща: да увлекат като съучастници в тази магия и слушателите! И, успяват!…
Стефан Драгостинов е композитор със световна известност. Завършва теоретичния отдел на Ленинградската консерватория с Втора Симфония. /1972/, в класа по композиция на проф. Борис Арапов.
Носител е на първи награди на авторитетни международни конкурси по композиция Гаудеамус в Холандия за кантатата Панаирът (1978), Карлхайнц Щокхаузен в Италия за Концерт за пиано и оркестър (1980), Grand Prix на фондация Франция Артур Онегер за кантатата Polytempi 3 (1982), Симон Боливар Венецуела за Симфония-Монумент (1984), Фернандо Пессоа Португалия за Ода за морето (1986).
Автор е на 6 симфонии, сред тях – знаменитата Peace Symphony (Симфония за мира), създадена по поръчка на Rotary International, като символ на единението за мир и разбирателство.
„Teatro de Bellas Artes” в Маракайбо е мястото където на 21 февруари 1985 година Симфонията отбелязва Световната си премиера под палката на маестро Едуардо Ран. Общественият отзвук е невероятен! Получени са поздравления от държавни ръководители от цял свят, сред които Роналд Рейгън, Константин Черненко, Франсоа Митеран.
В „огледалото на пресата” творбата е обсипана със суперлативи!
„Респектиращата тишина и смълчаните лица подсказваха, че публиката е под своеобразна хипноза. Всички бяха под магията, предизвикана от Симфония за мира!… Велика творба!” (Newsp. Critica, Caracas, 23.02.1985.)
„Симфония за мира грабва аудиторията от самото начало. Хоровата и симфонична структура оставят неотразимо впечатление, което може да се сравни с Деветата симфония на Бетовен. Творбата приковава вниманието към средновековните песни, към славянските фолклорни елементи и препратките към българската народна традиция.” (Prof. Helena Sassone, Panorama, 2.03,1985.)
Година по-късно, Симфония за мира е изпълнена и в София, под диригентството на Иван Маринов. В зала „България” е „претъпкано” като на рок-концерт!
„Мащабът на „Симфония за мира” и нейният хуманистичен патос покориха всички… Смелото включване на „Многая лета” в едно произведение с ярка съвременна идея говори не само за артистичното преосмисляне на наследството, но и за прякото му подчинение на нашия ден. Това вече не е само музика, а и позиция! Благодарение на Драгостинов, древният Благослов доби нов смисъл, превърна се от глас към Бога в глас към хората. Мирът получи още една българска песен, която светът ще чуе! (Стефан Продев, в. Народна култура, 7.02.1986.)
Творчеството на Стефан Драгостинов е „отворено” към всички жанрове – от монументалните симфонични платна до вокалната миниатюра и клип-мимолетностите в рекламата. Написал е концерт за пиано и оркестър, концерт за баскларинет, концерт за валдхорна, десетки камерни творби, инструментални сонати, театрална и филмова музика, над петстотин хорови и солови песни. Специална „ниша” в творчеството му, през 70-те и 80-те години а и до днес – е отворена към авангардните му творчески изследвания на съвременните политемпични звукови процеси в музиката, заложени в хоровите му кантати Politempy 1 & 3, които му донасят и първите високи международни отличия и признания.
В творбите му личи майсторското съчетаване на стародавните национални традиции със съвременните композиционни техники. През лятото на 1981 г., на Традиционния международен фестивал в Бергамо, след премиерата на Politempy 4 (Концерт за пиано и оркестър) вестник „Corriere della Sera” отбелязва: „Модерна и оригинална творба, заслужила Голямата награда на Конкурса Щокхаузен!.. Същевременно, проявявайки се на Запад, Стефан Драгостинов на забравя своя Балкански корен!…”
Произведенията му се изпълняват в цял свят: световния музикален парижки Център Жорж Помпиду, Болшой театър, на фестивалите Варшавска есен, Московска есен, фестивал Бергамо-Бреша, Музикален фестивал Гаудеамус, Биенале Братислава, Новогодишен музикален фестивал София, Салон на изкуствата НДК, „Мартенски музикални дни” Русе, „Варненско лято”, „Софийски музикални седмици. Изпълнители на неговото творчество са изтъкнати формации като Ансамбъл „Ентер Контампорен Франция, Симфоничният оркестър на РАИ Милано, Хорът и оркестърът на Холандското радио, Софийската опера, Софийската филхармония, Хорът и оркестърът на БНР, Варненска филхармония, Националният Венецуелски оркестър – Каракас, хор и оркестър Белас Артес Маракаибо, десетки хорови формации от България, Европа, Америка и Австралия, виртуози-изпълнители като Хари Спарнай, Антонио Бакели, Милена Моллова, Емил Иванов, Димитър Станчев, Росен Идеалов, както и диригенти като Иван Маринов, Димитър Манолов, Камен Големинов, Алексей Измирлиев, Йордан Дафов, Емил Чакъров, Крикор Четинян, Стоян Кралев, Едуардо Ран, Дейвид Порселайн, Петер Йотвоз…
До 1994 година Стефан Драгостинов е ръководител на Ансамбъл Филип Кутев. С Ансамбъла осъществява триумфални турнета в цял свят и през 1988 г. записва в Япония първите 3 CD-албума в историята на Филип Кутев, като тиражът им достига рекордните 2 милиона екземпляра.
Важен акцент в биографията му е проектът Антология на българския фолклор, който композиторът осъществява последователно вече 20 години, заедно с основаната от него формация Драгостин Фолк. В творчеството му, националната традиция присъства като повод за създаването на съвременни ценности с авторски подпис.
През 2007 г., Международния комитет World Music в Корея, огласява своето решение за удостояване на професор Стефан Драгостинов с Академичното звание World Master сред номинирани от цял свят творци. Формулировката гласи: “За изключителни постижения в областта на традиционната музика.” Този международен приз се дава за цялостната дейност и принос на Стефан Драгостинов, в областта на изследването и развитието на националната музикална традиция и за нейното съхраняване и продължаване в съвременния свят без граници, за приобщаване на българската културна идентичност към световната съкровищница на духовни ценности.
Школата Драгостинов. Стефан Драгостинов е професор по композиция, хармония, оркестрация, теория и съвременни музикални техники в Нов български университет, изнася научни лекции в престижни академични и университетски общества в цял свят.
През 2007 г. основава Клас по композиция при Департамент Музика в НБУ. От тогава до днес неговите талантливи студенти печелят неизменно високи отличия на авторитетни международни конкурси по композиция в България и по света.
Триумф на школата на професор Стефан Драгостинов! под това заглавие вестник Труд (13.4.2012.) коментира забележителните творчески успехи на студентите от Нов български университет. – Сам носител на низ от най-престижни отличия, професор Стефан Драгостинов на времето е наричан „безпогрешен снайперист”, заради поредицата от първи награди на международни конкурси в Холандия, Италия, Франция, Венецуела и Португалия. Днес неговите талантливи студенти от Нов български университет продължават безпогрешно пътя му!
През последните 7 години възпитаниците на Нов български университет и школата на проф. Драгостинов – Емерих Амбил, Сара Костадиновска, Данаил Танев, Валерия Крачунова, Мина Ефремова са „отстреляли” дузина престижни отличия на международните конкурси: „Академик Марин Големинов”, 2009; „Еуфония” Международна Кралска академия по изкуствата, Брюксел, 2010; „Млади дарования”, София, 2011 и 2012, (Четири награди!); конкурс „Борис Христов”, 2011; конкурс „София” ансамбъл „Софийски солисти”, 2009 и 2013, (Четири награди!); конкурс „Земята и хората”, 2013; конкурс „Проф. Иван Спасов”, 2013.
Успехите на съвременната композиторска школа при Нов Български университет, оглавявана и мотивирана от професор Стефан Драгостинов, са впечатляващи и респектиращи!
/Б.Т./