На 25-ти но­ем­в­ри 2014 г. в 17 ча­са Клу­бът на офи­це­ри­те и сер­жан­ти­те от за­па­са и ре­зер­ва съ­б­ра мно­го уча­с­т­ни­ци в пър­во­то ме­ро­п­ри­я­тие след тър­же­с­т­ве­но­то от­к­ри­ва­не на во­ен­ния клуб на мя­с­то­то на ед­но­в­ре­ме­ш­ния гар­ни­зо­нен стол. Съ­би­ра­не­то ста­на по по­вод пре­д­с­та­вя­не­то на кни­га­та на Хри­с­то Ча­рий­с­ки „За­пи­с­ки на пи­ло­та”.

Не ос­та­на­ха не­за­е­ти сто­ло­ве  и съ­би­ти­е­то за­по­ч­на с учу­д­ва­ща то­ч­ност – 17 ча­са. Яв­но чле­но­ве­те на клу­ба бя­ха за­па­си­ли не са­мо пре­жи­вя­но­то, но и на­у­че­на­та ди­с­ци­п­ли­ни­ра­ност в ре­до­ве­те на на­ша­та ар­мия.

Пе­в­че­с­ка­та гру­па”Ро­с­на ки­т­ка”към клу­ба съ­з­да­де чу­де­с­на ат­мо­с­фе­ра в за­ла­та с ху­ба­ви­те си на­ро­д­ни пе­с­ни и но­сии, во­де­на от г-жа Стой­ка Ге­ор­ги­е­ва, пре­д­се­да­тел на Съ­ю­за на во­ен­ни­те ин­ва­ли­ди.

По­л­ко­в­ни­кът от за­па­са Иван Апо­с­то­лов пре­д­с­та­ви кни­га­та и же­на­та, ко­я­то бе­ше ор­га­ни­зи­ра­ла съ­би­ти­е­то, на ос­та­ве­ни­те от Ча­рий­с­ки за­пи­с­ки, бе­ше ги офор­ми­ла в на­с­то­я­ща­та кни­га и оси­гу­ри­ла сре­д­с­т­ва­та за из­да­ва­не­то й.

Ек­зем­п­ля­ри от кни­га­та бя­ха раз­да­де­ни на ко­ле­ги на ав­то­ра, слу­жи­ли на бал­чи­ш­ко­то ле­ти­ще, на чи­та­ли­ща­та и учи­ли­ща­та в гра­да ни. След то­ва за­ла­та бе­ше пре­в­зе­та с щурм от квар­тет „До­б­ру­джа”, с ръ­ко­во­ди­тел Ста­ни­мир Узу­нов. Те за­по­ч­на­ха про­г­ра­ма­та си с чу­де­с­ни пе­с­ни за ро­ди­на­та и об­ра­ха ова­ци­и­те на го­с­ти­те с ки­т­ка ру­с­ки фрон­то­ви пе­с­ни, до бол­ка по­з­на­ти и оби­ча­ни от вси­ч­ки в за­ла­та – го­с­ти­те ръ­ко­п­ля­с­ка­ха, при­г­ла­ся­ха на пе­в­ци­те и ка­з­ва­ха, че би­ха же­ла­ли да ги чу­ят пак. Гла­в­но­то съ­би­тие на ве­чер­та бе­ше уча­с­ти­е­то на мал­кия пе­вец Мар­тин Кръ­с­тев Три­фа­нов.

На 12 го­ди­ни мом­че­то ве­че ме­ч­тае да ста­не ле­тец, ин­те­ре­су­ва се от кни­ги и раз­въл­ну­ва при­съ­с­т­ва­щи­те с пе­сен­та на Ва­сил На­й­де­нов за кло­у­на, та­ка по­з­на­та на вси­ч­ки и та­ка въл­ну­ва­що из­пъл­не­на от мом­че­то. Ня­кои от при­съ­с­т­ва­щи­те смя­та­ха, че то­ва мом­че не­пре­мен­но тря­б­ва да бъ­де по­д­к­ре­пе­но в бъ­де­щи­ят си път, за да се гор­де­ем с по­ре­д­ния та­лан­т­лив млад бъл­га­рин, кой­то да ни пре­д­с­та­вя, по све­та.

Об­с­та­но­в­ка­та бе­ше мно­го при­я­т­на, го­с­ти­те ос­та­на­ха мно­го до­вол­ни. Кни­га­та мо­же да про­че­те все­ки, кой­то се ин­те­ре­су­ва от тру­д­на­та про­фе­сия на ле­т­ци­те и от жи­во­та на хо­ра­та, от­да­ли си­ли­те и спо­со­б­но­с­ти­те си в си­ла на ави­а­ци­я­та.

А те­зи, ко­и­то сме я про­че­ли, оча­к­ва­ме сле­д­ва­щия, кой­то ще опи­ше в кни­га бур­на­та дей­ност, ки­пя­ла ня­ко­га на се­га ти­хо­то ле­ти­ще Бал­чик.

Бистра ВЕЛЧЕВА