,, ….Цял свят те при­з­на­ва за бърз за­щи­т­ник в бе­ди. За­що­то мно­го пъ­ти ми­г­но­ве­но по­д­по­ма­гаш пъ­ту­ва­щи­те по зе­мя­та и плу­ва­щи­те по мо­ре и па­зиш от зли­ни вси­ч­ки, ко­и­то пе­ят Бо­гу: Али­лу­ия.”

/Икос 12 от Ака­тист на Св.Ни­ко­лай Чу­до­то­во­рец/

В на­ше вре­ме ние че­с­то чу­ва­ме оп­ла­к­ва­ния от чо­ве­ш­ко­то без­сър­де­чие и без­раз­ли­чие към стра­да­ни­я­та на дру­ги­те, на факт e, че ня­ма хо­ра, ко­и­то би­ха мо­г­ли да се обър­нат към най-бли­з­ки­те си в тру­д­ни­те мо­мен­ти, да бъ­дат по­д­к­ре­пе­ни, ка­к­то ма­те­ри­ал­но, та­ка и с ду­ма, с раз­би­ра­не, с ду­хо­в­на по­д­к­ре­па.

Ви­ж­да­ме как за­ко­ра­ве­ли и сту­де­ни са че­с­то чо­ве­ш­ки­те от­но­ше­ния и  ка­къв его­и­зъм  е за­в­ла­дял жи­во­та ни, по­ра­ди ли­п­са на вя­ра в Бо­га и  до­ве­рие един към друг.

Че­с­т­ва­ния Св. Ни­ко­лай, ар­хи­е­пи­с­коп Мир­ли­кий­с­ки Чу­до­т­во­рец, жи­вял  през IV век, по вре­ме Пър­вия Все­лен­с­ки съ­бор на Цър­к­ва­та, е въ­п­лъ­тил в жи­во­та си Бо­жи­я­та све­т­ли­на, лю­бов и ми­ло­сър­дие.

Св. Ни­ко­лай ста­ва  из­по­ве­д­ник на Пра­во­с­ла­ви­е­то с не­го­во­то уча­с­тие с дру­ги­те 317 све­ти от­ци в Пър­вия все­лен­с­ки съ­бор в Ни­кея през 325 г., къ­де­то из­по­вя­д­вал Си­на ка­то ра­вен на От­ца, от­ри­чай­ки ере­ти­че­с­ко­то уче­ние на Арий, кой­то при­ни­зя­вал Бо­же­с­т­ве­но­то до­с­тойн­с­т­во на Си­на Бо­жий.

Св. Ни­ко­лай е по­чи­тан ка­то  по­ко­ро­ви­тел на бе­д­ни и оне­п­ра­ва­да­ни, за­щи­т­ник на чи­с­то­та­та, за­к­рил­ник на пъ­ту­ва­щи по мо­ре и су­ша.

От­къ­де Св.Ни­ко­лай чер­пил си­ли, за да бъ­де на­и­с­ти­на тол­ко­ва бла­го­да­тен по­мо­щ­ник и чу­до­т­во­рец? По обе­ща­ни­е­то на Спа­си­те­ля: ,,а кой­то пие от во­да­та, ко­я­то Аз ще му дам, той во­ве­ки ня­ма да ожа­д­нее; но во­да­та, ко­я­то му дам, ще ста­не в не­го из­вор с во­да, ко­я­то те­че в жи­вот ве­чен”/Йо­ан 4:14/.

Не­ка и ние пи­ем от во­да­та, ко­я­то Хри­с­тос ни да­ва, а имен­но бла­го­дат­та на Све­тия Дух, за да се из­пъл­ним и ние с да­ро­ве­те Му вя­ра, лю­бов, бла­гост, сми­ре­ние и чи­с­то­та, за да ги пре­да­ва­ме и на дру­ги­те.

Вярата да не се възприема само като някакво наследство от миналото, като част от националната традиция и фолклор, защото тя  е светогледна основа на нашето битие.

Да не се из­чер­п­ва пра­з­ни­кът на Све­ти Ни­ко­лай са­мо от към би­то­ва­та му стра­на с ри­ба­та на тра­пе­за­та.

Ка­то Све­ти Ни­ко­лай да въз­при­е­мем и оби­к­нем вси­ч­ко то­ва, ко­е­то но­си в се­бе си Бо­же­с­т­ве­но­то сло­во, ка­то го по­с­та­вим  в ос­но­ва­та на своя жи­вот, то­га­ва той  ще ста­не по-до­бър и ра­до­с­тен.

Игу­ме­ния Ар­се­ния  ка­з­ва: „Сло­во­то Бо­жие е без­б­ре­ж­но, не­о­бя­т­но мо­ре. Мно­го хвър­лят в не­го сво­я­та мре­жа и то­зи, кой­то ми­не по­ч­ти по по­вър­х­но­ст­та, из­в­ли­ча са­мо пя­на; то­зи, кой­то хвър­ля на по-го­ля­ма дъл­бо­чи­на, из­в­ли­ча ри­ба; а кой­то се спу­с­ка до дъ­но­то на мо­ре­то съ­би­ра дра­го­цен­ни ра­ко­ви­ни и би­се­ри”

Све­ти Си­лу­ан Атон­с­ки го­во­ри за  два ви­да ра­дост ед­на­та е да се по­лу­ча­ва, на­ре­че­на ,,чо­ве­ш­ка”, а дру­га­та е да се да­ва- ,,Бо­же­с­т­ве­на”. И ако ние са­мо по­лу­ча­ва­ме, а не се ста­ра­ем да да­ва­ме на дру­ги­те оно­ва, от ко­е­то се ну­ж­да­ят, ние  се ли­ша­ва­ме  от Бо­же­с­т­ве­на­та ра­дост. Жер­т­ва­та за бли­ж­ни­те ни сро­дя­ва с Хри­с­тос, за­що­то Сам Той  се при­на­ся в жер­т­ва.  По­ня­ко­га Хри­с­тос не ни до­с­ти­га, опи­т­ва­ме се да Го за­ме­ним, или да не за­бе­ле­жим и да не чу­ем то­ва хло­па­не в сър­це­то, ко­га­то Той хло­па.  Ние че­с­то би­ва­ме без­раз­ли­ч­ни и към на­ши­те ро­ди­те­ли, и към на­ши­те бли­ж­ни, а по­ня­ко­га и към на­ша­та пра­во­с­ла­в­на вя­ра, сме­няй­ки я за аме­ри­кан­с­ки и ев­ро­пей­с­ки су­ро­га­ти на мни­ма­та сво­бо­да и ре­ли­гия. Днес, ко­га­то ние, за­б­ра­ви­ли ро­д­ния език, на кой­то са сла­ви­ли Бо­га на­ши­те пре­д­ци, се опи­т­ва­ме да ус­во­им но­вия го­вор на ев­ро­пей­с­ка­та „кул­ту­ра”, осо­бе­но днес ние тря­б­ва да по­м­ним кои сме. И е не­об­хо­ди­мо да си при­по­м­ним жи­во­та на та­ки­ва про­с­ла­ве­ни от Бо­га све­тии ка­то Све­ти Ни­ко­лай, тя­х­на­та твър­дост във вя­ра­та и пре­да­ност на Хри­с­та до­к­рай.

А ако Хри­с­тос си тръ­г­ва от сър­це­то на чо­ве­ка, или чо­век сам Го про­гон­ва, то там ще се по­се­лят страх, уни­ние и от­ча­я­ние, ко­и­то не до­ве­ж­дат чо­ве­ка към до­б­ро, а го во­дят към ду­хо­в­но ос­ле­пя­ва­не и ги­бел. А по­ня­ко­га те го до­ве­ж­дат до са­мом­не­ние и гор­дост, ко­и­то те­ж­ко се из­ко­ре­ня­ват от сър­це­то на чо­ве­ка и та­къв чо­век е об­ре­чен на са­мо­та и не­раз­би­ра­не.

За­то­ва тря­б­ва ви­на­ги да дър­жим об­ра­за на Све­ти­те Бо­жии уго­д­ни­ци в ума и сър­це­то си, да ги сле­д­ва­ме, за да не от­с­тъ­пим и да не па­д­нем на пъ­тя към Бо­га, за да но­сим до­с­той­но своя кръст и да по­лу­чим Бо­жи­я­та лю­бов, про­ш­ка и спа­се­ние.

,,Свя­ти­те­лю Хри­с­тов Ни­ко­лае! По­мо­г­ни ни не­от­к­лон­но да сле­д­ва­ме пра­ви­ло­то на вя­ра­та, да се из­пъл­ва­ме с лю­бо­в­та Хри­с­то­ва, ко­я­то да при­да­ва­ме на сво­и­те бли­ж­ни,  за да се удо­с­то­им и с ра­до­ст­та на Цар­с­т­во­то Бо­жие!” Амин!

На 5 де­кем­в­ри /пе­тък/ от 16, 00ч. в храм ,,Св.Ни­ко­лай Мир­ли­кий­с­ки Чу­до­т­во­рец” кв.,,Ге­ми­джи” ще се от­с­лу­жат пра­з­ни­ч­ни Ве­чер­ня с Пе­то­х­ле­бие;

На 6 де­кем­в­ри/-Ни­кул­ден от 8,00 ч. в съ­щия храм ще бъ­дат от­с­лу­же­ни пра­з­ни­ч­ни Ут­ре­ня, Св.Зла­то­у­с­то­ва Ли­тур­гия, Во­до­с­вет и ос­ве­ща­ва­не на ри­бен об­рок.

От 12 ч. на Мор­с­ка га­ра пред па­т­рон­на­та ико­на на Св.Ни­ко­лай ще се от­с­лу­жи пра­з­ни­чен Во­до­с­вет за здра­ве и бла­го­по­лу­чие на жи­те­ли­те на гр.Бал­чик.

При­кан­вам вси­ч­ки да по­че­тем го­ле­мия хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ник!

Цър­ко­в­но­то на­с­то­я­тел­с­т­во при хра­мо­ве ,,Св.преп.Пе­т­ка Тър­но­в­с­ка” и ,,Св.Ни­ко­лай Мир­ли­кий­с­ки Чу­до­т­во­рец” гр.Бал­чик по­з­д­ра­вя­ва вси­ч­ки с пра­з­ни­ка Ни­кул­ден и по­же­ла­ва кре­п­ко  здра­ве, ду­хо­в­но и ма­те­ри­ал­но бла­го­по­лу­чие!

Протойрей Георги ПЕТКОВ