Св. aпо­с­тол Ан­д­рей, на­ри­чан още “Пър­во­з­ва­ни”, за­що­то бил пър­ви­ят от 12-те апо­с­то­ла, ко­и­то тръ­г­на­ли след Хри­с­тос, има во­де­ща ро­ля в из­г­ра­ж­да­не ос­но­ви­те на хри­с­ти­ян­с­ка­та цър­к­ва. Той е про­по­вя­д­вал на мно­го ме­с­та, из ме­ж­ду ко­и­то са зе­ми­те на дне­ш­на Ру­сия и Ру­мъ­ния, за ко­е­то две­те дър­жа­ви го счи­тат за свой по­к­ро­ви­тел. Ру­с­ка­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва до­ри при­е­ма св. Ан­дей за свой ос­но­ва­тел.

Из бъл­гар­с­кия на­род се но­си при­т­ча, че све­ти Ан­д­рей впре­г­нал ме­ч­ка в ра­ло­то си и с не­й­на по­мощ изо­рал ця­ла ни­ва. За то­ва бъл­га­ри­те на­ри­чат то­зи ден “Ме­ч­кин­ден”. Дру­га ле­ген­да ни от­ве­ж­да в още по-дъл­бо­ки­те све­то­ве на пре­да­ния, къ­де­то Ан­д­рей бил един­с­т­ве­ния апо­с­тол без пра­з­ник. Све­те­цът оти­шъл да по­мо­ли Го­с­под и на не­го да бъ­де по­с­ве­тен един ден, но вме­с­то с кон, той при­с­ти­г­нал яз­дей­ки ме­ч­ка. Ко­га­то бог ви­дял то­ва, въз­к­ли­к­нал “Кой­то те­бе не пра­з­ну­ва да го яз­ди твоя кон!”.

Бъл­гар­с­ки­ят на­род по­чи­та св. Ан­д­рей на 30 но­ем­в­ри. Имен­но Ан­д­ре­е­в­ден сла­га на­ча­ло­то на зим­ни­те пра­з­ни­ци. От то­зи ден се смя­та, че  но­щи­те за­по­ч­ват да се сма­ля­ват и дни­те да на­ра­с­т­ват. По ста­ра бъл­гар­с­ка тра­ди­ция, в на­ве­че­ри­е­то пре­ди пра­з­ни­ка или су­т­рин­та на Ан­д­ре­е­в­ден же­на­та в се­мей­с­т­во­то, ва­ри фа­сул, ле­ща, жи­то, ца­ре­ви­ца, овес или ече­мик. Спо­ред вяр­ва­ни­я­та, по­се­ви­те ще на­е­д­ре­ят и го­ди­на­та ще е пло­до­ро­д­на, ако тра­ди­ци­я­та се спа­зи и вси­ч­ки в къ­ща­та опи­тат от ва­ри­во­то на 30 ноември, когато е Андреевден.