Бъл­гар­ка­та Ак­си­ния Ми­хай­ло­ва е та­з­го­ди­ш­ни­ят но­си­тел на френ­с­ка­та на­г­ра­да за по­е­зия “Апо­ли­нер”. При­зът е сред най-пре­с­ти­ж­ни­те в све­та на ли­те­ра­ту­ра­та и се при­съ­ж­да от 1941 г. на­сам. Че­с­то го на­ри­чат “Гон­кур за по­е­зия”.                    51-го­ди­ш­на­та ав­тор­ка спе­че­ли сър­ца­та на жу­ри­то със сти­хо­ве­те от сбор­ни­ка си “Не­бе за из­гу­б­ва­не”, от­пе­ча­тан през юни във Фран­ция от пре­с­ти­ж­но­то из­да­тел­с­т­во “Га­ли­мар”.                  Ма­кар да е сред съ­з­да­те­ли­те на спи­са­ние “Ах, Ма­рия” и не­й­ни сти­хо­ве да са пу­б­ли­ку­ва­ни в по­ве­че­то пе­ри­о­ди­ч­ни из­да­ния, у нас Ак­си­ния Ми­хай­ло­ва не е ме­дий­на зве­з­да. Има две из­да­де­ни по­е­ти­ч­ни кни­ги “Тре­ви­те на съ­ня” (1993) и “Лу­на в пра­зен ва­гон” (2004).

Ко­га­то не е за­е­та да ре­ди со­б­с­т­ве­ни­те си сти­хо­ве, умът на Ак­си­ния е за­ет да ди­ри то­ч­ни­те ду­ми, за да пре­съ­з­да­де чу­ж­ди от­к­ри­тия. Ми­хай­ло­ва е пре­ве­ж­да­ла на бъл­гар­с­ки про­из­ве­де­ния на Жорж Ба­тай, Жан Жьо­не, Луи Ара­гон, Пол Елю­ар, Ед­мон Жжа­бес, Рьо­не Шар.       В ано­та­ци­я­та за ли­ри­ка­та на Ми­хай­ло­ва ре­да­к­то­ри­те й от “Га­ли­мар” от­бе­ля­з­ват: “Лю­бо­в­ни­те сти­хо­ве са ри­с­ко­ва­но на­чи­на­ние. Мно­зи­на се за­х­ва­щат с тях, но се про­ва­лят. Сти­хо­т­во­ре­ни­я­та в та­зи кни­га, пи­са­ни ди­ре­к­т­но на френ­с­ки език от бъл­гар­с­ки по­ет, из­ве­с­тен в сво­я­та стра­на и при то­ва же­на, при­те­жа­ват си­ла на из­ка­за и чу­в­с­т­ви­тел­ност, ко­и­то ус­пя­ват да из­бе­г­нат вси­ч­ки кло­п­ки на то­зи тип те­к­с­то­ве: па­тос, сан­ти­мен­тал­ност, сла­д­ни­ка­вост.

Чрез иг­ра­та на не­о­ча­к­ва­ни об­ра­зи ав­то­рът с мно­го свен­ли­вост въ­зо­б­но­вя­ва те­ма­та за лю­бо­в­та. Чи­та­те­лят пре­ми­на­ва ба­в­но от лю­бо­в­на­та страст към дъл­бо­ка­та скръб, от сли­ва­не­то към ди­с­тан­ци­я­та, от оча­к­ва­не­то към ра­до­ст­та от но­ва­та сре­ща.

Ав­тор­ка­та връ­ща на сво­бо­д­ния стих не­го­ва мла­дост и пъл­но­та, с ко­е­то от­да­ва по­чит на френ­с­кия език”.

Сбор­ни­кът “Не­бе за из­гу­б­ва­не” из­ле­зе в по­з­на­та в цял свят т.нар. Бя­ла ко­ле­к­ция на “Га­ли­мар” – с кре­мав цвят на ко­ри­ца­та, чер­ве­на и чер­на ли­ния и мо­но­г­ра­ма nrf.

Ак­си­ния е вто­ри­ят бъл­гар­с­ки ав­тор, пу­б­ли­ку­ван от вли­я­тел­но­то из­да­тел­с­т­во. Пре­ди 34 го­ди­ни то от­пе­ча­та “Не­о­с­ве­те­ни­те дво­ро­ве” на Йор­дан Ра­ди­ч­ков в ко­ле­к­ци­я­та си “От цял свят”.