Представяме Ви книгата на Таньо Клисуров “Душа, съветник мой попътен”

Пре­ми­е­ра­та на кни­га­та на ста­ро­за­гор­с­кия по­ет Та­ньо Кли­су­ров “Ду­ша, съ­ве­т­ник мой по­пъ­тен” се съ­с­тоя в Ре­ги­о­нал­на би­б­ли­о­те­ка “За­ха­рий Кня­же­с­ки”, гр. Ста­ра За­го­ра.

Той е при­я­тел на в-к “Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф” и два пъ­ти е уча­с­т­вал в не­го­во­то спи­с­ва­не, за­то­ва с ин­тер­вю­то на Ди­а­на Аб­ра­ше­ва ис­ка­ме да по­пу­ля­ри­зи­ра­ме но­ва­та му твор­ба, пре­д­с­та­ве­на от проф. Све­т­ло­зар Игов и из­да­те­ля Ма­рин Ге­ор­ги­ев.

За та­зи кни­га Та­ньо Кли­су­ров по­лу­ча­ва фи­нан­си­ра­не от Ми­ни­с­тер­с­т­во на кул­ту­ра­та.                                                                                                         БТ

Г-н Кли­су­ров, вся­ка кни­га има своя ис­то­рия. Ка­к­ва е ис­то­ри­я­та на най-но­ва­та Ви по­е­ти­ч­на кни­га ” Ду­ша, съ­ве­т­ник мой по­пъ­тен”?            Кни­га­та на­пи­сах през по­с­ле­д­ни­те 4 го­ди­ни, след из­ли­за­не­то от пе­чат на по­с­ле­д­на­та ми кни­га” Се­д­мо­то не­бе” и за вто­ри път пе­че­ли кон­курс в Про­г­ра­ма­та “По­мощ за кни­га­та” на Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та. С та­зи фи­нан­со­ва по­мощ кни­га­та се по­я­ви на бял свят, от­но­во в Из­да­тел­с­т­во “Ли­те­ра­ту­рен фо­рум”, под ре­да­к­ци­я­та на моя стар при­я­тел и съ­с­ту­дент Ма­рин Ге­ор­ги­ев. Ре­цен­зен­ти на кни­га­та са два­ма мои съ­що до­б­ри при­я­те­ли проф.Све­т­ло­зар Игов и Бо­ри­с­лав Ге­рон­ти­ев, ед­но до­с­та­тъ­ч­но из­ве­с­т­но и по­пу­ляр­но име не са­мо в све­та на по­е­зи­я­та, но  и в бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра. Ре­цен­зи­и­те, ко­и­то са на­пи­са­ли, са мно­го до­б­ри, но се на­дя­вам, че то­ва  се дъл­жи не са­мо на на­ше­то при­я­тел­с­т­во…

В кни­га­та съм вклю­чил 50 или 60 но­ви сти­хо­т­во­ре­ния, не съм ги бро­ил то­ч­но и 50 че­ти­ри­с­ти­шия, на ко­и­то мно­го дър­жа, то­ва е ед­на но­ва фор­ма за мен. В края на кни­га­та има един ци­къл, кой­то се на­ри­ча”Пре­б­ро­я­ва­не на пи­том­но­то”, ед­на ре­п­ли­ка към фил­ма на го­ле­мия бъл­гар­с­ки фил­мов ре­жи­сьор Еду­ард За­ха­ри­ев “Пре­б­ро­я­ва­не на ди­ви­те за­й­ци”.Ци­къ­лът  “Пре­б­ро­я­ва­не на пи­том­но­то” съ­би­ра мои сти­хо­т­во­ре­ния,  из­дър­жа­ли из­пи­та на вре­ме­то, ко­и­то ми­с­ля, че да­ват ед­на за­вър­ше­на пре­д­с­та­ва за твор­че­с­т­во­то ми през вси­ч­ки­те те­зи, мо­же би ве­че 50 го­ди­ни, от­ка­к­то пи­ша по­е­зия, а 40 го­ди­ни най-мал­ко, от­ка­к­то при­съ­с­т­вам по ня­ка­къв на­чин в съ­в­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка по­е­зия.

По – раз­ли­чен Та­ньо Кли­су­ров ли ще усе­ти чи­та­те­лят или все та­ка от­к­ро­ве­ния ис­тин­с­ки из­каз за не­ща­та от жи­во­та, сти­хо­ве на со­ци­ал­на те­ма­ти­ка и та­ки­ва с кри­ти­чен  по­г­лед към съ­в­ре­ми­е­то?              От­но­с­но мо­и­те ес­те­ти­че­с­ки при­н­ци­пи-те са за­па­зе­ни, не съм се про­ме­нил. Има ци­къл на со­ци­ал­на те­ма­ти­ка, оза­г­ла­вен “Да ос­та­неш чо­век”. То­ва, ко­е­то оба­че ха­ра­к­те­ри­зи­ра но­ва­та ми кни­га, е об­ръ­ща­не­то към въ­т­ре­ш­ния свят, към ду­ша­та, та­ка да се ка­же.

Чо­век в по- мла­ди­те си го­ди­ни, ако ще­те и до зря­ла­та въз­раст, ся­каш по­ве­че чу­ва го­во­ре­не­то, ези­ка на тя­ло­то. Пре­ми­не ли чер­та­та, чо­век за­по­ч­ва да се вслу­ш­ва в гла­са на ду­ша­та. Не слу­чай­но кни­га­та ми но­си и то­ва за­г­ла­вие:”Ду­ша, съ­ве­т­ник мой по­пъ­тен”. То­ва е но­во­то в кни­га­та ми, Гла­сът на Ду­ша­та, кой­то на­д­де­ля­ва над гла­са на тя­ло­то.

Да, и ви­на­ги е по – си­лен!             И по –  мъ­дър!

Спе­че­ле­но­то  фи­нан­си­ра­не по Про­г­ра­ма­та “По­мощ за кни­га­та”, ос­вен удо­в­ле­т­во­ре­ние и оцен­ка за Вас ка­то по­ет, ще да­де въз­мо­ж­ност кни­га­та да сти­г­не до по­ве­че чи­та­те­ли.

Та­зи Про­г­ра­ма е мно­го по­ле­з­на, осо­бе­но за хо­ра ка­то мен. Аз съм чо­век, кой­то не мо­же да тръ­г­не да тър­си спон­со­ри, да чу­ка на раз­ни вра­ти, да се мо­ли. На­пи­са­ни­те сти­хо­ве щя­ха да ос­та­нат мо­же би в па­п­ки­те ми или в ком­пю­тър­на­та па­п­ка, ка­к­то се­га е мо­дер­но. Бла­го­да­ре­ние на та­зи  про­г­ра­ма из­да­тел­с­т­во “Ли­те­ра­ту­рен фо­рум” по­д­го­т­ви до­ку­мен­ти­те за кан­ди­да­т­с­т­ва­не и из­да­де кни­га­та с по­лу­че­ни­те сре­д­с­т­ва.

Аз, раз­би­ра се, хо­но­рар не съм по­лу­ча­вал, но то­ва е най – мал­ко­то и най – ма­ло­ва­ж­но­то. По – ва­ж­но­то е кни­га­та да из­ле­зе и мо­и­те по­е­ти­ч­ни по­с­ла­ния да до­с­ти­г­нат до чи­та­тел­с­ка­та ау­ди­то­рия.

Ка­къв е ти­ра­жът?          Не мо­га да Ви ка­жа, ка­къв е ти­ра­жът. Се­га ве­че не ги пи­шат ти­ра­жи­те, за­що­то имат по-мал­ко зна­че­ние. По – ра­но се пи­ше­ха на ед­но  от по­с­ле­д­ни­те стра­ни­ци в кни­га­та, мо­же би за­що­то има­ха от­но­ше­ние към хо­но­ра­ра, кой­то ав­то­рът по­лу­ча­ва­ше. От­дел­ни кни­жар­ни­ци в стра­на­та пра­ве­ха за­я­в­ки по то­зи ти­раж, за про­да­ж­би­те на кни­га­та. Се­га ти­ра­жи­те са мно­го по – мал­ки. Се­щам се, ед­но вре­ме се учу­д­ва­х­ме, как мо­же във Фран­ция, стра­на с ве­ко­в­на кул­ту­ра и цен­тър на ду­хо­в­но­ст­та в Ев­ро­па, по­е­ти­ч­ни­те кни­ги да из­ли­зат в ти­раж 300 или 500 брой­ки. През осем­де­сет­те го­ди­ни, ко­га­то се про­ве­ж­да­ха де­се­т­ки ме­ж­ду­на­ро­д­ни пи­са­тел­с­ки сре­щи, ние със за­до­вол­с­т­во го­во­ре­х­ме за ти­раж от 2500 или 3000 брой­ки на на­ши­те по­е­ти­ч­ни кни­ги, а по – из­ве­с­т­ни­те по­е­ти из­да­ва­ха в пе­т­хи­ля­ден  или де­се­т­хи­ля­ден ти­раж. Ето, че до­жи­вя­х­ме то­ва вре­ме, ко­га­то 300 или 500 кни­ги ти­раж да е все пак до­б­ре до­ш­ло за ав­то­ри­те  и за чи­та­тел­с­ка­та пу­б­ли­ка, ко­я­то се сте­с­ни, тря­б­ва да при­з­на­ем и то­ва.

Кни­га­та “Ду­ша, съ­ве­т­ник мой по­пъ­тен” има­ше ве­че сво­я­та пре­ми­е­ра в сто­ли­ца­та. Как бе при­е­та?

Аз съм до­во­лен. Пре­ми­е­ра­та бе­ше в Ун­гар­с­кия кул­ту­рен ин­с­ти­тут, по по­ка­на на не­го­вия ди­ре­к­тор То­шо До­н­чев. С Ун­га­рия, аз го ка­зах ве­че ня­кол­ко пъ­ти, ме свър­з­ва един де­т­с­ки спо­мен.

През 1957 го­ди­на, го­ди­на след зна­ме­на­тел­ни­те съ­би­тия в та­зи стра­на, бях на пи­о­нер­с­ки ла­гер на езе­ро­то Ба­ла­тон. От­то­га­ва имам мно­го ху­ба­во чу­в­с­т­во към та­зи стра­на. Ин­те­ре­сът ми към ун­гар­с­ка­та по­е­зия е от дъл­ги го­ди­ни.

Пре­ди две го­ди­ни в гр. Доб­рич има­ше Дни на ун­гар­с­ка­та кул­ту­ра и аз бях по­ка­нен да пре­д­с­та­вя един со­ли­ден сбор­ник с ун­гар­с­ка по­е­зия, пре­ве­де­на на бъл­гар­с­ки език. Мо­я­та ста­тия бе пу­б­ли­ку­ва­на на сай­та на Ун­гар­с­кия кул­ту­рен ин­с­ти­тут. То­ва е мо­я­та връ­з­ка с та­зи ин­с­ти­ту­ция, ако ме пи­та­те, за­що там е би­ла пре­ми­е­ра­та на кни­га­та в Со­фия.

А пре­д­с­та­вя­не­то на кни­га­та бе­ше мно­го ху­ба­во. Ка­мер­на пре­ми­е­ра, при­съ­с­т­ва­ха око­ло пе­т­де­сет мои при­я­те­ли, от мо­е­то по­ко­ле­ние, из­ве­с­т­ни бъл­гар­с­ки по­е­ти Иван Ца­нев, Ка­лин До­н­ков, Ека­те­ри­на Йо­си­фо­ва, Па­руш Па­ру­шев, Ан­го Бо­я­нов, Мин­чо Мин­чев и др. Има­ше и де­пу­та­ти, на­с­то­я­щи и би­в­ши, ка­че­с­т­ве­на пу­б­ли­ка.

По­лу­чи се ху­ба­ва ве­чер, бе­ше ми мно­го при­я­т­но и кол­ко­то и не­с­к­ром­но да зву­чи, из­пи­т­вам ня­ка­к­во въ­т­ре­ш­но удо­в­ле­т­во­ре­ние.

Сре­ща­та Ви със ста­ро­за­гор­с­ка­та пу­б­ли­ка не бе по – мал­ко въл­ну­ва­ща!

В Ста­ра За­го­ра ви­на­ги се чу­в­с­т­вам спе­ци­а­лен. Аз жи­вея в Ста­ра За­го­ра по­ве­че от 60 го­ди­ни. Тук съм по­лу­чил об­ра­зо­ва­ни­е­то си, тук съм се фор­ми­рал ка­то ли­ч­ност, ако ще­те  и ка­то по­ет. Имах къ­с­ме­та да бъ­да сред из­ве­с­т­ни по­е­ти, мои при­я­те­ли и за съ­жа­ле­ние ве­че по­кой­ни­ци.  Не мо­га да не спо­ме­на име­на­та на Иван Мир­чев, Хри­с­то Ка­ца­ров, Стой­чо Стой­чев, Же­ко Хри­с­тов, Иван Гру­ев. В тя­х­на­та сре­да аз се до­о­фор­мих ка­то по­ет. За­с­лу­га за из­ра­с­т­ва­не­то ми  има и ВТУ”Св.Св.Ки­рил  и Ме­то­дий”. Там аз  сре­щ­нах  Ма­ли­на Ко­ва­че­ва, Ма­рин Ге­ор­ги­ев, Па­руш Па­ру­шев, Ра­до­с­лав Иг­на­тов, кри­ти­ка и фи­ло­со­фа Пан­ко Ан­чев, все мои съ­с­ту­ден­ти  и при­я­те­ли. Но през вси­ч­ки­те те­зи го­ди­ни аз про­дъл­жа­вам об­раз­но да ка­з­вам, че Ста­ра За­го­ра е мо­е­то “Цар­с­кое се­ло”. Тук на­пи­сах сво­и­те 11 кни­ги, тук по­лу­чих при­з­на­ни­е­то, ми­с­ля и оби­ч­та на ста­ро­за­гор­с­ки­те чи­та­те­ли.

Ин­тер­вю:

Ди­а­на АБ­РА­ШЕ­ВА

бивш жур­на­лист от

вестник “Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф”