СЛУШАМ ГЛАСА НА ДУШАТА
Nov 26th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАПредставяме Ви книгата на Таньо Клисуров “Душа, съветник мой попътен”
Премиерата на книгата на старозагорския поет Таньо Клисуров “Душа, съветник мой попътен” се състоя в Регионална библиотека “Захарий Княжески”, гр. Стара Загора.
Той е приятел на в-к “Балчишки телеграф” и два пъти е участвал в неговото списване, затова с интервюто на Диана Абрашева искаме да популяризираме новата му творба, представена от проф. Светлозар Игов и издателя Марин Георгиев.
За тази книга Таньо Клисуров получава финансиране от Министерство на културата. БТ
Г-н Клисуров, всяка книга има своя история. Каква е историята на най-новата Ви поетична книга ” Душа, съветник мой попътен”? Книгата написах през последните 4 години, след излизането от печат на последната ми книга” Седмото небе” и за втори път печели конкурс в Програмата “Помощ за книгата” на Министерството на културата. С тази финансова помощ книгата се появи на бял свят, отново в Издателство “Литературен форум”, под редакцията на моя стар приятел и състудент Марин Георгиев. Рецензенти на книгата са двама мои също добри приятели проф.Светлозар Игов и Борислав Геронтиев, едно достатъчно известно и популярно име не само в света на поезията, но и в българската култура. Рецензиите, които са написали, са много добри, но се надявам, че това се дължи не само на нашето приятелство…
В книгата съм включил 50 или 60 нови стихотворения, не съм ги броил точно и 50 четиристишия, на които много държа, това е една нова форма за мен. В края на книгата има един цикъл, който се нарича”Преброяване на питомното”, една реплика към филма на големия български филмов режисьор Едуард Захариев “Преброяване на дивите зайци”.Цикълът “Преброяване на питомното” събира мои стихотворения, издържали изпита на времето, които мисля, че дават една завършена представа за творчеството ми през всичките тези, може би вече 50 години, откакто пиша поезия, а 40 години най-малко, откакто присъствам по някакъв начин в съвременната българска поезия.
По – различен Таньо Клисуров ли ще усети читателят или все така откровения истински изказ за нещата от живота, стихове на социална тематика и такива с критичен поглед към съвремието? Относно моите естетически принципи-те са запазени, не съм се променил. Има цикъл на социална тематика, озаглавен “Да останеш човек”. Това, което обаче характеризира новата ми книга, е обръщането към вътрешния свят, към душата, така да се каже.
Човек в по- младите си години, ако щете и до зрялата възраст, сякаш повече чува говоренето, езика на тялото. Премине ли чертата, човек започва да се вслушва в гласа на душата. Не случайно книгата ми носи и това заглавие:”Душа, съветник мой попътен”. Това е новото в книгата ми, Гласът на Душата, който надделява над гласа на тялото.
Да, и винаги е по – силен! И по – мъдър!
Спечеленото финансиране по Програмата “Помощ за книгата”, освен удовлетворение и оценка за Вас като поет, ще даде възможност книгата да стигне до повече читатели.
Тази Програма е много полезна, особено за хора като мен. Аз съм човек, който не може да тръгне да търси спонсори, да чука на разни врати, да се моли. Написаните стихове щяха да останат може би в папките ми или в компютърната папка, както сега е модерно. Благодарение на тази програма издателство “Литературен форум” подготви документите за кандидатстване и издаде книгата с получените средства.
Аз, разбира се, хонорар не съм получавал, но това е най – малкото и най – маловажното. По – важното е книгата да излезе и моите поетични послания да достигнат до читателската аудитория.
Какъв е тиражът? Не мога да Ви кажа, какъв е тиражът. Сега вече не ги пишат тиражите, защото имат по-малко значение. По – рано се пишеха на едно от последните страници в книгата, може би защото имаха отношение към хонорара, който авторът получаваше. Отделни книжарници в страната правеха заявки по този тираж, за продажбите на книгата. Сега тиражите са много по – малки. Сещам се, едно време се учудвахме, как може във Франция, страна с вековна култура и център на духовността в Европа, поетичните книги да излизат в тираж 300 или 500 бройки. През осемдесетте години, когато се провеждаха десетки международни писателски срещи, ние със задоволство говорехме за тираж от 2500 или 3000 бройки на нашите поетични книги, а по – известните поети издаваха в петхиляден или десетхиляден тираж. Ето, че доживяхме това време, когато 300 или 500 книги тираж да е все пак добре дошло за авторите и за читателската публика, която се стесни, трябва да признаем и това.
Книгата “Душа, съветник мой попътен” имаше вече своята премиера в столицата. Как бе приета?
Аз съм доволен. Премиерата беше в Унгарския културен институт, по покана на неговия директор Тошо Дончев. С Унгария, аз го казах вече няколко пъти, ме свързва един детски спомен.
През 1957 година, година след знаменателните събития в тази страна, бях на пионерски лагер на езерото Балатон. Оттогава имам много хубаво чувство към тази страна. Интересът ми към унгарската поезия е от дълги години.
Преди две години в гр. Добрич имаше Дни на унгарската култура и аз бях поканен да представя един солиден сборник с унгарска поезия, преведена на български език. Моята статия бе публикувана на сайта на Унгарския културен институт. Това е моята връзка с тази институция, ако ме питате, защо там е била премиерата на книгата в София.
А представянето на книгата беше много хубаво. Камерна премиера, присъстваха около петдесет мои приятели, от моето поколение, известни български поети Иван Цанев, Калин Донков, Екатерина Йосифова, Паруш Парушев, Анго Боянов, Минчо Минчев и др. Имаше и депутати, настоящи и бивши, качествена публика.
Получи се хубава вечер, беше ми много приятно и колкото и нескромно да звучи, изпитвам някакво вътрешно удовлетворение.
Срещата Ви със старозагорската публика не бе по – малко вълнуваща!
В Стара Загора винаги се чувствам специален. Аз живея в Стара Загора повече от 60 години. Тук съм получил образованието си, тук съм се формирал като личност, ако щете и като поет. Имах късмета да бъда сред известни поети, мои приятели и за съжаление вече покойници. Не мога да не спомена имената на Иван Мирчев, Христо Кацаров, Стойчо Стойчев, Жеко Христов, Иван Груев. В тяхната среда аз се дооформих като поет. Заслуга за израстването ми има и ВТУ”Св.Св.Кирил и Методий”. Там аз срещнах Малина Ковачева, Марин Георгиев, Паруш Парушев, Радослав Игнатов, критика и философа Панко Анчев, все мои състуденти и приятели. Но през всичките тези години аз продължавам образно да казвам, че Стара Загора е моето “Царское село”. Тук написах своите 11 книги, тук получих признанието, мисля и обичта на старозагорските читатели.
Интервю:
Диана АБРАШЕВА
бивш журналист от
вестник “Балчишки телеграф”