В по­пу­ляр­на­та бал­чи­ш­ка сла­д­кар­ни­ца “Се­дем­те лу­ли”, от­къ­де­то в то­п­ли­те слън­че­ви дни чо­век мо­же с ча­со­ве да се лю­бу­ва на гле­д­ка­та към мо­ре­то, към Ка­ли­а­к­ра при до­бър къ­с­мет, към пи­ра­ми­дал­ни­те хо­те­ли на “Ал­бе­на” и “Зла­т­ни­те пя­съ­ци”,  към не­о­бя­т­ния про­с­тор, къ­де­то не­бе­то и мо­ре­то се сли­ват в не­ве­ро­я­т­на си­не­ва, но и че­с­то оти­ва да из­пие ча­ша аро­ма­т­но ка­фе или чай, да се сре­щ­не с при­я­те­ли, а за­що не и про­с­то да по­с­тои, да се от­къ­с­не от до­ма­ш­ния бит, от ед­но­о­б­ра­з­но­то еже­д­не­вие.

То­ч­но то­ва, мо­же би, съ­б­ра на 22 но­ем­в­ри от 13.30 ч. гру­па от да­ми, ре­ши­ли да раз­но­о­б­ра­зят или по-то­ч­но да си при­по­м­нят и обо­га­тят с но­ви по­з­на­ния по­за­б­ра­ве­ни фа­к­ти и ис­ти­ни за кул­тур­на­та ис­то­рия на чо­ве­че­с­т­во­то. Ини­ци­а­тор на то­ва съ­би­ра­не е ру­с­ки­ня­та Лю­д­ми­ла Ива­но­в­на Пе­т­ро­ва, ко­я­то е съ­п­ру­га на бъл­га­рин и от до­с­та го­ди­ни жи­вее в Бал­чик. Тя по­ка­ни в сла­д­кар­ни­ца­та око­ло 15 же­ни, част от ко­и­то са чле­но­ве на спор­т­ния клуб “Здра­вец”.

С мно­го ста­ра­ние и по­ло­жен труд  Лю­д­ми­ла бе­ше по­д­го­т­ви­ла бе­се­да за най-ран­ни­те про­я­ви на из­ку­с­т­во­то у чо­ве­ка. Она­г­ле­де­но с мно­го ре­п­ро­ду­к­ции на ри­сун­ки и ис­то­ри­че­с­ки фа­к­ти, ста­ра­тел­но ксе­ро­ко­пи­ра­ни, тя раз­ка­за на­ча­ло­то на най-чу­д­на­та при­ка­з­ка в ис­то­ри­я­та на чо­ве­ш­ка­та ци­ви­ли­за­ция – за из­ку­с­т­во­то, ко­е­то уче­ни­те – ис­то­ри­ци оп­ре­де­лят ка­то “пра­и­с­то­ри­че­с­ко”. Не­й­ни­ят раз­каз за­по­ч­на с лю­бо­пи­т­ни фа­к­ти око­ло ин­те­ре­с­ни­те ис­то­ри­че­с­ки от­к­ри­тия в сре­да­та на 19 век – пар­чен­це­то жи­во­тин­с­ка кост с изо­б­ра­зе­на пре­к­ра­с­на фи­гур­ка на ма­мут от пе­ще­ра­та “Ла Ма­д­лен” в Юж­на Фран­ция; ис­то­ри­я­та с мал­ка­та дъ­ще­ря на ис­пан­с­кия юрист и ар­хе­о­лог  Мар­се­ли­но  Са­у­ту­о­ла, ко­я­то вмъ­к­на­ла гла­ви­ч­ка­та си в ду­п­ка на пе­ще­ра­та Ал­та­ми­ра /Ис­па­ния, бли­зо до град Сан­тан­дер/ и се ужа­си­ла до при­па­дък от ужа­с­на­та гла­ва на чер­вен бик, изо­б­ра­зен там, мо­же би в пър­ва­та ху­до­же­с­т­ве­на га­ле­рия в све­та. Фа­к­ти, от ин­те­ре­с­ни, по-ин­те­ре­с­ни, лю­бо­пи­т­ни, въл­ну­ва­щи и въз­хи­ти­тел­ни.                  Раз­ка­зът на Лю­д­ми­ла про­дъл­жи с още мно­го ин­те­ре­с­ни фра­г­мен­ти от чо­ве­ш­ка­та пра­и­с­то­рия – от ри­сун­ки­те до ка­мен­ни­те бло­ко­ве в Са­у­т­хем­п­тън, Ан­г­лия, мен­хи­ри­те и до­л­ме­ни­те  у нас. Ув­ле­ка­тел­на­та бе­се­да на Лю­д­ми­ла /обо­га­те­на с не мал­ко ру­си­з­ми, с мно­го “а”, къ­де­то тря­б­ва да е “о”/ при­ко­ва вни­ма­ни­е­то на да­ми­те към стре­ме­жа за кра­со­та, кой­то и най-дре­в­ни­те хо­ра, още от па­ле­о­ли­т­но вре­ме, при­те­жа­ва­ли, към чу­в­с­т­ва­та, ко­и­то по­ра­ж­да май­с­тор­с­т­во­то и из­ку­с­т­во­то. За­що­то е тол­ко­ва въл­ну­ва­що, чо­век да усе­ти не­по­д­п­ра­ве­на­та пре­лест и сво­е­о­б­ра­з­но­то ху­до­же­с­т­ве­но май­с­тор­с­т­во на тол­ко­ва да­ле­ч­ни­те ни пра­ро­ди­те­ли, уло­ви­ли и пре­да­ли ни дъ­ха и аро­ма­та на вре­ме­то от зо­ра­та на на­шия чо­ве­ш­ки род.              Ув­ле­ка­тел­на­та бе­се­да на Лю­д­ми­ла мно­го до­па­д­на на при­съ­с­т­ва­щи­те и те пре­д­ло­жи­ха ис­то­ри­че­с­ки­ят раз­каз да про­дъл­жи и в бъ­де­ще. За­то­ва ре­ши­ха все­ки ме­сец да се съ­би­рат, за да пре­д­с­та­вя вся­ка от тях да­де­на ис­то­ри­че­с­ка епо­ха с ак­цент вър­ху из­ку­с­т­во­то. То­ва на­ме­ре­ние на бал­чи­ш­ки­те же­ни ни пре­п­ра­ща не­вол­но към пи­са­те­ля Г.Фло­бер, кой­то въз­му­тен от гро­зо­ти­и­те в жи­во­та, в не­го­во­то съ­в­ре­мие, ни съ­ве­т­ва да ги из­бя­г­ва­ме, ка­то тър­сим спа­се­ние в из­ку­с­т­во­то, в тър­се­не на ис­ти­на­та чрез пре­к­ра­с­но­то. Та на­ли и в Еван­ге­ли­е­то на Ма­тей е ка­за­но: “Не са­мо с хляб ще жи­вее чо­век…”

Ма­рия АН­Д­РЕ­Е­ВА