Чудната приказка за изкуството
Nov 26th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАВ популярната балчишка сладкарница “Седемте лули”, откъдето в топлите слънчеви дни човек може с часове да се любува на гледката към морето, към Калиакра при добър късмет, към пирамидалните хотели на “Албена” и “Златните пясъци”, към необятния простор, където небето и морето се сливат в невероятна синева, но и често отива да изпие чаша ароматно кафе или чай, да се срещне с приятели, а защо не и просто да постои, да се откъсне от домашния бит, от еднообразното ежедневие.
Точно това, може би, събра на 22 ноември от 13.30 ч. група от дами, решили да разнообразят или по-точно да си припомнят и обогатят с нови познания позабравени факти и истини за културната история на човечеството. Инициатор на това събиране е рускинята Людмила Ивановна Петрова, която е съпруга на българин и от доста години живее в Балчик. Тя покани в сладкарницата около 15 жени, част от които са членове на спортния клуб “Здравец”.
С много старание и положен труд Людмила беше подготвила беседа за най-ранните прояви на изкуството у човека. Онагледено с много репродукции на рисунки и исторически факти, старателно ксерокопирани, тя разказа началото на най-чудната приказка в историята на човешката цивилизация – за изкуството, което учените – историци определят като “праисторическо”. Нейният разказ започна с любопитни факти около интересните исторически открития в средата на 19 век – парченцето животинска кост с изобразена прекрасна фигурка на мамут от пещерата “Ла Мадлен” в Южна Франция; историята с малката дъщеря на испанския юрист и археолог Марселино Саутуола, която вмъкнала главичката си в дупка на пещерата Алтамира /Испания, близо до град Сантандер/ и се ужасила до припадък от ужасната глава на червен бик, изобразен там, може би в първата художествена галерия в света. Факти, от интересни, по-интересни, любопитни, вълнуващи и възхитителни. Разказът на Людмила продължи с още много интересни фрагменти от човешката праистория – от рисунките до каменните блокове в Саутхемптън, Англия, менхирите и долмените у нас. Увлекателната беседа на Людмила /обогатена с не малко русизми, с много “а”, където трябва да е “о”/ прикова вниманието на дамите към стремежа за красота, който и най-древните хора, още от палеолитно време, притежавали, към чувствата, които поражда майсторството и изкуството. Защото е толкова вълнуващо, човек да усети неподправената прелест и своеобразното художествено майсторство на толкова далечните ни прародители, уловили и предали ни дъха и аромата на времето от зората на нашия човешки род. Увлекателната беседа на Людмила много допадна на присъстващите и те предложиха историческият разказ да продължи и в бъдеще. Затова решиха всеки месец да се събират, за да представя всяка от тях дадена историческа епоха с акцент върху изкуството. Това намерение на балчишките жени ни препраща неволно към писателя Г.Флобер, който възмутен от грозотиите в живота, в неговото съвремие, ни съветва да ги избягваме, като търсим спасение в изкуството, в търсене на истината чрез прекрасното. Та нали и в Евангелието на Матей е казано: “Не само с хляб ще живее човек…”
Мария АНДРЕЕВА