Човекът Мильо Йочев, с когото да се гордеем!
Nov 12th, 2014 | От Marusia | Category: 36На няколко пъти през последните години балчишката общественост развълнувано заговаря за своя съгражданин Мильо Йочев, който живее в Балчик от 65 години и вече се е сраснал с морето и брега, с военното дело и автомобилите. В момента на 90 години, но с боен войнски дух, готов да служи в Афганистан, за което бе събеседник на известния журналист К.Кеворкян, който като всички нас, не можеше да повярва, че един старец може да отиде на война. Гледахме М.Йочев и ние по телевизията и се дивихме. Лично аз бях горда, че е телевизионна звезда, макар че К.Кеворкян, който завиждащ на годините, кондицията и здравето му, благосклонно, но и високомерно го апострофираше /”кеворкираше”/
Винаги в центъра на събитията, както се казва, патриот по душа и сърце,Мильо Йочев, заедно с покойния сега Георги Пешев, наследник на председателя на организацията на войните от запаса и резерва полк. Латев, летец, сега също покойник, подеха през 1993г. и изкараха успешно акцията за построяване на Паметник на падналите във войните от нашата община. Няма по-достоен символ днес на преклонението ни пред дедите ни, защитили родината. Затова всички празници се организират на пл.”21 септември” пред Паметника на войните, паднали за Отечеството. Приятно е да разговарям с този мъдър човек. Да споделям неговите спомени. И още по-приятно е да пиша за него като за един балчишки феномен. “Родом съм от Ловеч. Дойдох от летище Телиш, където бях оръжейник 6 години, а преди това бях 1 година в летище “Марино поле”. В Балчик се озовах на 1 март 1949 г.”- разказва М.Йочев. В тогавашната социална действителност са се провеждали много фестивали и състезания: общински, околийски, областни. М.Йочев се състезава като лекоатлет, бягане на 100 м. и 3 км. Взема много първи места. От тогава е дружбата му със Здравко Шопов /копие и диск/, Васил Гидулски /скокове/ и Димитър Пешев /бягане/, които отдавна вече са славна българска спортна слава. А М.Йочев виждам, че все още подтичва бодро по балчишките улици, носещ нов, изработен саморъчно от него плакат или политическа карикатура.
Многократно пътува по “Ботевите стъпки” като участва първо с колона от мотори, а по-късно с колона от 100 автомобила, където с право е поставен начело, спечелил преходното знаме на БТС. М.Йочев винаги е готов да разказва на младите всичко, което е научил за нашия славен революционер Христо Ботев, за истинското място на неговата гибел, за пътя му към смъртта и славата. “Чрез АМК провеждахме много авто – мото походи: от Балчик до р.Ропотамо, р.Велека, гр.Видин, гр.Русе, гр.Пловдив и до родния гр.Ловеч.”
“На една тренировка предложих да направим Дружество по лека атлетика “Черноморец”. Тошко, часовникарят, при когото често се събирахме, обеща да ни снабди с екипи. Леля му беше шеф на профсъюзите във Варна и чрез нея ни донесе екипи. На фланелката беше бродирано “Черноморец” Балчик. През лятото се провеждаше общовойсково състезание в София. Мен не ме включиха в отбора, понеже не бях член на БКП или Комсомола, а само на ОФ, където бяха всички. Състезанието се
казваше “Партизански марш”. Определените заминаха в София предварително, да тренират на усилена храна. Един ден командира на дивизията полк. Василев, ме извика и каза да тръгна веднага за София. Като пристигна, веднага да отида на игрището. Там да търся Кардам Тошев. Той щял да ми каже какво да правя. Цяла нощ пътувах и на сутринта бях в София.Отидох на игрището. Отборите бяха строени вече за откриване на състезанието.С Кардам отидохме в съблекалнята, за да се преоблека и там той ми поръча още от старта да побегна спринтово, да увлека другите да се изморят и тогава нашите да атакуват. Трябваше да водя така 2-3 километра, а после да седна някъде и да чакам линейката, за да се кача в нея. Наистина спринтирах. Оставех далеч зад себе си всички бегачи. По едно време вече не виждах никакъв състезател зад себе си и реших да седна някъде да чакам линейката. Запътих се към една близка пейка и изведнъж чух някой да вика: “Давай бате Мильо…Балчик! Балчик!” На една височина, зад пейката, горе,високо, стотици девойки и младежи-комсомолци, събрани на семинар в кино градчето в “Бояна”, Зафирка Кирякова и Димитров от Балчик, викаха дружно с тях. Нямаше как да седна пред тях и продължих да бягам. Кросът “Партизански марш” беше 25 километра. Никога не бях бягал повече от 5 километра. Ужасно ме боляха краката. Гуменките ми бяха малки. Едва ги обух. Нямаше други. Болките в краката се усилваха още повече, когато слизах надолу към София от Витоша. Навлязох в игрището. Хората стояха спокойно на местата си, не очакваха да съм състезател. На другия край на стадиона имаше термофорни казанчета, пълни с чай и аз тръгнах към тях. В това време по уредбата радиоколата съобщаваше, съобщаваше, че един състезател се е откъснал много напред и скоро ще влезе в игрището. Изпих един чай, поисках още един, но ми казаха, че не може да ми дадат. Зад мен някой каза:”Може, може, дайте му!”- Беше ген.Стойчев. Каква е тая кръв по краката ти, юнак? ” Седнах на тревата и лекар събу гуменките, преми ми краката от кръвта и видях, че всичките ми пръсти на краката бяха без нокти. Изтърсиха платненките и ноктите паднаха в тревата. Лекарят каза, че са се отлепили заради малките гуменки. Кардам обясни на генерала, че тази сутрин идвам от Балчик и защо не са ме пуснали да дойда с другите. “Комсомолската или партийната книжка правят спортиста? Желанието, хъсът за победа го правят! – извика генералът. Свали часовника си и ми го подари. После нареди на шофьора си да бъде на мое разположение ден-два, седмица, колкото пожелая. Да ме кара, където искам.”
Силата на Мильо Йочев е в организацията на АМК – Авто Мото Клуб, който открива в Балчик, след като три пъти ходи в София за разрешение. Сутрин тръгвал с мотора и вечер късно, пак с мотора, се връщал. Накрая постигнал успех. Към ДОСО на обществени начала се създава АМК. Естествено за председател на клубния съвет е избран той. “Дадох мотора си за учебна машина. След време отпуснаха щат. Назначиха за началник клуб Вержил Борисов, а за инструктори Христо Павлов и Желю Георгиев. Увеличи се и материалната част. За кратко време се издигнахме на първите места между авто-мото клубовете. Заради постигната 100 % успеваемост на първо явяване на изпит, получихме право изпитите пред КАТ да се провеждат в Балчик, а не в окръжния център.” Малко хора знаят, а други, които са свидетели, вече са покойници, затова нека си припомним и одисеята по създаването на ТОТО пункт в Балчик. “С Кардам Тошев решихме да открием ТОТО пункт в Балчик.Не беше проблем. Открихме го, но фишовете трябваше да се носят във Варна и се предават на Дружество “Спартак”, до хотел “Мусала”. Всяка седмица ги носех с мотора до Варна. Още първата година дойде голяма зима, с виелици и насипи. А хората за Нова година пуснаха много фишове. Път няма за никъде. Снегът – дълбок и вали много. Молихме се за колесен или верижен трактор, но никой не не искаше да пътува в тая лоша виелица. Аз знаех вече какви зими има в Балчик и се подготвих за всеки случай още през лятото. Направих къса широка дъска като ска, на която в специално гнездо слагах предното колело, с тежести, да мачка снега, а на задното колело – специални въжени вериги. Нямаше кой да занесе фишовете. Трябваше аз – продължава разказа си Мильо Йочев. Облякох кожения гащеризон, сложих бонето на главата, очилата, бойния пистолет с 2 пълнителя, ракетния пистолет и няколко ракети в пазвата. В раница сложих патрони за ТТ – пистолет. Пунктът на ТОТО-то беше пълен с хора. Всички ме гледаха учудено как с мотора ще тръгвам в такова време.Взех фишовете и тръгнах. Поръчах на Кардам да се обади по телефона, че праща от Балчик моторист с фишовете. Когато пристигнах във Варна, много хора се струпаха да ме видят. Пращат ме в хотела да спя. Има затоплена стая., ром да ме загрее, ядене. Отказах и тръгнах обратно за Балчик.” Като преселник от ловешкия край, Мильо Йочев е солидарен с преселниците от Северна Добруджа, дошли да живеят в Балчик след Крайовската спогодба от 1940 г.Всички те милеели за родните си места и близки в Румъния. “Търсех начин да уредя приятелите си – преселници да отидат в Румъния. След много перипетии основах Туринг клуб, на който станах председател. Още първата седмица от основаването на бъдещия СБА, организирах група. В колона от 150 мотора, с български и румънски знамена, пристигнахме в Констанца. Там се разделихме и уточнихме след колко дни и в колко часа ще се срещнем отново, за да потеглим обратно.” Преселниците със сълзи на очи и благодарност към Мильо Йочев тръгват към родните си места, към родните си домове и гробовете на своите деди. Родителите ми, които също са били с мотор, шепнеха колко мъка е стаена в изоставените им къщи, кладенци, градини, лозя и нивя. Колко зеленясали и буренясали са старите гробове, на които вече не личали българските букви.
Като запален моторист, Мильо Йочев прави и първият в България отбор по мотобол – футбол с мотори. Правят се и няколко, даже успешни, срещи.
Ето малко история за известната в цяла България военна автомобилна школа в Балчик, която беше и казарма, и школа за професионални шофьори. И всички родители искаха младежите да изкарат казарма в Балчик. “От централното ръководство на ДОСО, към която беше АМК, получихме предложение да открием Автошкола за донаборници, тъй като имахме отлични успехи дотогава. Имаше такива от ГК на БКП, които не искаха. Полк.Андреев ни каза да търсим подходящо помещение .Видях такова в старата румънска казарма в кв.”В.Левски”. Но и морски офицери вече я разглеждаха, с явни намерения. Ходих до София поне 4-5 пъти. Казармата била към Варшавския договор и трябвало много уговорки със съветските военни. Аз направих, каквото можах, от което съм доволен. Вержил Борисов стана отговарящ за учебната част в новата донаборна автомобилна школа, а аз – за автомобилите. Идеята ми за изграждане на Взаимоспомагателна каса, каквато имаше в други предприятия, се осъществи и в Автомобилната школа. Отначало давахме по 100 лв. на желаещите за заем, а после и по няколко хиляди лева. Школата създаде много работни места. Стотици се пенсионираха там. С радост се събираме, тези, които сме работили в Школата, за да си спомним доброто в нашата работа.” И пак, ако попитате, кой стои в организацията на тези възпоменателни срещи,множество банкети, екскурзии и редовни поклонения пред военните паметници, ще ви отговоря – Мильо Йочев.
Маруся КОСТОВА.