За пър­ви път пре­ди 95 го­ди­ни в Пло­в­див се от­бе­ля­з­ва Де­нят на на­ро­д­ни­те бу­ди­те­ли. То­зи акт е от­го­вор на въ­ж­де­ле­ни­я­та на на­ро­да да бъ­дат по­че­те­ни те­зи, ко­и­то са хвър­ля­ли ис­к­ри в на­ро­д­на­та свяст, ко­и­то с огън и же­ля­зо, ли­ра и тръ­ба са бу­де­ли бъл­гар­с­ко­то са­мо­съ­з­на­ние през ве­ко­ве­те.               През 1922 г. то­зи пра­з­ник офи­ци­ал­но е въ­ве­ден в ка­лен­да­ра ни, не­гов па­т­рон и до ден дне­шен е св. Йо­ан Рил­с­ки Чу­до­т­во­рец. Ден, в кой­то све­ж­да­ме гла­ви пред па­мет­та и ве­ли­ко­то (на­и­с­ти­на ве­ли­ко по сво­и­те из­ме­ре­ния, а не про­с­то по­м­по­з­но на­ри­ча­но та­ка) де­ло на оне­зи свя­ти бъл­га­ри, ос­ве­ти­ли с ми­съл­та, твор­че­с­т­во­то и бор­ба­та си пъ­тя на въз­ра­ж­да­не­то на Бъл­га­рия от пе­пе­ли­ща­та. Да ви из­ре­ж­дам ли част от име­на­та им – от Кон­с­тан­тин Ко­с­те­не­ч­ки и Гри­го­рий Цам­б­лак, от Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки и Не­о­фит Рил­с­ки, от Ди­ми­тър Кан­та­ку­зин и Бра­тя Ми­ла­ди­но­ви през Лю­бен Ка­ра­ве­лов, До­б­ри Чин­ту­лов и Не­о­фит Бо­з­ве­ли до Иван Ва­зов, На­й­ден Ге­ров, Не­шо Бон­чев, Хри­с­то Г. Да­нов, Иван Бо­го­ров…

Мал­ка част от на­ро­д­ни­те ни бу­ди­те­ли, че­с­т­ва­ни в гра­до­ве и се­ла с фа­кел­ни ше­с­т­вия и вен­ци от по­с­ле­д­ни­те есен­ни цве­тя.

Да, то­зи пра­з­ник би­ва за­чер­к­нат за ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия, но през 1992 г. е обя­вен от­но­во, и то за на­ци­о­на­лен и не­при­съ­с­т­вен за уче­б­ни­те за­ве­де­ния.   Тук ще на­п­ра­вя ед­но аб­со­лю­т­но не­п­ра­з­ни­ч­но от­к­ло­не­ние. Та­зи го­ди­на 1 но­ем­в­ри се па­д­на в съ­бо­та. От ко­е­то, не знам по ка­к­ви не­ве­до­ми при­чи­ни, пре­д­п­ра­з­ни­ч­ни­ят ден бе­ше обя­вен за офи­ци­ал­но по­чи­вен в уче­б­ни­те за­ве­де­ния.

Да се раз­бе­рем – ве­ро­я­т­но във вси­ч­ки учи­ли­ща ще бъ­де от­бе­ля­зан под ня­ка­к­ва фор­ма, но на де­ца­та ли се спе­с­тя­ва съ­бо­т­но­то ше­с­т­вие, по­д­на­ся­не на цве­тя или ка­к­во­то там е сме­т­на­ло за не­об­хо­ди­мо ръ­ко­во­д­с­т­во­то, или на са­ми­те учи­те­ли им се от­пу­с­ка един не­у­че­бен ден?

За­що­то, ако е вто­ро­то, мно­го спя­щи съ­ве­с­ти ще при­д­ре­мят след пра­з­ни­ч­ни­те обе­ди или ве­че­рин­ки.        Не съм дре­б­на­ва – про­с­то пи­там. Про­с­то чу­кам по по­р­ти­те на раз­ли­ч­ни­те ин­с­ти­ту­ции и ча­кам от­го­вор баш в Де­ня на на­ро­д­ни­те бу­ди­те­ли ли тря­б­ва да по­с­пим по до къ­с­ни­ч­ко, да сго­т­вим не­що по-за­вър­за­ни­ч­ко и да по­г­ле­да­ме по­ве­ч­ко те­ле­ви­зий­ка. Че до­го­ди­на, ка­то е в не­де­ля 1 но­ем­в­ри, по­не­дел­ни­кът ли ще обя­вим за не­при­съ­с­т­вен? И та­ка – през 6 го­ди­ни – ту един ден по-ра­но, ту един ден по-къ­с­но ще се бу­дим от сън дъл­бок, та хем пра­з­ни­ка да от­бе­ле­жим, хем по­чи­в­ния си по за­кон ден да не из­тър­вем. Ех, бе­д­ни, бе­д­ни Ха­джи Ди­ми­тър и Сте­фан Ка­ра­джа, Ва­сил Ле­в­с­ки и Ге­ор­ги Ра­ко­в­с­ки, вой­во­до Бо­тев, как си из­чи­с­ля­ва­х­те ко­га да пи­ше­те ог­не­ни­те си сло­ва, ко­га бой да во­ди­те из Бал­ка­на, ко­га ле­гии и ко­ми­те­ти да съ­з­да­ва­те? В дел­ни­ч­ни дни ли сре­ща­х­те кур­шу­ма в че­ла­та си, уви­с­ва­х­те на въ­же­то със стра­ш­на си­ла и га­с­не­х­те, за да ос­та­нат жи­ви въ­г­ле­ни­те на бъл­гар­с­ко­то ве­ли­чие во­ве­ки ве­ков? Гор­чи­во ми е от дне­ш­на­та пре­с­ме­т­ли­вост, въ­п­ре­ки че тя е вла­с­т­ва­ла и ще си вла­с­т­ва по те­зи зе­ми.

За­то­ва бу­ди­те­ли мал­ко, а спя­щи бол. Кой на хар­ча си, кой на съ­ве­ст­та си, кой на ла­в­ри­те си. 2014 го­ди­на сме. XXI век сме.

За ка­к­ви бу­ди­те­ли съм се­д­на­ла да ви го­во­ря, де­ца­та ви пре­ту­п­ват то­зи бъл­гар­с­ки пра­з­ник и ху­к­ват, де­ги­зи­ра­ни ка­то ве­щи­ци и вам­пи­ри, с ти­к­ве­ни фе­не­ри в ръ­це да тър­сят не на­ро­д­на­та па­мет, а чу­ж­до­зем­ни­те бла­ги­ни…                Съ­в­ре­мен­ни­те бу­ди­те­ли де са? Съ­си­па­ни от не­мо­ти­я­та в ня­кой ъгъл на со­ци­ал­но­то дъ­но или об­г­ра­де­ни от лъ­с­ти­ви­те при­ви­ле­гии на вла­ст­та, ед­ни­те ня­мат си­ли да се чуе гла­сът им, дру­ги­те пе­ят ди­ти­рам­би на спон­со­ри­те си Не се пра­вя на един са­мо бу­ден сред тол­ко­ва спя­щи, про­с­то спо­де­лям, че все по-ря­д­ко се се­ща­ме ка­к­ви е де­ца ра­ж­да­ла бъл­гар­с­ка май­ка юна­ш­ка. Ня­кой скъ­са въ­же­то на кам­ба­на­та и все по-тру­д­но е да я уда­рим – в чест на пра­з­ни­ка и ка­то тре­во­жен на­бат, че един пра­з­ник очи не уми­ва.

А на Го­ля­ма за­ду­ш­ни­ца, след ка­то сте от­бе­ля­за­ли пре­д­ва­ри­тел­но Де­ня на на­ро­д­ни­те бу­ди­те­ли, при­б­ра­ли сте де­ца­та, пък и се­бе си с уга­с­на­ли­те ти­к­ве­ни фе­не­ри, за­па­ле­те ед­на све­щи­ч­ка и в па­мет на оне­зи, бла­го­да­ре­ние на чи­и­то бу­д­ни ду­ши Бъл­га­рия я има. И да­но огън­че­то ви опа­ри. По сър­ца­та, бра­тя и се­с­т­ри, по сър­ца­та.

Мар­га­ри­та ПЕ­Т­КО­ВА