И дано огънчето Ви опари!
Nov 12th, 2014 | От Marusia | Category: 36За първи път преди 95 години в Пловдив се отбелязва Денят на народните будители. Този акт е отговор на въжделенията на народа да бъдат почетени тези, които са хвърляли искри в народната свяст, които с огън и желязо, лира и тръба са будели българското самосъзнание през вековете. През 1922 г. този празник официално е въведен в календара ни, негов патрон и до ден днешен е св. Йоан Рилски Чудотворец. Ден, в който свеждаме глави пред паметта и великото (наистина велико по своите измерения, а не просто помпозно наричано така) дело на онези святи българи, осветили с мисълта, творчеството и борбата си пътя на възраждането на България от пепелищата. Да ви изреждам ли част от имената им – от Константин Костенечки и Григорий Цамблак, от Паисий Хилендарски и Неофит Рилски, от Димитър Кантакузин и Братя Миладинови през Любен Каравелов, Добри Чинтулов и Неофит Бозвели до Иван Вазов, Найден Геров, Нешо Бончев, Христо Г. Данов, Иван Богоров…
Малка част от народните ни будители, чествани в градове и села с факелни шествия и венци от последните есенни цветя.
Да, този празник бива зачеркнат за няколко десетилетия, но през 1992 г. е обявен отново, и то за национален и неприсъствен за учебните заведения. Тук ще направя едно абсолютно непразнично отклонение. Тази година 1 ноември се падна в събота. От което, не знам по какви неведоми причини, предпразничният ден беше обявен за официално почивен в учебните заведения.
Да се разберем – вероятно във всички училища ще бъде отбелязан под някаква форма, но на децата ли се спестява съботното шествие, поднасяне на цветя или каквото там е сметнало за необходимо ръководството, или на самите учители им се отпуска един неучебен ден?
Защото, ако е второто, много спящи съвести ще придремят след празничните обеди или вечеринки. Не съм дребнава – просто питам. Просто чукам по портите на различните институции и чакам отговор баш в Деня на народните будители ли трябва да поспим по до късничко, да сготвим нещо по-завързаничко и да погледаме повечко телевизийка. Че догодина, като е в неделя 1 ноември, понеделникът ли ще обявим за неприсъствен? И така – през 6 години – ту един ден по-рано, ту един ден по-късно ще се будим от сън дълбок, та хем празника да отбележим, хем почивния си по закон ден да не изтървем. Ех, бедни, бедни Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Васил Левски и Георги Раковски, войводо Ботев, как си изчислявахте кога да пишете огнените си слова, кога бой да водите из Балкана, кога легии и комитети да създавате? В делнични дни ли срещахте куршума в челата си, увисвахте на въжето със страшна сила и гаснехте, за да останат живи въглените на българското величие вовеки веков? Горчиво ми е от днешната пресметливост, въпреки че тя е властвала и ще си властва по тези земи.
Затова будители малко, а спящи бол. Кой на харча си, кой на съвестта си, кой на лаврите си. 2014 година сме. XXI век сме.
За какви будители съм седнала да ви говоря, децата ви претупват този български празник и хукват, дегизирани като вещици и вампири, с тиквени фенери в ръце да търсят не народната памет, а чуждоземните благини… Съвременните будители де са? Съсипани от немотията в някой ъгъл на социалното дъно или обградени от лъстивите привилегии на властта, едните нямат сили да се чуе гласът им, другите пеят дитирамби на спонсорите си Не се правя на един само буден сред толкова спящи, просто споделям, че все по-рядко се сещаме какви е деца раждала българска майка юнашка. Някой скъса въжето на камбаната и все по-трудно е да я ударим – в чест на празника и като тревожен набат, че един празник очи не умива.
А на Голяма задушница, след като сте отбелязали предварително Деня на народните будители, прибрали сте децата, пък и себе си с угасналите тиквени фенери, запалете една свещичка и в памет на онези, благодарение на чиито будни души България я има. И дано огънчето ви опари. По сърцата, братя и сестри, по сърцата.
Маргарита ПЕТКОВА