Визитна картичка на Николай Урумов, която би дал на всички балчиклии, които го помнят и харесват театралните му изяви и най-вече на съучениците от Випуск 1981 г. на гимназия “Христо Ботев” Балчик
Nov 12th, 2014 | От Marusia | Category: 36Актьорът Николай Урумов е роден в Каварна, но израства в Българево.
Завършва Балчишката гимназия през 1981 г., а през 1990 г. – ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър”, в класа на проф. Николай Люцканов.
В момента е актьор e от трупата на Народния театър “Иван Вазов” София.
Има пет номинации за “Аскеер”, като два пъти е носител на наградата. С две номинации за “Икар”, а през 2004 г. е носител на наградата “Икар”.
Международно признание и дванадесет престижни награди от международни фестивали на монодрамата получава за изпълнението си в моноспектакъла “Живот в кашони” от Иван Кулеков.
Ролята, с която е най-известен и я играе цели 12 години, с над 150 представления, е на Бай Ганьо в “Бай Ганьо” от Г. Данаилов, по Алеко Константинов, реж. Петър Кауков, в Пловдивския театър, за която получава много номинации и награди.
За моноспектакъла “Лалугер” от Александър Урумов, реж.Юрий Дачев, която гледахме преди две години на балчишка сцена, печели най-много награди. Това е копродукция на Театър “Българска армия” – София и Драматичен театър “Йордан Йовков” – Добрич. С тази роля през 2011 г. печели наградата “The Best Actor” на Международния фестивал на монодрамата в Битоля,Македония, наградата за “Най-добра мъжка роля” на Друмевите празници в Шумен (2011) и наградата “Чудомир” в Казанлък (2012) за “Комедийния хит на годината”.
Носител на наградата “Актьор на годината за 2013”, на Българското Национално Радио, за Радиотеатъра “Дневникът на един луд” от Н.В.Гогол, реж.Лилия Абаджиева.
Последно стана Носител на наградата на НЕТА за “Най-добро актьорско превъплъщение” за Поприщин в “Дневникът на един луд” от Н. В. Гогол, реж. Л.Абаджиева на Фестивала на Камерните театри в Струмица,Македония /2014/.
Продължава да участва в международни театрални форуми. От киното, в което има също сериозни успехи, временно се оттегля.
Посвещава се на изцяло на театъра.
Комедията “Женитба” от Н. В. Гогол представи в Балчик
нашенецът режисьор и актьор Николай Урумов
В края на септември по-миналата година и в края на март миналата година бяхме развълнувани и дълго, и говорихме, и обсъждахме: Кое да! Кое не! – за спектаклите “Последният полов атлет” от Нийл Саймън, изнесен в читалището и “За секса, политиката и други просташки неща”, изнесен пред участниците в “Общественик на годината 2012”. Въобще Николай Урумов умее да вълнува, защото сам се вълнува пред публиката, като че ли играе пред нея за първи път. Подчинен на изкуството, овладявано всеки ден чрез множество задължителни репетиции и консултации с изтъкнати режисьори /Александър Морфов, Лилия Абаджиева, Крикор Азарян и др./, той не си позволява да залитне в пошлото, в чалгаджийското, където са вече много негови колеги, изнасящи най-вече халтурни моноспектакли. Точно затова и в комедията “Женитба” от Н.В.Гогол Николай Урумов решава да се пробва като режисьор. Дълбоко пленен от руската класика, той се втурва в дебрите на “руската душа” и изучава героите на Гогол, за когото литературоведите отдавна искат да докажат, че има и българска кръв. Комедията “Женитба” е много благодатна с поставянето на вечната тема: “Дали да се оженя?” или “Боже, защо да не се омъжа?” Н.Урумов игра главната роля в пиесата, заедно с Мария Статулова / Фьокла/ в Добричкия театър, с режисьор П.Павлов. Сега пак пресъздава главния образ, на Иван Кузмич Подкальосин, но го надгражда вече и със своите режисьорски позиции. А те са и за Камелия Хатиб – да играе не старата мома Агафия Тихонова, а младо момиче, отдавна продадено на коварната действителност, в която едва ли ще просъществува и няма изгледи да се омъжи, защото като всяка хубава снежинка, се стопява и отива в небитието. Камелия ни е позната от Театралния фестивал на младите в изкуството “Виа Понтика”- Балчик, отпреди 3 години. Радвам се, че така бързо израства и е на такова високо ниво – превъплъти се напълно в чиста руска девойка, която носи добро чувствено сърце и не може да откаже интригите на сватовницата Фьокла Ивановна, изиграна блестящо от Мариета Калъпова, с една единствена забележка, че малко повече се увличаше и викаше, но изглежда това е модерно, за да се чува в съвременните шумни театрални зали. Ето, малко повече децибели пък и трябваха на лелята на Агафия – Нина Илиева.
Както навремето Пушкин казва, че само Гогол може да опише “мъртвите души”, то сега бих казала, че само Николай Урумов може да предложи един нов прочит на “Женитба” и да я режисира. Това той доказва с вече изнесени 15 представления в цялата страна и навсякъде се радва на радушно посрещане като режисьор – новатор.
Той е работохолик и продължава представленията на “Женитба”, на “Целувката” от Ани Петрова /играна с много голям успех във Виена/, на новата пиеса по Иван Вазов “А майка ми в Ямбол”. Предстои в средата на ноември да излезе новият му моноспектакъл. И така – до август, когато за малко си отдъхва, доволен от успехите, които валят в театъра и от дъщеря си Далия, която е вече студентка в Музикалната академия. С право баща и хвърля пъпчето и в Миланската скала и мечтателно се е снимал пред прословутата австралийска опера, където иска да чуе нейно изпълнение. Мечти на баща. Но за Николай те се сбъдват. Както се сбъдва идеята му за режисиране на “Женитба”. В “Женитба” сценографията и костюмите на Кирил Наумов са също обмислени и нарочно много богати, според н.Урумов. Изобразеният търговски дом е с разкошен декор. Чашите за чай са фини и звънят като нежни руски камбани, но и чрез тях режисьорът подчертава скритото притеснение на женихите, дошли по едно и също време /стар, но не изтъркан комичен ефект/, за да искат ръката на Агафия. Тя ги оглежда и намира по нещо хубаво у всеки: у палача Пържени яйца /Генадий Николов/ , у моряка Жевакин /Мариян Стефанов/, у псевдоинтелигентния търговец Анучкин /Петьо Кръстев/, у приятеля на Подкальосин – Кочкарьов /Сергей Константинов/. Всички те, заедно с прислужниците Дунешка /Анелия Стойнова/ и Степан /Киро Крачунов/, достойно партнират на високия си софийски колега и режисьор Н.Урумов. А той за четвърти път режисира пиеса, но за първи път играе, режисиран от самия себе си.Успешно. Подсилени са от Иван Стоянов /който е и хоров диригент/ музикалните картини, съпътстващи драматическото действие. Подходящо е подбрана руска класическа музика.
В началото и в края на пиесата работи машина за сняг. Ефектът се получи. Имаше снежинки и внушение за студ и мраз, за пързалката /Агафия влиза на сцената с ролери, но всички я възприехме, че е с кънки/, имаше и игра със снежни топки. В далечината се чуваше звън на тежки църковни камбани. Истинска здрава руска зима, на фона на която видяхме ярко и преекспонирано тогавашното общество. С гротескни маниери – особено добър беше Сергей Константинов, който изтъкна Гоголевата комична находка: младоженката има голям нос. Петьо Кръстев искрено ни разсмя, със снобското желание на героя си момата да знае франчушки. Модерното осъвременяване на образа като гей, бе сполучливо. Уродливото е влязло в тялото и в душите ни, сякаш искаше да каже морякът Жевакин и попрекали с разсъбличането си на сцената и с демонстрацията на жълтите си слипове. С кривото разбиране за добрите обноски, Подкальосин /.Урумов/толкова се притесни, че целият се заля с чай, после го видяхме оцапан с бяла пудра захар, почти решен да се ожени, тъжен и объркан – че не може да вземе решение и че това е най-смелият и труден избор в живота. Забележете – Урумов иска да разберем, че героят не пада, а скача от прозореца- и избягва от Агафия, от всички, и от самия себе си, завинаги.
Дали ще припознаем себе си в тези герои? В тъжна и объркана среда ли живеем? Дали въобще живеем пълноценен живот и не е ли той вече отминал?- вечните въпроси на битието са заложени в режисьорската концепция на Н.Урумов В заключение искам да кажа, че сценичното превъплъщение на актьорите от ДКТ “Иван Радоев” Плевен бе запомнящо се, а монологът на Фьокла /Мариета Калъпова/, самоотвержено защитаващ народния руски език, бе съвършено изпълнен. Можем ли да продължим поразителния възрожденски дух на Гогол- това е поантата за новото поколение.
Маруся КОСТОВА