Слово и свобода
Nov 11th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАСлед толкова слова за свободата, време е да кажем нещо и за свободата на словото.
Истина е, че писателят, който ясно осъзнава мисията си, е бил винаги – или поне е правел всичко възможно да бъде! – независим. Дори когато се е налагало да заплаща скъпо и прескъпо за правото да отстоява своите позиции. Литераторът си служи със словото и то не може да бъде свободно, докато печатът е в ръцете на малцина, които имат възможността не само да разпространяват своите, но и да препятствуват за разпространението на неугодните им идеи. Доверието във високата мисия на писателя може да бъде възвърнато само при наличието на трибуна за всички, които пожелаят да я имат.
Развитието на литературата е немислимо без алтернативни печатни органи и възможности за книгоиздаване. Наличието на активен самиздат, въпреки преследванията доскоро, и неясното бъдеще, показва, че затормозената ни литература е навлязла в един нов етап, за който съществуващите форми на реализация са явно вече остарели и отречени от времето. Колкото и да не им се вярва на някои в това!
Самиздат не е решаване на проблема. Самиздат е само едно стъпало – първото! – по пътя към възраждането на богатите книгоиздателски традиции от времето, когато българската литература се е развивала самостойно и се е подчинявала единствено на вътрешните закони на своята същност.
Убеден съм, че индивидуалната творческа свобода не може да бъде гарантирана без наличието на гражданско общество, без всички граждански свободи, най-важната от които за писателя е свободата на словото. За нищо не би могъл да се бори той преди да е извоювал тая свобода! Мисията на истинския писател няма нищо общо със словесните занимания на ония, които използуват литературата за користни цели. Особено днес, когато целият народ се надява – защото вече нищо освен надеждата не му е останало, – когато преди да бъде нахранен, очаква да му се поднесе горчивия залък на истината, макар от това да им преседне на някои. Ибо не хлебом единним жив человек! 17.ХI.1989 г.
P S. Преглеждайки този текст, писан точно преди 25 години – моя първа и последна публикация във в-к “Народна култура”, по-късно само “Култура”, – виждам, че нещата са се променили. Българските писатели имат пълна творческа свобода, но приличат на ония негри, които след отменянето на робството в САЩ блуждали няколко дена из околностите и накрая се завърнали при своя господар – не знаели какво да правят със свободата си. Ние, които сме чели античните автори, знаем, че щом не сме имали роб, можем да се заблуждаваме, че ще минем и без господар…
Народът, който имаше поне надежда, сега няма и това. Но има търпение. И вероятно ще го има още. Търпението на българина трае и по пет века.
Кирил КАДИЙСКИ,
Почетен гражданин на Монмартърската република