Надявам се, че ще станем една истинска европейска държава
Nov 11th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАСпомняте ли си 10 ноември 1989 г.
Много добре си спомням. Беше петък, в края на работната седмица, когато аз, както обикновено в този ден, четях в архива. Като се върнах вечерта в къщи разбрах, че Т.Живков е подал оставка. Това за мен, който бях израсъл дълги години наред с неговия образ и с неговия глас, беше цяло събитие.
Очаквахте ли падането на Т.Живков като събитие?
Е, за мен беше очаквано. В началото на октомври 1989 г. Горбачов посети за 40-годишнината Източен Берлин. Аз бях специализирал в Германия и следях събитията там. Тогава ми се стори, че Берлинската стена се разклати, но не очаквах, че толкова скоро ще падне. Това беше на 9 ноември, а на 10 ноември, един ден по-късно, Т.Живков падна. Има връзка. Това беше един процес в Източна Европа. Но все пак ми се стори изненадващо.
Осъществиха ли се надеждите на демократично настроените хора в България.
Не се осъществиха. Изпитаха силно разочарование. И аз съм един от тях. Имаше надежди, но се оказа, че преходът не е завършил вече 25 години. Той беше дълъг, мъчителен, труден и несправедлив.Основният въпрос на прехода бе преобразуването на държавната собственост в частна. Всичко друго като парламентарна демокрация, многопартийна система се оказа димна завеса. Това, което наричаме приватизация не се осъществи по справедлив начин.
Вие отговаряте и на въпроса ми има ли демокрация в България?
Има демокрация, но нашата демокрация е особена. Докато има власт на малцина много богати хора, които въздействат на управляващите, като паралелна власт, не може да има истинска демокрация. Верно е, че има избори, макар че хората все по-малко гласуват. До 1989 г. ние гласувахме, но не избирахме. Сега гласуваме и избираме. Зад прекалено многото партии, обаче, стоят големи икономически интереси. Всъщност тези, които притежават големите богатства имат на своя страна депутати, министри, които работят предимно за техните интереси. Понякога много нахално и безочливо прокарват закони в НС, които тях ги обслужват. Както беше Законът за хазарта, приет през 2001 г. То е явно за чии интереси става дума.
Има ли свобода на словото днес?
Докато до 1989 г. нямаше свобода на словото, днес има.
До 1989 г. съществуваше политическа цензура, което беше голяма политическа бариера. Днес има икономическа бариера.Тъй като, за да издадеш една книга трябва да си намериш спомоществователи. Това е все по-трудно – да намериш спонсори. Една голяма част от средствата за масова информация са обвързани с икономически кръгове и зависят от тях. Ако все пак искаш, можеш да намериш къде да се изкажеш.
Станаха ли повече учените през тези 25 години?
За жалост учените много намаляха. Аз ще посоча нашата академия – БАН. Тя намаля на половина. Сега се готвим да правим поредното съкращение за тези 25 години. Младите хора вече не се ориентират към науката, защото смятат, че тя не е печеливша. В обществото се шири една неграмотност, една чалгизация. В културно отношение сме доста назад.
В едно интервю Вие казвате, че академиците у нас са много и ще се настъпвате вече в трамвая.
Това важи за висшите училища. Те прекалено много се нароиха. Както и за някои нови академии, които дават дипломи за академици. Не е трудно човек да си купи диплома или някакво звание и да си го сложи в рамка на стената. Повече, ей така, за престиж. И в образованието, и в науката нахлуха парите и станаха определящи. Те станаха върховната ценност в нашето общество. Не знанието, за съжаление, а парите.
България стана част от ЕС. Как може да запази идентичността си?
Това е големият въпрос. Ние историците сме в дълг пред народа си. Историята е ДНК на всеки народ. Ние трябва да запазим идентичността си, въпреки че се отварят границите. Хората се местят. За съжаление над 2 милиона българи са извън пределите на държавата, предимно млади българи. Като такива ние сме европейци. Едното не изключва другото. Ние първо сме българи, после европейци.
Вие го бяхте написали това още през 1997 г., когато и публично го разгласихте пред голяма аудиторя в Балчик, Варна и другаде.
Да, това беше Националната доктрина . Представих я за първи път като проекторешение на Народното събрание през 1999 г., но тя беше сложена във фризера. Отново се опитахме при правителството на Сакскобургготски да я размразим. Но управниците имат мандатно мислене. Те не мислят за следващите поколения, а да остискат 4 години на власт и да се облагодетелстват. Така и Доктрината остана във фризера.
Какво ще кажете в заключение по темата?
25 години са много време. 20-25 години – това е едно цяло поколение. Надявам се, че преходът най-сетне ще завърши. И че ще станем една истинска европейска държава.
Интервю:
Маруся КОСТОВА