10 XI – успешно реализиран план на ЦРУ или предателство
Nov 11th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАДвадесет и пет години надежди, двадесет и пет години очаквания на светлото и желано бъдеще или двадесет и пет години в лъжи? Въпроси, на които все още искаме да дадем точен и ясен отговор.
Всички минахме и остаряхме във времето под мотото на различни лозунги:
„ 45 години стигат”, „ Ние можем”, „ За нов морал в политиката” и много други, които ни вдъхваха винаги глътка надежда и вяра, че като нация можем да успеем! Както казват: „ Блаженни са вярващите!” Но, едно голямо УВИ!
И аз като всеки един човек се опитвам да си отговоря, за това как влязохме в това бездънно блато, и защо все още не можем да си покажем поне главите на повърхността! Неудовлетвореността от случващото се, от всичко ставащо около нас, ме кара да потърся поне за себе си някакви отговори за реалностите, които ежедневно ни потискат! И намерих своя отговор след като се запознах със съдържанието на прослувутия Проект „ Ран-Ът”, изготвен през далечната вече 1990 година от екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът. Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.
Какво ни „ завещава” той? Проектът!!!
1. Определя посоката на промените.
В увода на проекта е казано: “България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на националната камара”
- Това е най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила.
В програмата “Ран и Ът” е записано: “Предизвикателството на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила.
Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време…” Вижда се: В 1990 г. управляващите са дали съгласие България да бъде превърната в опитна мишка, за да се провери дали може да понесе “най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила.” В страните от ЕС държавната собственост се запазва в границите от 35% (Франция), до 65% (в скандинавските страни)./Нека не се чудим на социалната политика в скандинавските страни и високия им жизнен стандарт. Днес сме свидетели, че и държавата САЩ вече се намесва в икономиката/.
- Истината за приватизацията.
“Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация.” Тези редове зачеркват изписаните върху тонове хартия, че приватизацията е икономически акт. Тези редове дават яснота на мъглявите понятия “структурни реформи”, “преструктуриране на икономиката” и пр. Истинското им съдържание е – чрез приватизация частни лица да присвоят “държавните средства и предприятия”. Който успее, ще получи реалната политическа и икономическа власт.
- Уточнени са инструментите за осъществяване на приватизацията.
Всеобща приватизация: “България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите…” Такава 100-процентна приватизация не е осъществявана в нито една друга държава на планетата!
Използване на всички средства, включително и принудата: “Във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента”. Тази рецепта продължава със съвети как най-важният за обществото въпрос за приватизацията да се изземе от парламента и да се остави в ръцете на чиновниците от агенции, министерства, общински и управителни съвети.
5. Обявени са “процедурите”.
“Процедурни” са наречени най-важните приватизационни въпроси, засягащи и държавата, и всеки гражданин. Първият от тях е озаглавен: “Заблудата за стратегическия сектор”. Това са предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси. Много развиващи се страни “по странна логика” ограничавали приватизационните си програми само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. “Изключение направили само Ямайка и Аржентина… България би трябвало просто да прояви същата смелост, като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка.” Всъщност “странна логика” е прокарана в проекта “Ран и Ът”. В 1990 година България е била на 20-о място в света по производство на електроенергия и на човек от населението е имала 3 пъти по-голям енергодобив от Аржентина! Ямайка изобщо не е в класацията по този показател.
Като “процедурен” е поднесен и въпросът за използване при приватизацията на “мръсни пари”. “Подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, създавайки неправилно подозрение към всички инвеститори и принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма поради опасения, че никой няма да повярва на обясненията им. Като се има предвид потискането на частната инициатива в България в миналото, много иначе честни хора може да са въвлечени в незаконни действия просто защото това е бил единствен начин да си осигурят материално благополучие в едно общество, което се опитваше да направи всички еднакво бедни. Въпреки това този въпрос си остава деликатен и нищо от това, което бе казано по-горе, не би трябвало да се тълкува като оправдание за незаконните начини за забогатяване. По-скоро с горните думи се препоръчва разследването и съдебното преследване на незаконните действия да бъдат изцяло отделени от процеса на приватизация. Приватизационният процес е достатъчно сложен и труден, за да се обременява допълнително с цели, свързани със спазването на законите”. Този дълъг цитат от програмата “Ран и Ът” добре показва защо е безплоден дългогодишният шум за “мръсните пари”. Оказва се:
“Мръсни” са парите до 1989 г. и те не са другаде, а у “иначе честни хора”, въвлечени в незаконни действия, просто защото това е бил единствен начин за осигуряване на материално благополучие; Приватизацията не трябва да се обременява с цели, свързани със спазването на законите.
- Паричната реформа, банковата система, данъчната политика.
“България би могла да реши изцяло да се откаже от контрол и емисия на собствени пари и да премине към използването на парични единици на други държави или на емисиите на частни банки”.
“Някои малки държави винаги са го правили. Най-често я използват страните, които са били част от колониални империи като британската или френската. Щатският долар например се използва в редица страни като Либерия и Панама”.
“В дългосрочен план данъчната система на България трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно моделиран по подобие на данъците в Европейската общност и подоходен данък (или данъци) на частни лица и предприятия”.
- За промени в Конституцията и други основни държавни документи.
В действителност проектът “Ран и Ът” направо предлага “Модел за Конституция на Народна република България”.
според предложителите е: “Моделът има за основа най-вече конституцията на САЩ и някои щати на Съюза. В много случаи американските клаузи са променени или са добавени нови, а в други – просто са сложени заглавия за по-лесно ориентиране”. “Защита единствено на негативните права… Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или на периоди за почивка и отдих”. “Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България”.
“В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност”.
- Социалното дело.
Това е разделът в проекта “Ран и Ът”, който най-пълно разкрива неговата политика към острите въпроси на милионите българи. Още във въвеждащото резюме се казва: “Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи”. По-нататък в проекта следват ред важни откровения: “Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка).
- Селско стопанство.
1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце.
Вижда се коренът на последвалата трагедия – неговото унищожаване доведе до ликвидация на 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, хиляди селскостопански сгради, съоръжения за напояване на 10 милиона декара земя, поголовна загуба на животни: 1 млн.говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце, рязко намаляване на селскостопанските добиви, и по същество откри пътя за проблемното изхранване на българския народ, превръщайки този проблем във важен, ако не и в главен инструмент за неговото манипулиране.
Какво се случи?
- 100 % приватизация с умишлени фалити на предприятия. Колко предприятия от тези 2000 работят днес? 100 % приватизация на търговията (всичките 13 000 обекта в 2-годишен срок, по график, включващ 2000 обекта на тримесечие! Със скоростта на светлината! Две трети от предприятията не работят. Голямата част от тях са обявени в ликвидация. Основната част от приватизираните обекти преминаха в стадий на вторична разпродажба. Изобретена бе приватизационна форма “продажба с опрощаване на дълговете”, с което става двойно ограбване на гражданите. Замря обновителният процес.
Туристическите комплекси и селища бяха обсипани с милиони тонове бетон, безмилостно бяха унищожени хиляди декари от зелената природа и то с тези „ мръсни”
пари.
- В банковия сектор се създаде пълен хаос. Унищожени бяха стабилни банки! Изникнаха и умряха още в пелените си стотици банки-фантоми! В кратковременния си живот те ограбиха милиони граждани и стотици хиляди новосъздадени частни фирми! От това безумие останаха само стотици банкови офиси с безсмислен лукс и милиарди дългове, обогатили неколкостотин кредитни милионери.
- Стихийна инфлация на лева над 1000 пъти! Ограбване на средства от населението в размер над 10 млрд.щ.долара! Нахлуване на чужди стоки и изгонване на нашите производители от собствените ни пазари! Невиждан разцвет на спекулата и корупцията.
- Безработните са близо 1000000 души! Образователната система е в колапс! Медицинското обслужване рухна! Кофите за отпадъци станаха елемент на социалната сфера! Жилищното строителство стана висша привилегия на 5% нови милионери! Смаляване на нацията с 1 000 000 млади емигранти и непознат отрицателен прираст над -10 % на 1000!
Каквито и констатации, анализи и заключения да правим ще бъдат напълно безсмислени и излишни, ако те не ни послужат за основа на провеждането на политика в противовес на тази, която се провеждаше до сега. Знам, че това е трудно, но за какво са ни тогава мечтите и желанията да живеем един по – добър живот.
Върхушката във всяка партия се сдоби с имоти, пари и власт – политическа и икономическа. Използва по най – добър за себе си начин, заложените умишлено в проекта възможности за безнаказано ограбване на държавната собственост и преминаването и в техни ръце. Вече е ясно, че партиите изчерпаха своите възможности и ресурс, за да изведат държавата ни от ширещия се колапс във всяка област на обществения и политическия ни живот. Може би идва времето на гражданските сдружения, които смятам, че могат да се противопоставят на предателската и заробващата политика, провеждана от досегашните правителства.
Защо наричам тази политика предателска?
Отговорът на този въпрос ни дава списъка на 29 – та български участници в Проекта „ Ран-Ът”: Голяма част от тези имена са ни известни като основни участници в различни кабинети на държавното управление, било то като съветници, министри, премиер – министри и то не в едно или две правителства. Едните бяха представители на БСП, другите на СДС. И това, ако не е заговор срещу собствения народ? Как да го нарече човек? Всички са знаели какво ни очаква, а медиите ги издигаха до небесата, сравняваха ги с боговете и продължават и днес! Защо ли?
Философията на прехода може би е заложена още в началото на “Студената война” – 1947 г., когато Алън Фостър Дълес – първият шеф на ЦРУ – заявява:
“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ”.
Пророчески, зловещо, правдоподобно и съответсващо на действителността звучат думите му от гледна точка на днешния ден! Можеше ли ЦРУ да успее, ако политиците ни не бяха такива, каквито ги познаваме?
През 1992 год. Държавният секретар на САЩ – Джеймс Бейкър заявява пред техния конгрес:
“Ние изразходвахме тридесет хиляди милярда долара, за да победим в студената война срещу СССР и неговите сателити, за да предизвикаме материален и духовен срив”.
Стойността на една успяла кауза на САЩ се измерва от тях в колосални суми щатски долари, но за сметка на многото преждевременно прекъснати животи на хора, притиснати от глад, отлабнал имунет, постоянен стрес, както и модерното удоволствие – наркотиците.
Колкото и минорно да е впечатлението от нашата действителност, за по – голямата част от нас, нека все пак да си пожелаем по – скоро да попаднем в нов проект, но този път под заглавие „ Анти Ран-Ът”. Дано се намерят и подходящите политици, истински българи, за да го реализират !
Павлин Павлов