25 години “Нежна” революция
Nov 11th, 2014 | От Marusia | Category: ВАЖНАКавичките в заглавието не са случайни. Защото без тях прилагателното трябва да бъде „сбъркана”, „криминална”, „посткомунистическа”, „кагебистко-кадесарска” и каквото ви хрумне в този аспект. И тъй като това е опит за историко-политически анализ, нека да започнем отначало.
А то се крие някъде около ялтенско-техеранските преговори между Великите сили по времето на Втората световна война. И в тяхното продължение на борда на самолетоносача край бреговете на Малта в наше време.
Какво са си говорили Труман, Чърчил и Сталин вече горе-долу е ясно. Това, което се отнася до Балканите, опростенчески е звучало така: „На нас Гърция, на вас България, Югославия фифти-фифти.”
А в Малта: „Ние ще разградим сами комунистическата империя, а вие ще ни оставите на мира да обсебим икономическата власт в нашите страни. И никакви гонения за нас, нашите деца и внуци. Тази империя ние сме я градили и ще я оставим на децата си!” – вероятно е казал Михаил Горбачов.
Безкрайно съм любопитен какво се е въртяло из главата на Горби по това време! Не мога да съм сигурен, но сигурно е било горе-долу следното: „Вие, западни загубеняци, си мислите, че ни побеждавате в Студената война, но да имате много здраве! Ние отдавна сме се подготвили за тези събития. Нашият научно-прогностичен тръст на „Лубянка” отдавна е сметнал какво ще се случи, а вашите праволинейни мозъчета не се и досещат за случващото се! Е, с малки изключения, но и те са наши хора. Вече отстранихме старата „желязна” гвардия комунисти, изучихме и подготвихме децата и внуците си, сега сме ние на ход!”
Знаейки, че соцлагерът е натрупал огромни ресурси, Горби се е страхувал да не посегнат на тях. Защото победителят има право на репарации. И въобще не е знаел, че западняците не само нямат намерение да конфискуват откраднатото от комунистите от собствените им народи, а са били готови да платят за рухването на „империята на злото”, както я нарече Рейгън, около 150 милиарда долара!
И както се казва в приказките: речено-сторено!
Почват се едни нежни „революции” по целия соцлагер! Този път – обърнете внимание – мястото на кавичките е разменено. Навсякъде тайните служби завземат властта по схема. Каква е схемата ли? Не особено сложна, но ефикасна.
Първо се създава „опозиция” от наши хора, вербувани отдавна през годините или преки наследници на бетонни комунисти. Край тях се закачат и куп наивници и баламурници, които наистина си мислят, че с омразният им комунизъм е свършено. Това е добре и за кукловодите, защото така се имитира автентичност.
После се инициират т.нар. „кръгли маси”, на които се повтаря сценарият от Малта, естествено пригоден за местните условия. Но смисълът е отново същият: вие няма да ни гоните за престъпленията, които сме извършили и няма да посягате на парите ни, които сме откраднали от вас. А ние ще ви помогнем да вземете властта и да си крадете на воля, взимайки пример от нас. Разбира се, ще ви помогнем във всичко, тъй като вие нямате нито опита, нито ресурси. Ще ви дадем сгради, ще ви оборудваме, дори ще ви дадем и хартия, за да печатате вестниците си. И тъй като и тук нямате опит, ще ви дадем наши верни хора да оглавят тези медии.
Ако написаното до тук ви се вижда измишльотина, ще ви припомня, че един от сериозните спорове в началото на демокрацията е бил кой да оглави СДС. Намерението е било това да е Андрей Карлович. Все пак гласът на разума е надделял и за водач на опозиция е издигнат Желю Желев – и той творение на службите, след внимателно изпипана „операция” през годините с книгата му „Фашизмът” и легендата, че е комунист-реформатор, осмелил се да „критикува” дори Ленин!
Спорило се е и кой да е главен редактор на „флагмана на опозицията” – вестник „Демокрация”. Първата идея е била това да е Стефан Продев – превърнал се дни по-късно в главен редактор на „Дума”. Но и това се е сторило на кукловодите не особено удачно и се спрели на Йордан Василев, също вербуван от службите, но държан в сянка, с изграден имидж на „дисидент” около фалшивите скандали с книгите за Елисавета Багряна, в съавторство със съпругата му, комунистическата поетеса Блага Димитрова.
После в създаването на опозицията участваха комунистите Анжел Вагенщайн, Петко Симеонов, Стефан Гайтанджиев, Петър Слабаков и редица други, чиито лица са ви познати от първите митинги на СДС. А в редиците на „синята идея” се вляха под строй огромен брой ченгета, доносници и вербувани от службите през годините, наследницина комунистически престъпници и тем подобни.
Разбира се, това е тъмната страна на прехода. Но той има и светла страна. Тя беше в надеждите на милионите, че с комунизма е свършено, че ще има възмездие за извършените от тях престъпления, че ще се случи това, което се случи с националсоциалистите в Германия. Но не би.
Още в първите години стана ясно, че се изпълнява някакъв друг, недемократичен сценарий, че това не е унищожаване и осъждане на престъпленията на комунизма, а нещо друго, което съществено се различава от въжделенията на хората. Тогава попадналите в редиците на СДС по собствени убеждения, а не пратени там, започнаха да се усещат, че внедрените в редиците им ченгета и комунисти имат друга цел и други задачи. И започнаха да се борят с тях, да ги отстраняват от СДС.
Това продължи до идването на Жан Виденов на власт.
Последният обърка плановете на „сценаристите”. От една страна – се заобиколи с плеяда крадливи хора, които за година и нещо фалираха държавата, от друга – беше толкова вироглав, че щеше да скара своите съпартийци с руската мечка, а водейки страната до пълен крах, да принуди следващите да излязат от уговорките на кръглата маса и да забранят БСП.
Но решение беше намерено. Кукловодите привикаха своя верен кадър – партийната секретарка Костова и вкараха в играта нейният благоверен Иван. Достатъчно тъмен не само като тен, а и като биография, той се зае да завърне СДС в лоното на първоначалните замисли. И успя.
Първо създаде т.нар. клубове на симпатизанти, които върнаха в играта изгонените с големи усилия ченгета и комунисти. После изчисти от всякакъв демократизъм СДС, като го преобразува в партия на негово лично подчинение. По този повод получи и прозвището „командира”. И се зае с най-важното – приватизацията. Тя беше почнала при Виденов, но бе успешно финализирана при Костов. Как на никого не му хрумна да отвори архивите на Министерството на икономиката и на Агенцията по приватизация, за да види при кого отиде народното богатство?! И за колко пари.
После дойде редът на „негово величество”. Последният по царски и с помощта на свои доверени хора отмъкна от народа огромни имоти и огромни пари и така осигури своята многобройна и обедняла фамилия за сметка на България. Но това е една безкрайно гнусна история и тук първо трябва да се намесят правораздавателните органи и тогава историците и политолозите. „Царят” остави приближените си да крадат на воля, стига да защитават „неговите” имоти и те го правеха и го правят особено старателно. Разбира се, в комбина с отрочето на ДС – етническата партия ДПС. Последните се оказаха особено талантливи в кражбите и престъпленията.
Все още на всички е много пресен споменът от управлението на тройната коалиция, така че няма да го припомням.
Сега от хората на Бойко Борисов се очаква да променят статуквото от кръглата маса. Или – ако щете – от Малта. Очаква се да бъде потърсена сметка от крадците и престъпниците от двадесет и петгодишния преход на „нежната” революция. Очаква се страната ни да бъде превърната в нормална държава-членка на Европейския съюз.
Не ме разбирайте погрешно! И в ЕС се краде! И там се вършат престъпления. Но там крадците и престъпниците гинаказват! В това е огромната разлика между тях и нас. И за финал – някой, ако не се лъжа, големият български учен, математик и политически анализатор проф. Михаил Константинов, беше изчислил, че в България се краде три пъти повече, отколкото на запад. И затова у нас се живее три пъти по-зле.
Проста математическа логика!
Людмил Бешков
депутат в 38 НС