Търговищкият театър представи в Балчик “Пеперудите са свободни” от Л.Герш
Oct 29th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА„Пеперудите са свободни” на Леополд Герш е една от най-играните хитови пиеси у нас. Поставяна е няколко пъти в Театър „София”, в Русе, Шумен, Разград, Монтана /постановката е на балчишкия режисьор Юри Статков/ и за първи път в Благоевград под режисурата на юриста Костадин Бандутов.
Най-привлекателна за утвърдените актриси е ролята на майката на сляпото момче Дони Дарк, писателка на поредица детски книжки за невероятно смелото и борбено момче Дони, на което не пречи слепотата, за да бъде дръзновен борец за справедливост, който винаги успява. На майката такъв и се иска да бъде нейният син. На пръв поглед образът и е банален, едностранчив и досаден. Но не е така. В него са влагали личните си разбирания актриси като Илка Зафирова, Татяна Лолова, Пламена Гетова и много пластичен бе майчиният образ, сътворен от Параскева Джукелова в сценографския вариант „Да се влюбиш в пеперуда” на Александър Илинденов, режисьор в Търговищкия театър, който представи пиесата в Балчик на 14 октомври 2014 г. с ред човеколюбиви послания към хората на нашия град, сред които е живял като дете с известната си майка – акушерката Н.Илинденова.
Тръгвайки от максимата, че всяка майка се грижи за детето си, авторът Л.Герш разконспирира родителския егоизъм, скритата тревога за бъдещата съдба, за криворазбраната съпричастност към слепия човек или за жестокостта при срещата с действителността, която към слепите е ужасно несправедлива.
А какви ли последствия ще има, ако една сляпа пеперуда се влюби? Майката успява да осуети първата любов на Дони. Линда се омъжва в Чикаго, но остава в сърцето на слепеца дръзновението да живее в самостоятелен дом, със самочувствие, че може да се справя сам. Като изневиделица при него от съседната врата нахлува още една пеперуда –Джил /красивата и млада, много сполучливо избрана Теменуга Первазова/. Тя го покорява на мига с виталността си, с непосредствеността и откровеността си. „Ръка за ръка” с някого за цял живот за нея е непоносим ангажимент. Бракът ограничава живота и тя не иска да бъде задължена „докато смъртта ни раздели”. Всичко това тя изрецитирва, като че ли го е казвала 100 пъти. И вятърничаво отговаря на въпроса на Дон /Ивайло Брусовски, който нито веднъж не сбърка да се взира като слепец и да се движи като такъв/дали е обичала съпруга си, с когото е живяла само три дни или била ли е влюбена в режисьора на филма, в който е искала да играе.
Изведнъж я жегва неясно прозрение. Вижда, че Дон тръска пепелта от цигарата си на масата, а пепелникът е в нейните ръце. Сляп е. И той и го казва. В разгорещения диалог Джил изрича поетичните думи на Дилън Томас „…сиянието на светлината ме пробужда”, без да е чела този велик уелски поет, за когото чрез брайловата азбука е чел Дон, удивен и вече влюбен в нейната поетична душа като продължава да я поучава, че следващата мисъл, която посочва като нейна много любима, не е от Марк Твен, а от Чарлз Дикенс: „…свободно да се слея с тъмнината. Не искам нищо. Само да бъда свободен”.
И като контраст на изживяванията – Джил смесва поезията и философските съждения с постоянния си глад. Повечето хора ядат прекомерно от разстроени нерви и неорганизиран живот – сякаш ни казва режисьорът, който е наблегнал на няколко детайла в тази посока – ябълката, която има класическото си значение да всява раздор, ябълката, която носи отрова за Снежанка и ябълката, която е ежедневният символ на греха. В хладилника има показателни за действията и мислите на героите храни. В хладилника какво ли няма – няма масло, няма сирене, няма месо, но има малко картофена салата, увяхнала маруля и…една ябълка.
Чрез много добрата игра на актьорите, режисьорът Ал.Илинденов поставя за обсъждане основните характеристики на новото поколение – самотно, без намерение да поема отговорности като женитба и брак, прекалено себично и самоуверено, недостатъчно грамотно, увличащо се по нестандартното поведение като модния хомосексуализъм, измамната харизма на чалгаджийското „изкуство” и закърнялата емоционалност.
Тук шапка трябва да свалим на майката, която от името на артистите защитава театралното изкуство и не може да допусне, че то така стремително върви надолу, щом има пиеси като „Така правете на другите”, в която ентусиазирано ще играе Джил. П.Джукелова е много вярна във възмущението си, когато възприема визията и духовната ограниченост на бъдещия режисьор и съпруг на Джил. Дали самата тя не харесва вече Джил и не я ревнува от името на сина си?
Сценографът и режисьорът са отделили по-голямо място на мнимия режисьор, при когото Джил иска да живее. В други постановки този образ липсва. Актьорът Симеон Венков, познат ни с циганската си роля в „Народен представител”/Бранислав Нушич/, която запомнящо се пресъздаде пред балчишката публика на 24 октомври 2013 г., сега бе невероятно добър, точен до педантичност, истински първообраз на съвременния раздевасан, тип „холивудски” режисьор. И облеклото, и кратките му безсмислени реплики, приличащи на режисьорски ремарки, ни изпълниха с комично настроение. Изпратихме го със снизходителността над глупавата му надменност и наивност да се изживява като велик творец. „Пазете се!” – поръча диктаторски героят и си излезе, надут като фазан.
Да, ще го послушаме. И ще гледаме пиеси, в които се утвърждава вярата, че любовта трябва да се изживее. Че трябва да се заслужи. Че трябва да се отстоява. Както и става с героите в „Да се влюбиш в пеперуда”. Джил се връща при Дон. Значи признава и приема обичта си, поема ангажимент и е свободна. Свободна в избора си.Класически оптимизъм – любовта ще продължава да изгражда живота.
Маруся КОСТОВА