То­ч­но на Хри­с­то­ва­та си въз­раст, 33 го­ди­ни, ед­на мла­да и бя­ла де­вой­ка от Бе­лия ни град, уре­ди в га­ле­рия „Ти­хо­то гне­з­до” в Дво­ре­ца Бал­чик сво­я­та се­д­ма по­ред из­ло­ж­ба. Още по­м­ня пър­во­то ек­с­по­ни­ра­не на не­й­ни­те пър­ви кар­ти­ни пре­ди 7 го­ди­ни в Ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия Бал­чик. Бя­ха до­ш­ли мно­го ро­д­ни­ни и при­я­те­ли, ка­к­то и се­га, да я по­д­к­ре­пят, оку­ра­жат и да­дат вдъ­х­но­ве­ние, от ко­е­то тя са­ма­та ка­за, че има го­ля­ма ну­ж­да. Ви­д­на по­д­к­ре­па тя по­лу­ча­ва от ди­ре­к­то­ра на ДКИ КЦ „Дво­ре­ца” Же­ни Ми­хай­ло­ва и Ев­ге­ний Ге­ор­ги­ев, PR . То­ва е Пе­тя То­до­ро­ва Де­не­ва. Дъ­ще­ря на учи­тел­ка­та по фи­зи­ка До­н­ка Де­не­ва и ди­ре­к­то­ра на ГРМП инж.То­дор Де­нев от Бал­чик.

За­ра­ди про­во­ка­ци­я­та към все­ки ху­до­ж­ник тя жи­вее 2 ме­се­ца във Фран­ция, съ­зер­ца­ва и ри­су­ва Па­риж – сив и без­ли­чен, цве­тен и тро­га­те­лен. Из­пъл­ва цял ски­ц­ник от 60 ли­с­та, за да ги раз­вие в за­вър­ше­ни пей­за­жи в Со­фия, къ­де­то жи­вее в удо­бен апар­та­мент и има при­я­т­но ате­лие.

На пър­ва­та и из­ло­ж­ба ви­дях яр­ко­то вли­я­ние на учи­те­ля и от НХА Све­т­лин Ру­сев. Се­га ви­ж­дам осъ­ще­с­т­ве­ни опи­ти да бъ­де „тя са­ма­та” в из­ку­с­т­во­то, по­зи­ция, ко­я­то тър­си и на­ми­ра вПа­риж – в Све­то­в­ния Арт цен­тър „Жорж По­м­пи­ду”, в пре­к­ра­с­но­то ве­ко­в­но мя­с­то на ху­до­ж­ни­ци­те „Мон­ман­тър”, в чу­д­ни­те пар­ко­ве „Тюй­ле­ри”, „Бу­лон­с­кия лес”, Вер­сайл­с­ки­те гра­ди­ни и по­ре­чи­е­то на ре­ка Се­на.

В по­с­ле­д­на­та из­ло­ж­ба, с 11 кар­ти­ни, тя на­б­ля­га на те­ма­та „Град – Дво­рец” и я по­с­ти­га, бла­го­да­ре­ние на чу­в­с­т­во­то си за мяр­ка и ес­те­ти­че­с­ки вкус, бла­го­да­ре­ние на на­у­че­но­то в ака­де­ми­я­та, ко­е­то се стре­ми да на­д­г­ра­ж­да все­ки ден. Град – дво­рец е Па­риж, но ся­каш съ­зи­рам и ана­ло­гия, че Бал­чик съ­що е град – дво­рец.

Ес­те­с­т­ве­но­то мя­с­то на та­зи из­ло­ж­ба е в „Ти­хо­то гне­з­до” – ка­з­ва Же­ни Ми­хай­ло­ва, ко­я­то дъл­бо­ко се е впе­ча­т­ли­ла от Пе­ти­но­то по­ве­де­ние пре­ди го­ди­ни на един пле­нер в „Дво­ре­ца”, ко­га­то не­за­ви­си­мо от дъ­ж­да и ни­с­ка­та тем­пе­ра­ту­ра, кре­х­ка, но ус­той­чи­ва ка­то фи­дан­ка, Пе­тя е ри­су­ва­ла под и с дъ­ж­до­в­ни­те ка­п­ки.

До­се­га, при­ли­ча­ща­та на тий­ней­джър ху­до­ж­ни­ч­ка, се е за­ни­ма­ва­ла и ще уча­с­т­ва в още по­ръ­ч­ки за сте­но­пи­си в бо­га­ти тур­с­ки до­мо­ве в Ис­там­бул и др., къ­де­то за­е­д­но с ко­ле­ги ри­су­ва из­мам­ни за око­то кар­ти­ни с фло­рал­ни мо­ти­ви, с жи­во­т­ни и пти­ци, но не и с чо­ве­ш­ки об­ра­зи – спо­дея тя. Пра­вят ими­та­ции на мра­мор, стил „Тромп л’ой”, ко­е­то е те­х­ни­ка за оп­ти­ч­ни илю­зии, ка­то се по­с­ти­га три­и­з­мер­но въз­при­е­ма­не на дву­и­з­мер­на по­вър­х­ност, тър­се­но и по­з­на­то съ­вър­шен­с­т­во още от Ан­ти­ч­но­ст­та.

Са­мо от 20 до 31 ок­том­в­ри , те­зи, ко­и­то по­се­тят из­ло­ж­ба­та на Пе­тя Де­не­ва, ще мо­гат да по­чу­в­с­т­ват то­п­ли­те то­но­ве на пан­те­и­зъм, бле­ди­те но­с­тал­ги­ч­ни на­с­т­ро­е­ния на ху­до­ж­ни­ч­ка­та, зе­ле­ни­те пей­за­жи на ра­до­ст­та и на­де­ж­да­та, ко­и­то тро­г­на­ха г-жа Би­с­т­ра Вел­че­ва Сан­джа­кян, учи­тел­ка на май­ка и, до­ш­ла със се­мей­с­т­во­то си, да ви­ди из­ло­ж­ба­та. Тя по­съ­ве­т­ва Пе­тя да ри­су­ва ви­тал­но, жи­з­не­ра­до­с­т­но из­ку­с­т­во, ко­е­то най-оти­ва на мла­дия чо­век.

Аз и по­же­ла­вам да на­ми­ра ви­на­ги вдъ­х­но­ве­ние, ко­е­то да ус­пя­ва да пре­съ­з­да­де в кар­ти­ни – ше­дьо­в­ри, за ко­и­то ще на­д­да­ват в све­то­в­ни ак­ци­о­ни бо­га­ти при­те­жа­те­ли на из­ку­с­т­во.

Маруся КОСТОВА