Ар­хан­ге­ло­ва­та за­ду­ш­ни­ца, на­ри­ча­на още Ар­хан­гел­с­ка за­ду­ш­ни­ца, Ран­ге­ло­ва за­ду­ш­ни­ца, Хран­ге­ло­во­то оду­ше е ед­на от три­те най-го­ле­ми. От­бе­ля­з­ва се в пър­ва­та съ­бо­та пре­ди Ар­хан­ге­ло­в­ден – за­що­то съ­бо­та е от­ре­де­на за ден на по­кой­ни­ци­те.

Във все­ки пра­во­с­ла­вен храм на Ар­хан­ге­ло­ва за­ду­ш­ни­ца се пра­ви Об­ща па­ни­хи­да за по­чи­на­ли­те, мо­лим се за ду­ша­та на мър­т­ви­те и па­лим свещ.

На за­ду­ш­ни­ца по­се­ща­ва­ме гро­бо­ве­те на на­ши­те бли­з­ки. По­чи­с­т­ва­ме ги, пре­ка­дя­ва­ме с та­мян и ук­ра­ся­ва­ме с цве­тя. В ми­на­ло­то най-въз­ра­с­т­на­та же­на пре­ли­ва­лаа гро­ба с чер­ве­но ви­но. Ри­ту­а­лът по пре­ли­ва­не на ви­но за­по­ч­ва­ло от мя­с­то­то, къ­де­то е гла­ва­та на по­кой­ни­ка в по­со­ка на­ля­во – пра­ви­ло се три кръ­га по края на гро­ба. В цър­к­ва­та пък се пра­ви бо­го­с­лу­же­ние с мо­ли­т­ви за по­чи­на­ли­те.

Вър­ху гро­ба на по­чи­на­ли­те па­лим свещ, ко­я­то е сим­вол на на­ша­та вя­ра, а пла­мъ­кът на­по­м­ня за без­с­мър­ти­е­то на ду­ши­те. Та­мя­нът пък сим­во­ли­зи­ра чи­с­та­та мо­ли­т­ва, цве­тя­та – до­б­ро­де­те­ли­те на по­чи­на­лия.

На Ар­хан­ге­ло­ва за­ду­ш­ни­ца се от­да­ва и ве­ч­на при­з­на­тел­ност на офи­це­ри­те и вой­ни­ци­те, за­ги­на­ли за Бъл­га­рия.

На Ар­хан­ге­ло­ва за­ду­ш­ни­ца, та­ка ка­к­то при дру­ги­те за­ду­ш­ни­ци, се пра­вят об­щи тра­пе­зи. На­ри­ча­на­та още Го­ля­ма за­ду­ш­ни­ца, тя е по­с­ле­д­на­та за го­ди­на­та, за­то­ва на об­ща­та тра­пе­за на гро­би­щ­ния парк се по­с­та­вят се­дем раз­ли­ч­ни яс­тия (ме­ж­ду, ко­и­то та­ки­ва лю­би­ми на по­чи­на­лия), за да „чу­ят“ бла­го­с­ло­ва на мър­т­ви­те в на­с­тъ­п­ва­щи­те ко­ле­д­ни по­с­ти. Пър­ва­та ха­п­ка се сла­га на зе­мя­та, а пър­ва­та глъ­т­ка ви­но се из­си­п­ва на зе­мя­та и спо­ме­на­ва­ме по­чи­на­ли­те с ду­ми­те “Бог да про­с­ти”. Ста­ри­те хо­ра ка­з­ват, че ви­диш ли му­ши­ца или пе­пе­ру­д­ка да жу­жи око­ло те­бе на то­зи ден, зна­чи е ду­ша­та на по­кой­ни­ка.

Пра­вят се по­ме­ни или на­ри­ча­ни още раз­да­в­ки, по­да­в­ки. Раз­да­ват се на бли­з­ки, ком­шии, ро­д­ни­ни, до­ш­ли на гро­ба на по­чи­на­лия, а съ­що и на дру­ги­те хо­ра око­ло съ­се­д­ни­те гро­бо­ве, до­ри не­по­з­на­ти.

В раз­да­в­ка­та за Ар­хан­ге­ло­ва за­ду­ш­ни­ца тра­ди­ци­он­но при­съ­с­т­ва ви­но, ва­ре­но жи­то, пи­т­ки (или хляб), пи­ле­ш­ко, аг­не­ш­ко или въ­о­б­ще ме­со, дре­б­ни сла­д­ки, бон­бо­ни, ябъл­ки и дру­ги пло­до­ве, кекс, но всъ­щ­ност мо­же­те да по­да­де­те ка­к­во­то по­же­ла­е­те. Жи­то­то сим­во­ли­зи­ра въз­к­ре­се­ни­е­то, хля­ба и ви­но­то – за спо­мен на Хри­с­то­ва­та жер­т­ва за нас.