Незабравима и вълнуваща дата
Oct 29th, 2014 | От Marusia | Category: ВАЖНАНе само защото имаме 102 години Българска военна авиация, но винаги на 16 октомври, всички, свързани с небето, отбелязват този ден. Така стана и този път. В тържествена обстановка, в морската ни столица – Варна, се събраха авиаторите от Добрич, Варна и Балчик. Точно в 19.00 ч. майсторите на въздушния бой, стрелците по земни и въздушни цели, акробатите на простия, сложния и висш пилотаж, които са стигали вертикално претоварване = 8 единици и изпълнителите на прехвати на долната граница на радиолокационния прибор до стратосферни височини, бяха отново заедно, и то в готовност № 1. Тогава знаехме „защо сме в шинели и на сухо барута държим”, заедно с: пълна бойна готовност; военна опасност; повишена бойна готовност; постоянна бойна готовност.
Разбира се, нормативите за изпълнение си спомниха полковниците о.р.: Петков, Апостолов, Кръстев; подполковниците о.р.: Нанков, Тоньо Иванов, Хараланов, Йордан Иванов, Атанасов, Санджакян /авиолекар/; майорите о.р.: Стоян Иванов, Трифонов, Джангазов, Георгиев /”Безопасност полети и обективен контрол/.
Всички от Втора и Трета /”проклета”/ Авиоескадрила на бившия 15 Изстребителен авиополк на бившата Втора противовъздушна дивизия се прегърнахме по братски, заради дългата раздяла, вярвайки все още в силата на достойното обикновено човешко ръкостискане. Но стига епитети за „бившите момчета с криле”, които оставиха хиляди часове във въздуха, пролетени от тях при различни метеорологични условия, преодолели различни критични ситуации. И днес, предполагам, че е така в бойната авиация, колкото и малка да е тя.
По утвърдена традиция, най-възрастният между нас – полк.о.р. Тодор Стоилов 8на 89-годишна възраст/, командир на славната ни „Чайка”, ни поздрави с Празника 16 октомври като изнесе смислено, точно и лаконично слово, съобразно днешните условия и ставащите край нас събития.
Всички радостно споделихме възхитата си от авиационното шоу на 13 октомври, чийто главен герой – генерал Румен Радев, излязъл от редиците на нашия 15 ИАП, показа на целия свят уровена, който са постигнали балчишките пилоти във въздушната и бойна подготовка в различни МТО-условия.На практика се видя качеството на всичко постигнато, въпреки препятствията.
Демонстрирани бяха възможностите на „МИГ-29”: маневреност, устойчивост /особено при малки скорости/, тяговъоръженост, скороподемност, скорост, бързина, патента на „МИГ 29”/”камбаната”/. Елементите на сложния пилотаж екзалтираха над 30 000 души публика, която със затаен дъх следеше „полутоно”, „лупинг”, „боен завой”, „имелман”, „възходящо тоно” и още куп авиочудесии. Ако имаше втори самолет в шоуто, щяхме да се насладим да видим въздушните бойни хватки: „ъгъл”, „кука”,”ласо”, „винт”, „покрив”, наред с американските прийоми. Да въртиш на пръста си тази огнена метална ламя с маса 15.4 тона/в пълно бойно снаряжение „МИГ 29” е 18.48 тона/ не е шега работа. А „нашият Румен”, вече генерал, показа съзнателния, съзидателен и отговорен труд на пилота, подчинен на всички закони, наставления и нормативни документи, което предизвиква признанието, че българският военен пилот е универсален въздушен ас, боец, способен да се издигне във въздуха при всички МТО-условия и кацне успешно като победител.
Другият запомнящ се момент на празника бе представянето на книгата „Записки на пилота” от полк.о.р. Христо Чарийски /Чаро/, който ни впечатли със споделеното за своите 13 346 часа във въздуха в разузнавателната ни авиация /27 РАП/ и ССА. Книгата е издадена с благородната помощ на г-жа Юлияна Гианти, която както нашите авиаторски жени бе облечена семпло и стилно. Нанкова, Иванова, Апостолова, Велчева – Санджакян, Инджева, Джангазова, скромни и със замечтан и мъдър поглед, бяха както преди – очите им излъчваха чувствен блясък и нежност, устните – деликатна усмивка, а сърцата – носталгия по изминалото време, приятелства и съдби. Заедно с тях стояха и нашите командири – строги, но справедливи. След толкова години ги видях в друга светлина: сдържан порив, романтична привързаност, армирана с авторитетно авиаторско самочувствие и звезден аристократизъм. Всички цитираха старата войнишка поговорка: „По-добре мъртъв в учението, отколкото жив на разбора!”, когато си спомниха какви неописуеми случки са ставали в авиацията, които не са се случвали и в цирка, дори. Има ги описани в пилотския фолклор с енциклопедична последователност и продължителност, с космически измерения. За някои от тях говори и полк.о.р. Христо Чарийски в новата си книга.
Накрая, за да опровергаем думите на ген.Румен Радев, който преди 20-24 г. сподели с нас, след като се завърна от САЩ, че техните авиатори са казали за нас:”Българите сте много весела нация, особено в компания и си тръгвате рано сутринта, когато сте на гости”, ние си тръгнахме от празника, както и дойдохме в точно определеното време, с най-точното „Ч”. Е, не изпяхме химна на Втора авиоескадрила „Морето люшка тъмната си гръд”, но мисля, че догодина ще отпразнуваме 16 октомври в новия военен клуб, за който благодарим на нашия кмет Николай Ангелов.
Може би тук ще възкликнем по друг начин на стария девиз „Без авиация – няма нация”, защото има иновативен момент: „Без керосин и мощна държавна дотация – няма боеспособна авиация”.
Майор о.р.Георги ЙОВЧЕВ