Социален патронаж и Военен клуб са вече факт в Балчик
Oct 9th, 2014 | От Marusia | Category: ВАЖНАНа 19 септември официално кметът на Балчик преряза лентата и откри дългоочакваната сграда за Социален патронаж в Балчик. Най-хубавата в България.
Малцина знаят какво ходене по мъките бе, докато Военното министерство и Областна управа се споразумеят с Община Балчик и им отстъпят този голям имот. Значителна бе посредническата роля на Стойка Георгиева, председател на Дружеството на военноинвалидите и военнопострадалите, на оз полк.Иван Апостолов, председател на военните пенсионери и най-вече на кмета Николай Ангелов, който повече от три години сърцато и дипломатично се бори за сградата на бившия гарнизонен стол.
В реконструкцията и обзавеждането са инвестирани 400 000 лв, от които 320 000 лв. са от правителствената инвестиционна програма – заяви Димитрин Димитров, директор на ТЕМСЕ към ОбА Балчик. Стотина души беше поканила и успя да нагости на тържеството Нели Иванова, управител на Домашния патронаж Балчик.
Тя смята, че обещанието на кмета капацитетът на патронажа да се увеличи до 250 места, ще бъде изпълнено и това ще значи два пъти и половина повече от сега. Ще се помисли и за обслужване на селата, защото и там има много хора за обгрижване.
Протойерей Георги Петков, услужлив и винаги на своя духовен пост, направи водосвет за здраве на всички, които ще работят в патронажа и на тези, които бяха дошли да споделят радостта от придобивката.
На 2 октомври, след като дойде подходящо обзавеждане и беше направена символична преграда със Социалния патронаж, бе открит и Клубът на офицерите, сержантите от запаса, на Дружеството на военноинвалидите и военнопострадалите. Тук искам да цитирам обръщението на Стойка Георгиева, председател на ДВВП от гр.Балчик:
“Г-н Ангелов, от името на УС на ДВВП Балчик и СВВП София, с председател мл.л-т Петър Велчев, Ви благодарим лично на Вас и на Вашия екип: М.Ангелова, М.Петров, Ст.Железов, на председателя на ОбС Балчик В.Лучиянов, на всички общински съветници за подкрепата, която получаваме от Общината.
Много пъти ми е задаван въпросът: Има ли още военноинвалиди. Да, има, господа.
Това са нашите синове, които постъпиха в казармата и там оставиха част от себе си. Върнаха се без крак, други без ръка, трети без око, четвърти с други контузии и заболявания. Това са военноинвалидите. Военнопострадалите са всички съпруги на тези военни, родителите на тези наши синове, някои от които пострадаха в казармата, а други не се върнаха въобще.
И то в мирно време. Но за Родината.
С мястото ни, отредено във Военния клуб, си даваме сметка, че не сме забравени от местната и националната власт, че имаме тяхната подкрепа, за което им благодарим най-сърдечно!”
Маруся КОСТОВА