ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ИЗБОР
Sep 10th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАСъбрали се веднъж бесилката, куршума, гилотината и електрическият стол и започнали да спорят, кой е по-велик от останалите.
– Аз казала гилотината – съм най-хуманното средство за умъртвяване. Доказано е от авторитетни учени, че човек в момента преди да умре от 50 килограмовия ми нож , усеща само лек полъх. Аз и исторически съм много велика, защото съм неразривно свързана с Великата френска революция. Без мен нямаше да бъде избита, пардон редуцирана, голяма част от елита на нацията. А и тя , революцията изобщо нямаше да победи.Ако аз не съществувах, историята на човечеството щеше да бъде съвсем различна.
–Хайде, хайде, престани!-не издържал куршумът. -Аз, ако искаш да знаеш, съм много по-стар от теб-обърнал се той към гилотината. -Когато аз съм създаден, доктор Гилотен не е съществувал дори в любовните погледи на предците си. Да не говорим, че без мен от Средновековието до днес не е водена нито една война. Историята, мила моя, винаги се е решавала на бойното поле, а не в усойните зандани, където ти си действала.
– Ама аз съм работила по площадите на революцията, а не в занданите-опитала се да се защити гилотината.
– Все тая. А и я се погледни! Ти отдавна си анахронизъм. Ставаш само за някой треторазряден музей. Що се отнася до умъртвяването, аз съм убил много повече хора от теб, така че изобщо не ми се перчи.
– Я, кой говори тук, че е най-старият? А бе,не ви ли е срам?!- не издържала бесилката. Когато са създавани първите ми предци, вие всички сте били тотално неизвестни.Но дори и след вашето създаване, дори и днес , мен още ме използват в различни части на света.Така че аз съм безспорният доайен тук.Що се отнася до хуманността и при мен я има и то в не малка доза. Когато намажеш въжето със сапун, то толкова лесно се нахлузва, че човек изобщо не го усеща.Е, наистина не убивам веднага, като куршума и гилотината, а и човек се изпуска обикновено в бельото си, когато въжето ми по-категорично започне да обгръща врата му , ама това е нищо в сравнение с ползата, която съм донесла през хилядолетията на съществуването си.
– Ако ми позволите и аз да се изкажа. -опитал се авторитетно да вземе думата накрая и електрическият стол. -Аз може да съм много по-млад от всички вас, но това е моето най –голямо преимущество. За разлика от вас, аз съм създаден на базата на модерно ноухау. Аз съм рожба на съвременната научно-техническа революция. А всички вие сте вмирисани от старост. А и аз действам в най –могъщата държава на света,която не само е образец за демокрация, ами има и толкова много от този продукт, че го изнася надлъж и на шир по широкия свят. Аз-заключил електрическият стол- съм венеца и финала на американската съдебна система, който я осмисля. Без мен престъпността в САЩ щеше да достигне космически размери. Така че аз съм безспорният фаворит тук.Е, наистина понякога причинявам на осъдения известни болки и страдания, но на престъпниците, които ликвидирам и това им е малко.
И така спорили,спорили и спорили ,три дни и три нощи. Но така и не могли да достигнат до съгласие . Или както интелигентно се изказват някои още по-интелигентни политолози, с по някоя и друга дупка в биографията си- до консенсус. Затова нашите герои решили да застанат край един път и да поискат от хората , които срещнат, да помогнат за решаването на спора им. След около час насреща им се задали двама французи. Попитали ги , кого ще изберат между тях. Те отговорили в един глас:
– Мадам и мосю, моля да ни извините,но ние мислим, че Вие или сте се объркали или сте сбъркани. Във всеки случай въпросът Ви е тотално сбъркан.
– Но все пак кажете-продължили да настояват нашите герои.
Лицата на французите обаче се стегнали,а в очите им се появил странен блясък:
– Явно с вас няма да се разберем. Ние сме французи, а французите сме известни с това , че лесно вдигаме революции. Чрез тях ние се справяме с тези, които се опитват да ни отнемат свободата.
Така че не ни задавайте абсурдни въпроси, ами се отстранете от пътя ни, за да не ви отстраним ние. Ей сега ще ви спретнем една локална революция и ще ви изметем от тук.
След това те продължили необезпокоявани пътя си.
Следващите, които се появили били двама американци. На тях отново задали същия въпрос. Те се замислили за не повече от една- две секунди, след което извадили едновременно законно притежаваните си оръжия и рекли заедно с леден глас:
– Лейди и джентълмени, а вие какво избирате? Да ви отстреляме при неизбежна отбрана или да се направите, че никога не сме се срещали.
След няколко часа започнало да се смрачава. Нашите герои мислели вече да се разотиват, без да са получили отговор на въпроса, който толкова много ги вълнувал, когато се появили двама българи. Спрели ги и задали и на тях същия сакрален въпрос. Първият без много, много да мисли отвърнал:
-Най -малкото зло.
-А кое е то? –попитала бесилката.
Ами това, от което най-малко ще боли.-бил отговорът. Спътникът му обаче заявил: -При такъв избор аз отказвам да избирам. Първият веднага го контрирал :
-Ти да виждаш някаква друга алтернатива. А и дори да не избереш никой, аз ще избера някой от тях, четиримата вместо теб. Така ти, щеш не щеш , ще трябва да се съобразиш с моя избор. После дори да се оплакваш , че друг е избрал вместо теб, никой няма да чуе гласа ти.
– Еех, да се оплаквам ли? Малко ще ми е трудно.
-Защо? – попитал го сънародникът му.
-Защото аз и да избера някой , и никого да не избера , на два метра под земята никой няма да чуе гласа ми.
БОДИЛ ТРЪНЧЕВ