Съ­б­ра­ли се ве­д­нъж бе­сил­ка­та, кур­шу­ма, ги­ло­ти­на­та и еле­к­т­ри­че­с­ки­ят стол  и  за­по­ч­на­ли да спо­рят, кой е              по-ве­лик от ос­та­на­ли­те.

– Аз ка­за­ла ги­ло­ти­на­та  –   съм     най-ху­ман­но­то  сре­д­с­т­во   за    умър­т­вя­ва­не. До­ка­за­но  е  от ав­то­ри­те­т­ни уче­ни, че чо­век в мо­мен­та пре­ди да ум­ре от 50 ки­ло­г­ра­мо­вия ми нож , усе­ща са­мо лек по­лъх. Аз и ис­то­ри­че­с­ки съм мно­го ве­ли­ка, за­що­то съм не­раз­ри­в­но свър­за­на с Ве­ли­ка­та френ­с­ка ре­во­лю­ция. Без мен ня­ма­ше да бъ­де из­би­та, пар­дон ре­ду­ци­ра­на, го­ля­ма част от ели­та на на­ци­я­та. А и тя , ре­во­лю­ци­я­та изо­б­що ня­ма­ше да по­бе­ди.Ако аз не съ­ще­с­т­ву­вах, ис­то­ри­я­та на чо­ве­че­с­т­во­то ще­ше да бъ­де съ­в­сем раз­ли­ч­на.

–Хай­де, хай­де, пре­с­та­ни!-не из­дър­жал кур­шу­мът. -Аз, ако ис­каш да зна­еш, съм мно­го по-стар от теб-обър­нал се      той към ги­ло­ти­на­та. -Ко­га­то аз съм съ­з­да­ден, до­к­тор Ги­ло­тен не е съ­ще­с­т­ву­вал до­ри в лю­бо­в­ни­те по­г­ле­ди на пре­д­ци­те си. Да не го­во­рим, че без мен от Сре­д­но­ве­ко­ви­е­то до днес не е во­де­на ни­то ед­на вой­на. Ис­то­ри­я­та, ми­ла моя, ви­на­ги се е ре­ша­ва­ла на бой­но­то по­ле, а не в усой­ни­те за­н­да­ни, къ­де­то ти си дей­с­т­ва­ла.

– Ама аз съм ра­бо­ти­ла по пло­ща­ди­те на ре­во­лю­ци­я­та, а не в за­н­да­ни­те-опи­та­ла се да се за­щи­ти ги­ло­ти­на­та.

– Все тая. А и я се по­г­ле­д­ни! Ти от­да­в­на си ана­х­ро­ни­зъм. Ста­ваш са­мо за ня­кой тре­то­ра­з­ря­ден му­зей. Що се от­на­ся до умър­т­вя­ва­не­то, аз съм убил мно­го по­ве­че хо­ра от теб, та­ка че изо­б­що не ми се пер­чи.

– Я, кой го­во­ри тук, че е най-ста­ри­ят? А бе,не ви ли е срам?!- не из­дър­жа­ла бе­сил­ка­та. Ко­га­то са съ­з­да­ва­ни пър­ви­те ми пре­д­ци, вие вси­ч­ки сте би­ли то­тал­но не­из­ве­с­т­ни.Но до­ри и след ва­ше­то съ­з­да­ва­не, до­ри и днес , мен още ме из­по­л­з­ват в раз­ли­ч­ни ча­с­ти на све­та.Та­ка че аз съм без­с­пор­ни­ят до­а­йен тук.Що се от­на­ся до ху­ман­но­ст­та и при мен я има и то в не мал­ка до­за. Ко­га­то на­ма­жеш въ­же­то със са­пун, то тол­ко­ва ле­с­но се на­х­лу­з­ва, че чо­век изо­б­що не го усе­ща.Е, на­и­с­ти­на не уби­вам ве­д­на­га, ка­то кур­шу­ма и ги­ло­ти­на­та, а и чо­век се из­пу­с­ка оби­к­но­ве­но в бе­льо­то си, ко­га­то въ­же­то ми по-ка­те­го­ри­ч­но за­по­ч­не да об­г­ръ­ща вра­та му , ама то­ва е ни­що в сра­в­не­ние с по­л­за­та, ко­я­то съм до­не­с­ла през хи­ля­до­ле­ти­я­та на съ­ще­с­т­ву­ва­не­то си.

– Ако ми по­з­во­ли­те и аз да се из­ка­жа. -опи­тал се ав­то­ри­те­т­но да взе­ме ду­ма­та на­к­рая и еле­к­т­ри­че­с­ки­ят стол.    -Аз мо­же да съм мно­го по-млад от вси­ч­ки вас, но то­ва е  мо­е­то най –го­ля­мо пре­и­му­ще­с­т­во. За раз­ли­ка от вас, аз съм съ­з­да­ден на ба­за­та на мо­дер­но но­у­хау. Аз съм ро­ж­ба на съ­в­ре­мен­на­та на­у­ч­но-те­х­ни­че­с­ка ре­во­лю­ция. А вси­ч­ки вие сте вми­ри­са­ни от ста­рост. А и аз дей­с­т­вам в най –мо­гъ­ща­та дър­жа­ва на све­та,ко­я­то не са­мо е об­ра­зец за де­мо­к­ра­ция, ами има и тол­ко­ва мно­го от то­зи про­дукт, че го из­на­ся на­д­лъж и на шир по ши­ро­кия свят.  Аз-за­к­лю­чил еле­к­т­ри­че­с­ки­ят стол- съм ве­не­ца и фи­на­ла на аме­ри­кан­с­ка­та съ­де­б­на си­с­те­ма, кой­то я ос­ми­с­ля. Без мен пре­с­тъ­п­но­ст­та в САЩ ще­ше да до­с­ти­г­не ко­с­ми­че­с­ки раз­ме­ри. Та­ка че аз съм без­с­пор­ни­ят фа­во­рит тук.Е, на­и­с­ти­на по­ня­ко­га при­чи­ня­вам на осъ­де­ния из­ве­с­т­ни бол­ки и стра­да­ния, но  на пре­с­тъ­п­ни­ци­те, ко­и­то ли­к­ви­ди­рам и то­ва им е мал­ко.

И та­ка спо­ри­ли,спо­ри­ли и спо­ри­ли ,три дни и три но­щи. Но та­ка и не мо­г­ли да до­с­ти­г­нат до съ­г­ла­сие . Или ка­к­то ин­те­ли­ген­т­но  се из­ка­з­ват ня­кои още по-ин­те­ли­ген­т­ни по­ли­то­ло­зи,  с по ня­коя и дру­га ду­п­ка в био­г­ра­фи­я­та си- до кон­сен­сус. За­то­ва на­ши­те ге­рои ре­ши­ли да за­с­та­нат край един път и да по­и­с­кат от  хо­ра­та , ко­и­то сре­щ­нат,  да по­мо­г­нат за ре­ша­ва­не­то на спо­ра им.                                                                                                                                                                     След око­ло час на­с­ре­ща им се за­да­ли два­ма фран­цу­зи. По­пи­та­ли ги , ко­го ще из­бе­рат ме­ж­ду тях. Те от­го­во­ри­ли в един глас:

– Мадам и мосю, моля да ни извините,но  ние мислим, че Вие или сте се объркали или сте сбъркани. Във всеки случай въпросът Ви е тотално сбъркан.

– Но все пак ка­же­те-про­дъл­жи­ли  да на­с­то­я­ват на­ши­те ге­рои.

Ли­ца­та на фран­цу­зи­те оба­че се сте­г­на­ли,а  в очи­те им се по­я­вил стра­нен бля­сък:

– Яв­но с вас ня­ма да се раз­бе­рем. Ние сме фран­цу­зи, а  фран­цу­зи­те сме из­ве­с­т­ни с то­ва , че ле­с­но вди­га­ме   ре­во­лю­ции. Чрез тях ние се спра­вя­ме с те­зи, ко­и­то се опи­т­ват да ни от­не­мат сво­бо­да­та.

Та­ка че не ни за­да­вай­те аб­сур­д­ни въ­п­ро­си, ами се от­с­т­ра­не­те от пъ­тя ни, за да не ви от­с­т­ра­ним ние. Ей се­га ще ви спре­т­нем ед­на ло­кал­на  ре­во­лю­ция и ще ви из­ме­тем от тук.

След то­ва те про­дъл­жи­ли не­о­бе­з­по­ко­я­ва­ни пъ­тя си.

Сле­д­ва­щи­те, ко­и­то се по­я­ви­ли би­ли два­ма аме­ри­кан­ци. На тях от­но­во за­да­ли съ­щия въ­п­рос. Те се за­ми­с­ли­ли за   не по­ве­че от ед­на- две се­кун­ди, след ко­е­то из­ва­ди­ли ед­но­в­ре­мен­но за­кон­но при­те­жа­ва­ни­те си оръ­жия и ре­к­ли за­е­д­но с ле­ден глас:

– Лей­ди и джен­тъл­ме­ни, а вие ка­к­во из­би­ра­те? Да ви от­с­т­ре­ля­ме при не­из­бе­ж­на от­б­ра­на или да се на­п­ра­ви­те, че ни­ко­га не сме се сре­ща­ли.

След ня­кол­ко ча­са за­по­ч­на­ло да се смра­ча­ва. На­ши­те ге­рои ми­с­ле­ли  ве­че да се ра­зо­ти­ват, без да  са по­лу­чи­ли от­го­вор на въ­п­ро­са, кой­то тол­ко­ва мно­го ги въл­ну­вал, ко­га­то се по­я­ви­ли два­ма бъл­га­ри. Спре­ли ги и  за­да­ли и на тях съ­щия са­к­ра­лен въ­п­рос. Пър­ви­ят без мно­го, мно­го да ми­с­ли от­вър­нал:

-Най -малкото зло.

-А кое е то? –попитала бесилката.

Ами това, от което най-малко ще боли.-бил отговорът. Спътникът му обаче заявил:                             -При такъв избор аз отказвам да избирам. Първият веднага го контрирал :

-Ти да ви­ж­даш ня­ка­к­ва дру­га ал­тер­на­ти­ва. А и до­ри да не из­бе­реш ни­кой, аз ще из­бе­ра ня­кой от тях, че­ти­ри­ма­та вме­с­то теб. Та­ка ти, щеш  не щеш , ще тря­б­ва да се съ­о­б­ра­зиш с моя из­бор. По­с­ле до­ри да се оп­ла­к­ваш , че друг е из­б­рал вме­с­то теб, ни­кой ня­ма да чуе гла­са ти.

– Еех, да се оп­ла­к­вам ли? Мал­ко ще ми е тру­д­но.

-Защо? – попитал го сънародникът му.

-За­що­то  аз и да из­бе­ра ня­кой , и ни­ко­го да не из­бе­ра , на два ме­т­ра под зе­мя­та ни­кой ня­ма да чуе гла­са ми.

БОДИЛ ТРЪНЧЕВ