Хър­ва­т­с­ка­та ра­ди­о­те­ле­ви­зия го е уве­ко­ве­чи­ла в до­ку­мен­тал­ния филм „Чо­век на сло­во­то”. На­ша­та Ел­ка Ня­го­ло­ва го пре­д­с­та­ви ка­то по­ан­та­та на ве­чер­та, а той със сти­хо­ве­те си ни по­мо­г­на да усе­тим не­ви­ди­мо­то, ча­ро­в­ния миг на лю­бо­в­на­та из­по­вед и при­г­лу­ше­ния стон от бол­ка­та „Ко­га­то ма­ма си оти­де”: „Ко­га­то си оти­де, дъл­го вре­ме при­ви­к­вах към къ­ща­та/ ся­каш вме­с­то нея е пре­ме­с­те­на под ки­па­ри­си­те/…а и на къ­ща­та не и бе­ше ле­с­но с мен.”

Ако раз­гър­не­те „Ан­то­ло­гия на съ­в­ре­мен­на­та хър­ва­т­с­ка по­е­зия” ще се сре­щ­не­те със 124 по­с­ла­ния от 40 ав­то­ри, бла­го­да­ре­ние на из­тъ­к­на­тия пре­во­дач Ган­чо Са­вов, Ива­на При­мо­рац и Ел­ка Ня­го­ло­ва.

Ве­чер­та в Дво­ре­ца в Бал­чик с мо­то „Над ан­ге­ли­те” е ре­бус с мно­го­то­чие, за­що­то ан­то­ло­ги­я­та е из­да­де­на на бъл­гар­с­ки език чрез Ми­ни­с­тер­с­т­во на кул­ту­ра­та на Ре­пу­б­ли­ка Хър­ва­тия.

Сред мно­го­б­рой­ни­те го­с­ти от ре­ги­о­на бя­ха оби­ча­щи ли­те­ра­тур­но­то из­ку­с­т­во от Бал­чик, Ша­б­ла и До­б­рич. От тя­х­но име ис­кам да бла­го­да­ря за из­да­де­на­та хър­ва­т­с­ка ан­то­ло­гия, пъл­на със съ­к­ро­ве­на чи­с­то­та и съ­п­ри­ча­с­т­ност към все­о­б­щи­те чо­ве­ш­ки из­жи­вя­ва­ния. В то­зи сми­съл про­з­ву­ча­ха бла­го­дар­но сти­хо­ве­те на Пе­т­ран­ка Бо­ж­ко­ва от До­б­рич, оби­ча­на от мно­го бал­чи­к­лии до­б­ри­ч­ка по­е­те­са, ко­я­то за кой ли път про­ро­че­с­ки ни за­по­з­на със сво­и­те „Ми­ра­жи”: „И ко­га­то лю­бо­в­та въз­к­ръ­с­не/ ще си вър­нем мяр­ка­та за ми­лост.” Те­зи ду­ми ни ка­рат да се за­ми­с­лим, не сме ли ви­но­в­ни и ние пред ня­ко­го?

В за­к­лю­че­ние ис­кам да из­тъ­к­на ду­ми­те на Сти­е­пан Ше­шел /по­ет, про­за­ик и дра­ма­тург/: „Хър­ва­тия е факт, в кой­то не мо­жеш да се съм­ня­ваш, Хър­ва­тия е факт, за кой­то не мо­же да се раз­съ­ж­да­ва. Хър­ва­тия е факт, за кой­то не мо­же да се пре­го­ва­ря. Хър­ва­тия е. Хър­ва­тия.”

Георги ЙОВЧЕВ