То се осъ­ще­с­т­ви в Де­ня на бъл­гар­с­ко­то съ­е­ди­не­ние – 6 се­п­тем­в­ри и за­по­ч­на в Ни­м­фе­у­ма на Бал­чи­ш­кия дво­рец, бла­го­да­ре­ние про­зор­ли­во­ст­та, ста­ра­ни­е­то и афи­ни­те­та към изя­щ­но­то и не­по­в­то­ри­мо­то на до­б­ри­ч­ка­та по­е­те­са Ел­ка Ня­го­ло­ва, пре­д­се­да­тел на Сла­вян­с­ка­та ли­те­ра­тур­на и ар­ти­с­ти­ч­на ака­де­мия, ос­но­ва­на през 2007 г., в ко­я­то чле­ну­ват 19 дър­жа­ви.

Бе­ше ни пре­д­с­та­ве­на „Ан­то­ло­гия на съ­в­ре­мен­на­та хър­ва­т­с­ка  по­е­зия”, с ос­но­в­но все­п­ро­ни­к­ва­що мо­то: „Ан­ге­лът над нас” и с мо­щ­но­то при­съ­с­т­вие на пре­по­да­ва­те­ля от Му­зи­кал­на­та ака­де­мия Ли­дия Оша­ф­ко­ва /флей­та/и Кра­си­мир Ко­с­та­ди­нов от До­б­рич /са­к­со­фон/.

Вяр­на на своя дух, при­ро­ден та­лант и ве­д­ра ус­ми­в­ка, об­ле­че­на, ка­к­то ви­на­ги в раз­ко­ш­но бя­ло, ни по­с­ре­щ­на ка­то лъ­че­зар­на до­ма­ки­ня Ел­ка Ня­го­ло­ва. Мо­же­ше и ни по­д­хо­ж­да­ше ние да бъ­дем до­ма­ки­ни, но то­ва е те­ма за друг ди­а­лог.

С не­по­д­п­ра­ве­на ле­ко­та, с фи­ло­со­ф­с­ко-ис­то­ри­че­с­ка по­с­ле­до­ва­тел­ност, Ел­ка Ня­го­ло­ва ана­ли­зи­ра връ­з­ка­та ме­ж­ду на­ши­те два сла­вян­с­ки на­ро­да, бъл­гар­с­кия и хър­ва­т­с­кия, об­щ­но­ст­та ме­ж­ду на­шия бит и кул­ту­ра, къ­де­то ре­ф­ле­к­ти­рат не­ща с об­ща ис­то­ри­че­с­ка, со­ци­ал­на и пси­хо­ло­ги­че­с­ка зна­чи­мост и до­би­ват но­ви из­ме­ре­ния.

В да­ле­ч­на­та 867 г., на път за Рим, бра­тя­та Ки­рил и Ме­то­дий ос­та­ват шест ме­се­ца в Па­но­ния, къ­де­то обу­ча­ват над 50 уче­ни­ци на ста­ро­бъл­гар­с­ка­та гла­го­ли­че­с­ка аз­бу­ка, че­т­мо и пи­с­мо. У нас гла­го­ли­ца­та се за­ме­ня с ки­ри­ли­ца­та през 12 век, а сред хър­ва­ти­те в Се­вер­на Дал­ма­ция се из­по­л­з­ва до 19 век. Съ­х­ра­ня­ва­не­то и е тя­х­на гор­дост и днес. Про­чу­та­та Ба­ш­чан­с­ка пло­ча, с гла­го­ли­че­с­ки на­д­пис, е за хър­ва­ти­те осъ­з­нат ду­хо­вен герб. Те че­с­т­ват де­ло­то на Со­лун­с­ки­те бра­тя на 5 юли.

Имен­но в хър­ва­т­с­ка­та сто­ли­ца За­г­реб са из­да­де­ни ”Бъл­гар­с­ки на­ро­д­ни пе­с­ни”, съ­б­ра­ни от бра­тя­та Ди­ми­тър и Кон­с­тан­тин Ми­ла­ди­но­ви. Мал­ци­на от нас зна­ят ро­ля­та на хър­ва­т­с­кия епи­с­коп Йо­сип Щро­с­ма­йер, на ко­го­то бра­тя Ми­ла­ди­но­ви по­с­ве­ща­ват своя труд. Бла­го­да­ре­ние на епи­с­ко­па пе­с­ни­те из­ли­зат с бъл­гар­с­ко, а не с гръ­ц­ко пи­с­мо, ко­е­то им би­ло на­ла­га­но. Щро­с­ма­йер е то­зи, кой­то ини­ци­и­ра на­ми­ра­не­то на гро­ба на Св.Кон­с­тан­тин – Ки­рил Фи­ло­соф в Рим. При­ве­т­с­т­ва Сан Сте­фан­с­ка Бъл­га­рия, по­д­по­ма­га бъл­гар­с­ки­те сту­ден­ти в За­г­реб след Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то.

То­ва е са­мо част от ис­то­ри­я­та на то­ва мо­щ­но сла­вян­с­ко дър­во с раз­пе­ре­ни кло­но­ве, ус­то­я­ли бу­ри­те на вре­ме­то в на­ша­та До­б­ру­джа, Ми­зия, Тра­кия, над хър­ва­т­с­кия чер­но­зем в Сла­во­ния, мно­го­б­рой­ни­те ре­ки, пре­си­ча­щи дър­жа­ва­та, гор­ди­те ска­ли, на­д­ви­с­на­ли над Ад­ри­а­ти­че­с­ко мо­ре, ко­е­то ня­ко­га е ми­е­ло за­па­д­на­та гра­ни­ца на Си­ме­о­но­ва Бъл­га­рия.

А по­е­зи­я­та, ка­к­то зна­ем, не е са­мо по­з­на­ние, но и син­те­ти­чен из­раз на чо­ве­ш­ки­те чу­в­с­т­ва, про­п­ра­вяй­ки път към ис­ти­на­та. В та­зи по­е­ти­че­с­ка ве­чер, за да раз­бе­рем стой­но­ст­та на сла­вян­с­ка­та по­е­зия, бя­ха до­ш­ли Ене­ри­ка Би­яч, Бо­жи­дар Пе­т­рач, Як­ша Фи­а­мен­го, пре­д­с­та­ви­те­ли на „те­ж­ка­та ар­ти­ле­рия” на съ­вр­мен­на­та хър­ва­т­с­ка по­е­зия. Ене­ри­ка е ро­де­на в За­ва­ла, но жи­вее и тво­ри в Ко­п­ри­в­ни­ца. То­зи град е свър­зан по раз­ли­ч­ни по­во­ди с име­на­та на дру­ги из­ве­с­т­ни хър­ва­т­с­ки по­е­ти – Мая Дже­рек, Па­йо Ка­ни­жай, Мар­ко Гне­гур и др. Ене­ри­ка е по­е­те­са и ху­до­ж­ни­ч­ка, гла­вен ко­ор­ди­на­тор на Сла­вян­с­ка­та ли­те­ра­тур­на и ар­ти­с­ти­ч­на ака­де­мия в Хър­ва­тия, ко­я­то в „На­зад или на­пред” бо­го­т­во­ри сво­я­та май­ка Ман­да: „При­б­ли­жа­вам се./ Ог­ле­ж­дам се в твой­то при­с­та­ни­ще./ по­с­то­ян­но ос­лу­ш­вам се… тлея./ И сби­рам вси­ч­ко във ску­ти – / за да го имам.”

В ка­лей­до­с­ко­па на из­не­на­ди­те, за­вър­тян от ръ­це­те на Ел­ка Ня­го­ло­ва, при­я­т­но ни из­не­на­да по­я­ва­та на пре­д­се­да­те­ля на Дру­же­с­т­во­то на хър­ва­т­с­ки­те пи­са­те­ли, би­в­шия пар­ла­мен­та­рист, ро­ден през 1952 г. в За­г­реб – Бо­жи­дар Пе­т­рич. Той за­с­та­на пред нас със сво­я­та ес­те­с­т­ве­ност, из­лъ­ч­ва­ща уми­ро­т­во­ре­но бла­го­ро­д­с­т­во. Със за­ка­ч­ли­ва ус­ми­в­ка по­с­ре­щ­на пре­д­с­та­вя­не­то си ка­то но­си­тел на на­г­ра­ди­те „Юли­йе Бе­не­шич”, „Ри­кард Йор­го­ва­нич”, ка­то ли­те­ра­ту­рен ис­то­рик, кри­тик, пре­во­дач, пу­б­ли­цист и ав­тор на ан­то­ло­гии. За то­ва са и кра­т­ки­те пи­съм­ца „За не­го­ва­та во­ля”, „За съ­к­ро­ви­ще­то” и то­ва”Пи­съм­це до Шо­пен”: „…С удо­вол­с­т­вие бих се от­ка­зал от вся­ко же­ла­ние/ оба­че ду­хът ми и тя­ло­то не са сил­на­та ми стра­на/ стра­ни­те ми не са ни­то страст, ни­то ми­с­ли, ни­то пръ­с­ти­те/ на кре­х­кия и не­жен Шо­пен.” По­е­ти­че­с­ки­те ду­ми на Бо­жи­дар Пе­т­рич: „…Ка­то зве­з­ди­те на­ве­ки, / във ве­ч­но­ст­та ще бле­с­тят.” Го за­дъл­жа­ват да го ви­дим сред нас още мно­го пъ­ти.

Дъл­бо­ко впе­ча­т­ле­ни ос­та­на­х­ме и от един­с­т­ве­ни­ят сред нас ос­т­ро­ви­тя­нин – Як­ша Фи­а­мен­го, ро­ден на о.Вис, кой­то се­га жи­вее в Сплит. Има над 40 из­да­де­ни кни­ги, пре­ве­де­ни на 15 ези­ка.

/Продължава на стр.3/