Пътешествие в света на чувствата
Sep 10th, 2014 | От Marusia | Category: ВАЖНАТо се осъществи в Деня на българското съединение – 6 септември и започна в Нимфеума на Балчишкия дворец, благодарение прозорливостта, старанието и афинитета към изящното и неповторимото на добричката поетеса Елка Няголова, председател на Славянската литературна и артистична академия, основана през 2007 г., в която членуват 19 държави.
Беше ни представена „Антология на съвременната хърватска поезия”, с основно всепроникващо мото: „Ангелът над нас” и с мощното присъствие на преподавателя от Музикалната академия Лидия Ошафкова /флейта/и Красимир Костадинов от Добрич /саксофон/.
Вярна на своя дух, природен талант и ведра усмивка, облечена, както винаги в разкошно бяло, ни посрещна като лъчезарна домакиня Елка Няголова. Можеше и ни подхождаше ние да бъдем домакини, но това е тема за друг диалог.
С неподправена лекота, с философско-историческа последователност, Елка Няголова анализира връзката между нашите два славянски народа, българския и хърватския, общността между нашия бит и култура, където рефлектират неща с обща историческа, социална и психологическа значимост и добиват нови измерения.
В далечната 867 г., на път за Рим, братята Кирил и Методий остават шест месеца в Панония, където обучават над 50 ученици на старобългарската глаголическа азбука, четмо и писмо. У нас глаголицата се заменя с кирилицата през 12 век, а сред хърватите в Северна Далмация се използва до 19 век. Съхраняването и е тяхна гордост и днес. Прочутата Башчанска плоча, с глаголически надпис, е за хърватите осъзнат духовен герб. Те честват делото на Солунските братя на 5 юли.
Именно в хърватската столица Загреб са издадени ”Български народни песни”, събрани от братята Димитър и Константин Миладинови. Малцина от нас знаят ролята на хърватския епископ Йосип Щросмайер, на когото братя Миладинови посвещават своя труд. Благодарение на епископа песните излизат с българско, а не с гръцко писмо, което им било налагано. Щросмайер е този, който инициира намирането на гроба на Св.Константин – Кирил Философ в Рим. Приветства Сан Стефанска България, подпомага българските студенти в Загреб след Освобождението.
Това е само част от историята на това мощно славянско дърво с разперени клонове, устояли бурите на времето в нашата Добруджа, Мизия, Тракия, над хърватския чернозем в Славония, многобройните реки, пресичащи държавата, гордите скали, надвиснали над Адриатическо море, което някога е миело западната граница на Симеонова България.
А поезията, както знаем, не е само познание, но и синтетичен израз на човешките чувства, проправяйки път към истината. В тази поетическа вечер, за да разберем стойността на славянската поезия, бяха дошли Енерика Бияч, Божидар Петрач, Якша Фиаменго, представители на „тежката артилерия” на съврменната хърватска поезия. Енерика е родена в Завала, но живее и твори в Копривница. Този град е свързан по различни поводи с имената на други известни хърватски поети – Мая Джерек, Пайо Канижай, Марко Гнегур и др. Енерика е поетеса и художничка, главен координатор на Славянската литературна и артистична академия в Хърватия, която в „Назад или напред” боготвори своята майка Манда: „Приближавам се./ Оглеждам се в твойто пристанище./ постоянно ослушвам се… тлея./ И сбирам всичко във скути – / за да го имам.”
В калейдоскопа на изненадите, завъртян от ръцете на Елка Няголова, приятно ни изненада появата на председателя на Дружеството на хърватските писатели, бившия парламентарист, роден през 1952 г. в Загреб – Божидар Петрич. Той застана пред нас със своята естественост, излъчваща умиротворено благородство. Със закачлива усмивка посрещна представянето си като носител на наградите „Юлийе Бенешич”, „Рикард Йоргованич”, като литературен историк, критик, преводач, публицист и автор на антологии. За това са и кратките писъмца „За неговата воля”, „За съкровището” и това”Писъмце до Шопен”: „…С удоволствие бих се отказал от всяко желание/ обаче духът ми и тялото не са силната ми страна/ страните ми не са нито страст, нито мисли, нито пръстите/ на крехкия и нежен Шопен.” Поетическите думи на Божидар Петрич: „…Като звездите навеки, / във вечността ще блестят.” Го задължават да го видим сред нас още много пъти.
Дълбоко впечатлени останахме и от единственият сред нас островитянин – Якша Фиаменго, роден на о.Вис, който сега живее в Сплит. Има над 40 издадени книги, преведени на 15 езика.
/Продължава на стр.3/