Баща и дъщеря – творци на българска керамика

С из­ку­ша­ва­що лю­бо­пи­т­с­т­во по­се­тих из­ло­ж­ба­та на ке­ра­ми­ч­ни из­де­лия, ко­я­то се от­к­ри на 26 ав­густ 2014 г. в Бал­чи­ш­ка­та уни­вер­си­те­т­с­ка бо­та­ни­че­с­ка гра­ди­на, съ­т­во­ре­ни от Ни­ко­лай и Ра­ли­ца Йо­в­ко­ви – ба­ща и дъ­ще­ря. От­б­ли­зо се за­по­з­нах с ва­я­те­ли­те на чу­де­са – тре­то и че­т­вър­то по­ко­ле­ние ке­ра­ми­ци, про­дъл­жа­ва­щи ве­че век се­мей­на­та тра­ди­ция, тра­ди­ция, по­з­на­та и бли­з­ка на мно­го тре­в­нен­ци.

То­ва, ко­е­то за­дър­жа вни­ма­ни­е­то ми до края на из­ло­ж­ба­та, бе­ше изя­щ­на­та и пла­с­ти­ч­на из­ра­бо­т­ка на раз­ли­ч­ни­те ке­ра­ми­ч­ни из­де­лия. Те са с бле­с­тя­що съ­че­та­ние на цве­то­ве­те, с от­ли­ч­но чу­в­с­т­во за ком­по­зи­ция на де­тай­ли­те. А как съ­и­з­ме­ри­мо са ма­те­ри­а­ли­зи­ра­ли те­зи мо­мен­ти на ху­до­же­с­т­ве­но вдъ­х­но­ве­ние ба­ща­та и дъ­ще­ря­та Йо­в­ко­ви. Жи­во­пи­с­но по­д­ре­де­ни­те ек­с­по­на­ти за­га­т­ват въ­т­ре­ш­но­то удо­в­ле­т­во­ре­ние на два­ма­та ке­ра­ми­ци от из­ку­с­т­во­то, ко­е­то да­ря­ват на хо­ра­та и не­у­до­в­ле­т­во­ре­ние от жи­во­та, кой­то тъ­к­мо за грън­чар­с­кия за­на­ят е още по-тру­ден и сло­жен.

Ам­фо­ри, дел­ви, ма­т­рьо­ш­ка, раз­ли­ч­ни до­ма­кин­с­ки съ­до­ве бле­с­тя­ха при­мам­ва­що под ав­гу­с­то­в­с­ко­то сил­но слън­це, до­ри се чу­ва­ше звъ­нът на ке­ра­ми­ч­на кам­бан­ка. Уни­кал­ни по сво­я­та раз­ра­бо­т­ка са и „дя­вол­с­ки­те стом­ни” или „шей­тан­ки­те”. Те са сим­вол на бъл­гар­с­ка­та изо­б­ре­та­тел­ност и ос­т­ро­у­мие. До­ка­то раз­бе­реш от­къ­де, от кой чу­чур и как се пие во­да от шей­тан­ки­те, до­с­та ще се по­с­ме­еш и ще из­па­д­неш в ко­ми­ч­на си­ту­а­ция по­ра­ди не­по­с­ве­те­ност. То­ва е бъл­гар­с­ко­то чу­в­с­т­во за ху­мор, вло­же­но в ке­ра­ми­ч­но­то из­де­лие на бъл­гар­с­ко­то на­ро­д­но твор­че­с­т­во.

При от­к­ри­ва­не на то­ва ми­ло за Бал­чик, по­ре­д­но кул­тур­но съ­би­тие, при­съ­с­т­ва­ха мно­го го­с­ти, сред ко­и­то д-р Кра­си­мир Ко­сев, ди­ре­к­тор на УБГ в Бъл­га­рия. С при­съ­щия му фи­ло­со­ф­с­ки по­д­ход, той ак­цен­ти­ра вър­ху би­б­лей­с­ко­то по­у­че­ние, че чо­век е съ­з­да­ден от кал, но не за да хвър­ля кал по­с­ле по дру­ги­те, ко­е­то е мно­го не­до­с­той­но. Лю­ба Пен­че­ва, на­чал­ник об­ра­зо­ва­ние в УБГ, из­тъ­к­на, че по­ло­же­ни­ят труд е в ос­но­ва­та на чо­ве­ш­ка­та съ­щ­ност. Чрез не­го той пра­ви жи­во­пи­с­ни фор­ми на до­б­ро­то и мъ­д­ро­то ка­то ги пра­ви до­с­то­я­ние на хо­ра­та.

Ни­ко­лай Йо­в­ков е ро­ден през 1948 г. в с.Яб­ла­ни­ца, а дъ­ще­ря му Ра­ли­ца е ро­де­на през 1978 г. в Тря­в­на. Те за­до­во­ли­ха ин­те­ре­са на при­съ­с­т­ва­щи­те ка­то ни по­ка­за­ха на пра­к­ти­ка как от оби­к­но­ве­на чер­ве­на гли­на, плюс ан­го­ба /бя­ла гли­на/, ко­я­то се до­ба­вя във вид на бо­за, се по­лу­ча­ва фи­но грън­чар­с­ко из­де­лие. Раз­би­ра се, има зна­че­ние тем­пе­ра­ту­ра­та и вла­ж­но­ст­та на въз­ду­ха и во­да­та, за да „вта­са те­с­то­то”, ви­с­ко­зи­те­тът му – па­тент на все­ки грън­чар.

Про­чу­та­та „сгра­фи­то”-ке­ра­ми­ка – те­х­ни­ка за ук­ра­са на гли­нен съд, ко­я­то вклю­ч­ва гра­ви­ра­не на же­ла­ни­те ор­на­мен­ти пре­ди из­пи­ча­не, ид­ва от вре­ме­то на Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во. Тя е при­мер за дви­же­ни­е­то на чо­ве­ш­ка­та ми­съл към съ­вър­шен­с­т­во, трай­ност и по­с­ле­до­ва­тел­ност, ко­и­то Ни­ко­лай и Ра­ли­ца Йо­в­ко­ви вла­де­ят и без уси­лие по­с­та­вят своя по­черк чрез пал­ме­ти, ве­се­ли ро­зе­т­ки, слън­че­ви­те опе­ре­ния на па­у­ни и фа­за­ни – жи­во­пи­с­на сти­ли­зи­ра­на ор­на­мен­ти­ка с ре­ле­ф­ни еле­мен­ти.

Със своя труд двой­ка­та хо­ра на из­ку­с­т­во­то Ни­ко­лай и Ра­ли­ца Йо­в­ко­ви из­пъл­ни „Бо­же­с­т­ве­на­та гра­ди­на” на УБГ – Бал­чик с ес­те­ти­че­с­ка ек­с­пе­ри­мен­тал­на про­во­ка­ция под фор­ма­та на ори­ги­нал­ни пре­д­ме­ти на кла­си­че­с­ко­то грън­чар­с­ко уме­ние и ху­до­же­с­т­ве­но съ­дър­жа­ние.

Вяр­вам, че и в бъ­де­ще ще ре­а­ли­зи­рат сво­и­те идеи по бле­с­тя­щия им на­чин, по­ка­зан се­га.

Георги ЙОВЧЕВ

Ралица Йовкова, Николай Йовков, д-р Красимир Косев, Люба Пенчева на откриването на изложбата.