Рухналата турска къща продължава да съжителства с блоковете, построени встрани и пред нея.    

Фото: М. Костова

 Уважаема редакция,

Чрез стра­ни­ци­те на Ва­шия ве­с­т­ник, ис­кам да из­ка­жа го­ля­ма­та си бла­го­дар­ност към Ма­ри­ян Цве­т­ков, слу­жи­тел в Об­щин­с­ка­та фир­ма „БКС” Бал­чик.

При слу­чай­на сре­ща с не­го в на­ча­ло­то на ме­сец ап­рил, ко­га­то той бе­ше до­шъл да из­пъл­ни слу­же­б­но за­дъл­же­ние на ул.”Чай­ка” /ули­ца­та, на ко­я­то жи­вея/ му раз­ка­зах за про­б­ле­ма, с кой­то се бо­ря ве­че 20 го­ди­ни. Ста­ва въ­п­рос за раз­ру­ше­на къ­ща, ко­я­то се на­ми­ра на 2-3 ме­т­ра от про­зор­ци­те на до­ма ми и сре­щу за­д­ния вход на ба­ни­чар­ни­ца­та, пре­вър­нат в сме­ти­ще и то­а­ле­т­на от без­ра­бо­т­ни­те ни съ­г­ра­ж­да­ни, из­го­не­ни по те­х­ни ду­ми от цен­тъ­ра и лъ­с­ка­ви­на­та на гра­да ни към „за­д­ния му двор”, в кой­то, за мое съ­жа­ле­ние жи­вея и аз.

Про­б­ле­мът не мо­жа да се раз­ре­ши от три­ма­та до­се­га­ш­ни кме­то­ве, до ко­и­то съм пи­са­ла жал­би, вклю­чи­тел­но и до РИ­О­КОС До­б­рич. Оби­к­но­ве­ни­ят слу­жи­тел Ма­ри­ян го раз­ре­ши са­мо за два ча­са ка­то за­ко­ва с ня­кол­ко дъ­с­ки и ше­па пи­ро­ни вхо­да към свър­та­ли­ще­то – раз­въ­д­ник на за­ра­за и смрад. И ка­к­то ста­ва с Елин Пе­ли­но­вия стар из­лак, въ­п­ро­сът вре­мен­но е ре­шен.

По­раз­го­во­ри­х­ме се с Ма­ри­ян за уче­ни­че­с­кия жи­вот и из­ве­д­нъж ка­то по­со­чи с ръ­ка­та си на­го­ре, той ка­за: „Е-хей, ка­к­ви уче­ни­ци има­ше, към ко­и­то се об­ръ­ща­х­те с по-го­ля­мо вни­ма­ние, по­ту­п­ва­х­те ги по ра­мо­то.” „Да, Ма­ри­я­не, има­ше и ня­кои от тях се­га са на ви­со­ки об­ще­с­т­ве­ни по­с­то­ве. От та­зи ви­со­та не ви­ж­дат оби­к­но­ве­ния чо­век, пък и за­що ли, та той не им е ра­вен. Ни­що не за­ви­си от не­го.”

Раз­ка­зът ми съ­що се по­лу­чи оби­к­но­вен, ка­то ге­ро­и­те в не­го, но бла­го­дар­но­ст­та ми е без­к­рай­на и от сър­це.

Василка ТОДОРОВА