Продължение на темата от статията “Обичам руснаците ! Когато са си в Русия !” от брой 26/ 2014 г.

 Започна голям строеж на мястото на тенис площадката.

 Този колосален строеж на ул. „Приморска” се издигна само за една година.                                                              

Фото: М. Костова

Началото на ул. „Гео Милев” е с нови строежи.

 Продава се руски хотел на ул. „Тимок”

 Та да си до­й­дем на ду­ма­та. Оча­к­вах  на­пи­са­но­то по по­вод ру­с­ка­та псе­в­до­ту­ри­с­ти­че­с­ка ман­на не­бе­с­на по Се­вер­но­то ни Чер­но­мо­рие да пре­ди­з­ви­ка ди­с­ку­сии. Слу­чи се. Но пре­ди да про­дъл­жа раз­ми­с­ли­те си ще те ус­по­коя, дра­ги чи­та­те­лю. Въ­п­ро­с­но­то яв­ле­ние не е па­тент са­мо на край­мор­с­ка До­б­ру­джа. Съ­що­то се слу­ч­ва и в Об­зор, Ра­в­да, Са­ра­фо­во, Ахе­лой, че и по вил­ни­те зо­ни на Бур­гас и Вар­на. Е, Све­ти Влас и Ло­зе­нец за се­га са по-не­за­се­г­на­ти, но там ци­ф­ри­те са дру­ги и би­ят през пал­ци­те. Не сти­га дру­го­то, има и хи­т­ре­ци, ко­и­то на име­то на фир­ми ка­то „Рус­с­кий хлеб“ и тем по­до­б­ни са се сдо­би­ли и с апар­та­мен­ти в го­ле­ми­те край­мор­с­ки гра­до­ве, и с ва­кан­ци­он­ни имо­ти по пе­ри­фе­ри­я­та. Ле­ко, но ста­бил­но на­ра­с­т­ва ру­с­ки­ят ин­те­рес и към жи­ли­щ­ни имо­ти в „дъл­бо­чи­на“ – Шу­мен, До­б­рич, Сли­вен. Тук ня­кой би ме кон­т­ри­рал – ама ид­ват и ку­пу­ват и ан­г­ли­ча­ни, и тя­х­но­то ли е ин­ва­зия?  Че­с­т­но ка­за­но, та­зи го­ди­на за два ме­се­ца сре­щ­нах ед­но се­мей­с­т­во ан­г­ли­ча­ни с имот в Бъл­га­рия. В Ка­ра­пе­лит.

Ня­кой би въз­к­ли­к­нал: не­ка стро­ят, ка­к­во тол­ко­ва! На­с­ко­ро ма­с­тит ру­со­фил по­ч­ти ми ско­чи – ако не би­ли ру­с­ки­те ин­ве­с­ти­то­ри, зе­ми­те край Бал­чик ще­ли би­ли да пу­с­те­ят. Та­ка би­ло по-до­б­ре, да­же и да ос­та­нат пра­з­ни но­во­по­с­т­ро­е­ни­те сгра­ди. Кое на­ри­ча­ме пу­с­те­е­не, пи­там аз? То­ва, ко­е­то май­ка­та при­ро­да е пре­до­пре­де­ли­ла за вся­ко къ­т­че от ок­ръ­жа­ва­щия ни свят, мо­же би? И да­ли е по-до­б­ре да око­вем вся­ко въз­мо­ж­но сво­бо­д­но мя­с­то в бе­тон и ка­мък и го оки­чим с не­до­дя­ла­ни­те, без­с­тил­ни и ки­чо­з­ни ма­с­то­дон­ти, тво­ре­ние на не­до­у­че­ни ар­хи­те­к­ти, про­е­к­тан­ти и из­пъл­ни­те­ли. За те­зи „бла­го­де­те­ли“ при­ро­д­ни­те да­де­но­с­ти и не­по­в­то­ри­ма­та пре­лест на Край­мор­с­ка До­б­ру­джа с не­й­на­та ема­на­ция – бе­ли­я­г­рад, ка­ц­нал над мор­с­кия бряг, са са­мо и един­с­т­ве­но пар­це­ли за но­во стро­и­тел­с­т­во. Та­ка по­ле­ка в окол­но­с­ти­те на Бал­чик, пре­ди го­ди­ни пре­д­на­з­на­че­ни за ле­ки ед­но­е­та­ж­ни по­с­т­рой­ки-ви­ли, днес бър­зо из­че­з­ва ви­до­во­то раз­но­о­б­ра­зие от ра­с­те­ния и жи­во­т­ни. Ско­ро дря­нът, ле­с­ка­та, ди­ви­ят ле­ш­ник, та­ра­ле­жът, сой­ка­та, къл­ва­чът, ка­те­ри­ч­ка­та и още мно­го ти­пи­ч­ни за „пу­с­те­е­щи­те зе­ми“ в ра­йо­на ви­до­ве ще оти­дат в ис­то­ри­я­та. Ако го по­з­во­лим, раз­би­ра се.

На­с­ко­ро че­тох, че не­й­де око­ло „Зла­т­на­та ри­б­ка“ или „Фиш-фиш“ се ак­ти­ви­зи­ра­ло свла­чи­ще и в об­щи­на­та се чу­де­ли за­що. Да не ха­бят па­ри за ек­с­пер­ти­зи, а са­мо да про­ве­рят къ­де оти­ват от­хо­д­ни­те во­ди на но­во­по­с­т­ро­е­ни­те вил­ни се­ли­ща. И за да ги уле­с­ня, ще им ка­жа къ­де – в по­пи­в­ни се­п­ти­ч­ни ями, по­ня­ко­га от­с­то­я­щи  на 200-300 ме­т­ра от во­до­дай­ни зо­ни. Май има­ше ня­ка­к­во изи­с­к­ва­не по­до­б­ни ями да се бе­то­ни­рат? Та­ка че ако в не­да­ле­ч­но бъ­де­ще „Сбор­но мя­с­то“ се съ­бе­ре с „Ку­ла­ка“, а от не­д­ра­та на бе­ли­те ска­ли по­те­че „ми­не­рал­на“ во­да с ха­ра­к­те­рен ми­рис хич да не се и чу­дим.

За­с­т­ро­я­ва­не­то на край­г­ра­д­с­ки­те зо­ни от ру­с­ки ин­ве­с­ти­то­ри и пре­д­п­ри­е­ма­чи ос­вен еко­ло­ги­ч­ни по­с­та­вя и до­с­та ети­ч­ни въ­п­ро­си. Сред тях от осо­бе­на ва­ж­ност е то­зи за ези­ка. Ста­на еже­д­не­вие на­ши пре­д­п­ри­е­ма­чи, тър­го­в­ци и до­ри дър­жа­в­ни чи­но­в­ни­ци да къл­чат ра­бо­ле­п­но ар­ти­ку­ла­ци­он­ния си апа­рат, опи­т­вай­ки се да го­во­рят на ру­с­ки с по­се­ти­ли­те ги ру­с­ки стро­и­тел­ни су­бе­к­ти. За Ге­на­та, кел­нер­че­то на Дам­ба­та, е нор­мал­но – той ра­бо­ти с ту­ри­с­ти, ко­и­то не са длъ­ж­ни да зна­ят бъл­гар­с­ки, и не е сме­ш­но, ко­га­то бър­ка ду­ми, па­де­жи и спре­же­ния. Но за дър­жа­вен чи­но­в­ник, за бъл­гар­с­ки ин­же­нер или ар­хи­тект при об­щу­ва­не по слу­ж­ба с ру­с­на­ци, явя­ва­щи се кон­т­ра­ген­ти по ня­ка­къв въ­п­рос, е не­до­пу­с­ти­мо да се из­ла­га с не­въз­мо­ж­ния си ру­с­ки, при по­ло­же­ние, че на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пу­б­ли­ка Бъл­га­рия за офи­ци­а­лен език кон­с­ти­ту­ци­он­но е ут­вър­ден бъл­гар­с­ки­ят! В та­ки­ва слу­чаи про­б­ле­мът е един­с­т­ве­но на же­ла­е­щи­ят да об­щу­ва с бъл­гар­с­ка ин­с­ти­ту­ция чу­ж­де­нец и пред не­го има две въз­мо­ж­но­с­ти: на­е­ма си ото­ри­зи­ран пре­во­дач или на­у­ча­ва бъл­гар­с­ки! Има и при­ме­ри – на­с­то­я­щи­те по­с­ла­ни­ци у нас на Обе­ди­не­но­то крал­с­т­во и Френ­с­ка­та ре­пу­б­ли­ка и вси­ч­ки по­с­ла­ни­ци на САЩ  в Бъл­га­рия от 1989 г. на­сам го­во­рят и по­л­з­ват ези­ка ни. То­ва е въ­п­рос пре­ди вси­ч­ко на ува­же­ние към стра­на­та, да­ла ти сво­е­то го­с­то­п­ри­ем­с­т­во. Да, но не и за та­ка ми­ли­те ни „бра­ту­ш­ки“. Ня­кои от тях жи­ве­ят и вър­тят би­з­нес у нас от де­се­ти­ле­тия, без да на­п­ра­вят и ми­ни­мал­но уси­лие да на­у­чат бъл­гар­с­ки. А да сте чу­ли ру­с­ки по­с­ла­ник, дър­жа­вен пре­д­с­та­ви­тел или слу­жи­тел да го­во­ри на не­що дру­го ос­вен на ру­с­ки? Май са­мо пре­зи­ден­та Пу­тин на не­м­с­ки и Фи­лип Кир­ко­ров – на бъл­гар­с­ки. Да, ама еди­ния бил дъл­ги го­ди­ни ра­зу­з­на­вач в не­м­с­ко­го­во­ря­щи стра­ни, а дру­гия е ро­ден във Вар­на. Ина­че, осо­бе­но у нас, ру­с­ки­те пре­д­п­ри­е­ма­чи де­мон­с­т­ра­ти­в­но не же­ла­ят да по­л­з­ват бъл­гар­с­ки, за­ла­гай­ки на бли­зо­ст­та на ези­ци­те и вро­де­на­та склон­ност на бъл­га­ри­на да се хвър­ля на­до­лу с гла­ва­та в без­б­ре­ж­но­то мо­ре на ина­че пре­к­ра­с­ния език на Пу­ш­кин, Лер­мон­тов и Тол­с­той. Пи­там аз – за­що не се про­б­ват в Ан­г­лия без ан­г­лий­с­ки, и то до­бър? Там пър­во не би­ха свър­ши­ли и грам ра­бо­та, и вто­ро та­ка щя­ха да им за­т­ръ­ш­нат вра­та­та, че да не по­ми­с­лят за връ­ща­не на Ос­т­ро­ва. А у нас е дру­го – от об­щин­с­кия слу­жи­тел до ка­ме­на­ря, кой от кой по-на­пред с ру­с­кия. Как да не до­й­деш в Бъл­га­рия?

Без­б­ре­ж­на и не­раз­га­да­е­ма е ру­с­ка­та ду­ша, без­к­рай­но е и ру­с­ко­то пре­не­б­ре­же­ние към не­ру­с­ко­то, къ­де­то и да е то. Пре­ди не­м­но­го вре­ме имах не­б­ла­го­ра­зу­ми­е­то да на­п­ра­вя за­бе­ле­ж­ка на ед­на ру­с­ки­ня за вди­г­на­тия през вре­ме­то за по­чи­в­ка не­при­ем­лив шум. За­бе­ле­ж­ка кул­тур­на, на ру­с­ки. От­го­во­рът ме сра­зи. „Ка­к­во ис­ка­те от мен? Аз съм си у до­ма!“ Пред мен въз­ни­к­на за­ко­но­мер­ни­ят въ­п­рос: „Ами аз къ­де съм?“

По съ­щия на­ха­лен и без­пар­до­нен на­чин се из­вър­ш­ва и са­мо­то стро­и­тел­с­т­во – без спа­з­ва­не на нор­ми­те за съ­х­ра­не­ние на при­ро­д­ни­те да­де­но­с­ти, с на­ру­ша­ва­не на пра­ви­ла­та за об­ще­с­т­вен ред и ти­ши­на, с на­кър­ня­ва­не це­ло­ст­та и чи­с­то­та­та на съ­се­д­ни имо­ти и об­щин­с­ка со­б­с­т­ве­ност. До­раз­би­ват се и без то­ва ло­ши­те пъ­ти­ща, съ­ба­рят се ог­ра­ди, тро­шат се стъл­бо­ве на ули­ч­но­то ос­ве­т­ле­ние. Са­мо и са­мо на оча­к­ва­ния нов го­с­по­дар да му е до­б­ре, и то в срок. Е, ко­га­то Той ле­ту­ва, се яд­ва на­о­ко­ло. Но за­ми­не ли си, тор­мо­зът по­ч­ва на ча­са. Та за то­ва, ко­га­то пре­ди око­ло ме­сец пред об­щи­на­та в Бал­чик бя­ха до­ш­ли на про­тест хо­ра от Ша­б­ла, си по­з­во­лих да вля­за в спор с тях. Ми­ли­те те, ис­ка­ха да им се раз­ре­ши да про­да­ват и за­с­т­ро­я­ват имо­ти­те си. Би­ли изо­с­та­на­ли от дру­ги­те край­мор­с­ки об­щи­ни, има­ли да на­ва­к­с­ват, де­ца­та им ня­ма­ло ка­к­во да ра­бо­тят. Ка­зах им, че всъ­щ­ност те са къ­с­ме­т­ли­и­те, че от вси­ч­ки при­ро­д­ни сти­хии най-стра­ш­ни са чо­ве­ш­ко­то не­ве­же­с­т­во и не­у­ва­же­ни­е­то към При­ро­да­та. Не ме раз­б­ра­ха и гне­в­но вди­г­на­ха са­мо­дел­ни­те си пла­ка­ти „До­лу зе­ле­на­та ма­фия!“ Си­гур­но ще ус­пе­ят. За тя­х­но не­ща­с­тие.

Людмил МИНЧЕВ

 Хра­мът на Ки­бе­ла е по­к­рит, но ня­ма из­г­ле­ди да бъ­де ре­с­та­в­ри­ран, по­ра­ди стро­и­тел­ни не­до­ра­зу­ме­ния и ли­п­са на си­гур­ни за­ко­ни в Бъл­га­рия.