Управлявал ни е Тато, управлявал ни е Дедо, управлявал ни е Бате. Бате е стажувал и при Тато и при Дедо!

Та­то, след ка­то 30 го­ди­ни ни ка­ра­ше да стро­им со­ци­а­ли­зъм, на­к­рая за­я­ви, че со­ци­а­ли­з­мът бил не­до­ра­зу­ме­ние. Ка­то чу­ха то­ва, вси­ч­ки ви­д­ни со­ци­а­ли­с­ти ста­на­ха ка­пи­та­ли­с­ти и се за­о­п­ла­к­ва­ха, че бъл­га­ри­те мра­зят бо­га­ти­те хо­ра. Ами ще ги мра­зят. По­ло­вин век пар­ти­я­та на Та­то ги уче­ше, че най-до­б­ри­те про­из­хо­ж­дат от „ бе­д­но ра­бо­т­ни­че­с­ко – сел­с­ко се­мей­с­т­во”. На­к­рая се ока­за, че най – до­б­ри­те, не­из­ве­с­т­но как, са на­с­ле­ди­ли от бе­д­ни­те си ра­бо­т­ни­че­с­ко – сел­с­ки фа­ми­лии ми­ли­о­ни, а на на­ро­да за­ве­ща­ха без­с­мър­т­на­та обич към Та­то.

И за да не пре­съ­х­не та­зи не­о­бя­с­ни­ма лю­бов към пра­ве­ш­кия та­ри­кат, Ба­те за­я­ви, че ед­ва ко­га­то на­п­ра­ви по­не ед­на сто­т­на от то­ва, ко­е­то е на­п­ра­вил за Бъл­га­рия Та­то, ще мо­же да бъ­де до­с­то­ен да го сра­в­ня­ват с Не­го! А ка­к­ви не­ща на­п­ра­ви Та­то! За мал­ко да ни на­п­ра­ви и 16- ре­пу­б­ли­ка на СССР. О, бе­д­ни, ни бе­д­ни, на­ро­де! От къ­де ги ра­ж­даш те­зи ве­ли­ки бъл­га­ри, де­то та­ка ху­ба­во ни оп­ра­вят? А, да. Ра­ж­дат се от бъл­га­ро – съ­ве­т­с­ка­та, а се­га бъл­га­ро – ру­с­ка дру­ж­ба. Та тя ни е ка­то слън­це­то и въз­ду­ха за вся­ко жи­во съ­ще­с­т­во, ка­к­то бе­ше за­я­вил друг ве­лик па­т­ри­от с ру­с­ки ак­цент и съ­ве­т­с­ко гра­ж­дан­с­т­во.

В Бъл­га­рия ня­ма гра­ж­дан­с­ко об­ще­с­т­во, а са­мо то мо­же да съ­з­да­де де­мо­к­ра­ция. По­ня­ти­е­то гра­ж­дан­с­ко об­ще­с­т­во е не­я­с­но и не­раз­би­ра­е­мо у нас. Ко­му­ни­с­ти­те на­ри­ча­ха „Гра­ж­да­ни­но” са­мо ли­ца, на ко­и­то от­не­ма­ха гра­ж­дан­с­ки­те пра­ва за ре­ал­ни или из­ми­с­ле­ни пре­с­тъ­п­ле­ния. Аб­сур­д­но зву­ча­ха об­ръ­ще­ни­я­та „гра­ж­да­ни­но” или „гра­ж­да­ни­но – на­чал­ник” в за­т­во­ри­те. По ули­ца­та съ­що се по­д­ви­к­ва­ше с оби­д­на на­д­мен­ност: „Хей, гра­ж­дан­ко”, ко­га­то ня­кой ис­ка­ше да из­ра­зи пре­не­б­ре­же­ние. Де­се­ти­ле­тия се втъл­пя­ва­ше в гла­ви­те на хо­ра­та, че да си „дру­гар” е ху­ба­во, а да си „гра­ж­да­нин „ е опа­с­но. И на­и­с­ти­на бе­ше опа­с­но за то­та­ли­тар­но­то об­ще­с­т­во. То на­п­ра­ви вси­ч­ко въз­мо­ж­но гра­ж­да­ни­те на ре­пу­б­ли­ка­та да се пре­вър­нат в по­с­лу­ш­ни по­да­ни­ци, ко­и­то пък след 25 го­ди­ни бан­ди­т­с­ки пре­ход се пре­вър­на­ха в по­лу­г­ра­мо­т­на про­да­ж­на тъл­па, ко­я­то за ня­кол­ко ке­ба­п­че­то и жал­ки гро­шо­ве гла­су­ва за все по про­с­ти, но опа­с­ни за съ­ще­с­т­ву­ва­не­то ни ти­по­ве.

Ко­га­то Си­ме­он II ре­ши да ни оп­ра­ви за 800 дни, на­се­ле­ни­е­то на­п­ра­во по­лу­дя. „Си­ме­он е ве­лик! Той е цар. Ня­ма да кра­де! Вси­ч­ки кра­ле на Ев­ро­па са му ро­д­ни­ни. Вси­ч­ки ара­б­с­ки шей­хо­ве са му при­я­те­ли. В Бъл­га­рия ще се из­си­п­ват ми­ли­ар­ди­те на не­го­ви­те при­я­те­ли и ро­д­ни­ни…”

Ама за­що ще се из­си­п­ват па­ри­те тук, про­па­ган­да­та та­ка и не обя­с­ни. Съ­що та­ка ни­кой не при­по­м­ни, че в ин­тер­вю пред Ке­вор­кян, ос­вен де­то твър­де­ше, че не мо­же да има ни­ка­к­ви пре­тен­ции към Бъл­га­рия, 10 го­ди­ни по – мла­ди­ят то­га­ва Ко­бург­го­т­с­ки ка­за още, че ще се вър­не в ро­ди­на­та си, ко­га­то Ру­сия му по­з­во­ли. А за­що Ру­сия му по­з­во­ли да се вър­не през 2001 го­ди­на и да до­ве­де ця­ло ко­ти­ло от де­ца на чер­ве­на­та но­мен­к­ла­ту­ра, ко­и­то да уп­ра­в­ля­ват вме­с­то не­го? За­що, за­що!Мно­го яс­но за­що, за­що­то по­ч­ти се бя­х­ме из­мъ­к­на­ли от ла­пи­те на ру­с­ка­та ме­ч­ка.

Ка­то гле­дам, как от ид­ва­не­то на Си­ме­он Са­к­с­ко­бур­го­т­с­ки, та до пре­д­с­то­я­щи­те из­бо­ри на 5 ок­том­в­ри, та­ка на­ре­че­ни­те “се­де­са­ри” цъ­ф­тят и връ­з­ват в ли­с­ти­те на все­въ­з­мо­ж­ни ста­ри и но­во­и­з­лю­пе­ни пар­тии. Чу­дя се, че изо­б­що е има­ло пра­ви­тел­с­т­во на ОДС, ко­е­то е ус­пя­ло да на­п­ра­ви ре­фор­ми и да из­ка­ра цял ман­дат. Яв­но, в ня­ко­га­ш­ния Съ­юз на де­мо­к­ра­ти­ч­ни­те си­ли са на­ме­ри­ли по­д­с­лон вся­ка­к­ви ка­ри­е­ри­с­ти, без при­н­ци­пи и по­ли­ти­че­с­ки убе­ж­де­ния и на въл­на­та от оп­ти­ми­зъм и вя­ра в де­мо­к­ра­ци­я­та на по­ч­ти 2 ми­ли­о­на бъл­гар­с­ки гра­ж­да­ни, ре­а­ли­зи­ра­ха пър­во­то стъ­па­ло от по­ли­ти­че­с­ка­та си да­ла­ве­ра.

След ка­то уни­що­жи­ха до­ве­ри­е­то на хо­ра­та в де­мо­к­ра­ци­я­та, им лъ­с­на ис­тин­с­ка­та съ­щ­ност – ал­ч­ност, връ­з­кар­с­т­во, по­д­ли­зур­с­т­во и го­то­в­ност на вся­ка­к­ва по­д­лост в име­то на то­ва, на вся­ка це­на да ос­та­нат при яс­ла­та на вла­ст­та. А мал­цин­с­т­во­то на све­с­т­ни­те ка­д­ри от ня­ко­га­ш­ния СДС, ка­к­то ви­на­ги у нас счи­тат за лу­ди. Още Бо­тев го е ка­зал.

Сла­ва, бо­га­т­с­т­во и власт са три­те це­ли, ко­и­то най – сил­но мо­ти­ви­рат чо­ве­ш­ко­то по­ве­де­ние. За сла­ва­та е не­об­хо­ди­мо да имаш та­лант. За да на­т­ру­паш бо­га­т­с­т­во, без да кра­деш – ти тря­б­ва вре­ме. Във вла­ст­та мо­жеш да по­па­д­неш слу­чай­но, без ни­ка­к­ви ка­че­с­т­ва, но ще имаш и сла­ва, и па­ри. Та­зи на­ци­о­нал­на пре­д­с­та­ва за вла­ст­та еро­зи­ра най – сил­но дър­жа­ва­та и дър­жи ши­ро­ко от­во­ре­ни вра­ти­те пред апе­ти­ти­те на съм­ни­тел­ни су­бе­к­ти. Ома­с­ка­ря­ва­не­то на мал­ко­то до­с­той­ни хо­ра във вла­ст­та, по­д­ко­па­ва­не­то на до­ве­ри­е­то към дър­жа­в­ни­те ин­с­ти­ту­ции и все­о­б­що­то са­мо­до­вол­с­т­во, че вси­ч­ки са ма­с­ка­ри, дър­жи ка­че­с­т­ве­ни­те и ети­ч­ни хо­ра да­леч от на­шен­с­ка­та до­л­но­п­ро­б­на на­д­п­ре­ва­ра за по­па­да­не в ли­с­ти­те.

Юлита ХРИСТОВА

Симеон Сакскобургготски – лъжливото овчарче

Народът ни предпочете лъжата за тези 800 дни, през които Симеон Сакскобургготски обеща да оправи България. Сега други лъжи се задават… И така – лъжа безкрай…

Николай МИРЧЕВ

Покрай някои разсъждения за старото и новото име на нашия областен град Добрич

Тур­с­ко­то име на До­б­рич е би­ло Ха­джи­о­г­лу Па­зар­джик. От ос­но­ва­ва­не­то си ка­то се­ли­ще през XVI век до 1882г. но­си то­ва име. След ос­во­бо­ж­де­ни­е­то ре­ша­ват да му да­дат име­то на сре­д­но­ве­ко­в­ния бъл­гар­с­ки вла­де­тел на об­ла­ст­та До­б­ро­ти­ца, из­ве­с­тен сред на­ро­да ка­то До­б­ро­тич. На об­що­г­ра­д­с­ко съ­б­ра­ние край ‘’Ша­д­ра­ва­на” е взе­то ре­ше­ни­е­то гра­дът да се ка­з­ва До­б­рич. До­б­рич на два пъ­ти е бил пре­и­ме­ну­ван в сво­я­та ис­то­рия – от ру­мън­с­ки­те оку­па­то­ри и от ко­му­ни­с­ти­те, слу­ги на съ­ве­т­с­ки­те оку­па­то­ри. Пър­ви го пре­и­ме­ну­ват оку­па­то­ри­те на До­б­ру­джа -ру­мън­ци­те. По вре­ме на ру­мън­с­ко­то вла­ди­че­с­т­во се­вер­ни­те ни съ­се­ди го кръ­ща­ват Ба­зар­джик, за да се за­ли­чи бъл­гар­с­кия ха­ра­к­тер на име­то.

След по­д­пи­с­ва­не­то на Кра­йо­в­с­кия до­го­вор през 1940 г. гра­дът от­но­во си въз­в­ръ­ща име­то До­б­рич. Вто­ри път го пре­и­ме­ну­ват ко­му­ни­с­ти­те. Те пре­к­ръ­с­т­ват гра­да на съ­ве­т­с­кия мар­шал Фьо­дор Тол­бу­хин, кой­то оку­пи­ра Бъл­га­рия през се­п­тем­в­ри 1944г. с вой­с­ки­те на Тре­ти Ук­ра­ин­с­ки фронт. През ок­том­в­ри 1949 г. До­б­рич по­лу­ча­ва но­во­то си име – Тол­бу­хин. Па­т­ро­нът – мар­шал Фьо­дор Тол­бу­хин уми­ра по то­ва вре­ме и в не­го­ва чест гра­дът е пре­и­ме­ну­ван в края на ок­том­в­ри 1949 г. Мар­шал Ф. Тол­бу­хин е обя­вен за по­че­тен гра­ж­да­нин на До­б­рич през 1946 г., а през 1979 г. по­с­мър­т­но е удо­с­то­ен с по­че­т­но­то зва­ние ‘’Ге­рой на На­ро­д­на Ре­пу­б­ли­ка Бъл­га­рия”.

През 1990 г., за 25 се­п­тем­в­ри, Де­ня на ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на До­б­рич от ру­мън­с­ка оку­па­ция, офи­ци­ал­но от­но­во е вър­на­то име­то До­б­рич. Та­ка До­б­рич да­ва при­мер за де­ко­му­ни­за­ция и скъ­с­ва­не с мра­ч­ния пе­ри­од на съ­ве­т­с­ка­та оку­па­ция.

Дениел Каракашев:

Пре­и­ме­ну­ва­не­то на До­б­рич ня­ма ни­що об­що с Пър­ва­та све­то­в­на вой­на. А бе­ше мо­д­но яв­ле­ние. Да при­по­м­ня, че ос­вен До­б­рич има­ше мно­го гра­до­ве, кръ­с­те­ни на ко­му­ни­с­ти: Ста­лин (Вар­на), Ко­ла­ро­в­г­рад, Ми­хай­ло­в­г­рад (Мон­та­на), Ди­ми­т­ро­в­г­рад. И не са­мо мо­д­но яв­ле­ние, а до­ка­за­тел­с­т­во за ла­кей­с­т­во­то бъл­гар­с­ки­те по­ли­ти­ци.

Дениел Каракашев:

От Оф­фен­бах е да­ма­та. Да си жи­тел на Оф­фен­бах, то­ва е ди­а­г­но­за. С по­ре­д­но­то из­ка­з­ва­не да­ма­та по­ка­з­ва, кол­ко е зле с ге­о­г­ра­фи­я­та и ис­то­ри­я­та. За да ни се да­де Бе­са­ра­бия, тря­б­ва Ру­мъ­ния да ни да­де и Се­вер­на До­б­ру­джа. А Юж­на Бе­са­ра­бия ру­мън­ци­те я да­ват на Ру­сия и са обе­з­ще­те­ни със Се­вер­на До­б­ру­джа, за да имат из­лаз към Чер­но мо­ре. Ина­че щя­х­ме да има­ме об­ща гра­ни­ца с Ру­с­ка­та Им­пе­рия. А по по­вод не­у­да­ч­но­то из­ка­з­ва­не на на­с­та­в­ни­ка на ис­то­ри­че­с­кия му­зей, мо­га ед­но да му ка­жа, че са ну­ж­ни обе­к­ти­в­ни из­то­ч­ни­ци. Ис­то­ри­я­та е на­у­ка, ко­я­то се обо­с­но­ва­ва на из­то­ч­ни­ци, а не на га­да­е­не и спе­ку­ла. Пър­ва­та све­то­в­на вой­на за Ру­сия свър­ш­ва с Ок­том­в­рий­с­ка­та ре­во­лю­ция и за ру­с­ка­та ис­то­ри­о­г­ра­фия то­ва е ед­на по­зор­на да­та. Сле­до­ва­тел­но по вре­ме на СССР до­с­та по­вър­х­но­с­т­но се гле­да­ше вър­ху Пър­ва­та све­то­в­на вой­на.

Петко Петков:

А да­ли не е да се из­мие по­зо­рът от раз-грoма на ру­с­на­ци­те в До­б­ри­ч­ка­та епо­пея???

Даниел Каракашев:

По­зо­рът не е раз­г­ро­мът на ру­с­на­ци­те. По­зор­но­то е, че се до­пу­ща Пър­ва­та све­то­в­на вой­на. И за съ­жа­ле­ние сме сви­де­те­ли, как се по­в­та­ря ис­то­ри­я­та, на­б­лю­да­вай­ки съ­би­ти­я­та в Ук­рай­на. Ед­на не­а­де­к­ва­т­на вън­ш­на по­ли­ти­ка на ЕС спря­мо сил­но раз­ви­ва­щия се на­ци­о­на­ли­зъм в Ук­рай­на и спря­мо аг­ре­си­в­на­та по­ли­ти­ка на Пу­тин.

Пишман политици

Хвър­чат ту ос­т­ри за­ка­ни в про­с­т­ран­с­т­во­то на бе­д­на Бъл­га­рия, ту ка­ра­ни­ци и ре­п­ли­ки с от­ро­в­на ме­ко­та, ту без­при­н­ци­п­но-сме­ш­ни изя­в­ле­ния. И вси­ч­ко­то то­ва от кан­ди­дат-пи­ш­ман по­ли­ти­ци, ко­и­то ис­кат да ни уп­ра­в­ля­ват. И как ще се оп­ра­ви скръ­б­но­то ни Оте­че­с­т­во, с те­зи по­щу­ре­ли хо­ра ли? Не мо­гат ли да взе­мат по ед­на мо­ти­ка, да оти­дат на по­ле­то, да око­па­ят един ред ца­ре­ви­ца, а по­с­ле по­т­ни и умо­ре­ни, да се са­мо­п­ре­д­ла­гат за де­пу­та­ти и ми­ни­с­т­ри. Ня­ма да имат хал да го­во­рят, не­ща­с­т­ни­ци­те.

Зоица ШАЛТЕВА

БОГ с нами!

Нещастник е този, който знае всичко, а не знае Бога!

Свещ.Мирослав ЕНЧЕВ

Който знае Бога, знае всичко!

Борислав ПЛЕСНЕВ

Бог допуска всичко заради нашата възможност да преминем през много изпитания и да изберем доброто.

Милена Карагьозова

 Павел Кучински /Полша/, карикатура

Балчишки телеграф: “Да впрегнеш ангела”

Протойерей Георги ПЕТКОВ: “Не е за харесване”