Из форумите на Интернет през август 2014 г.
Sep 3rd, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ПОЗИЦИИУправлявал ни е Тато, управлявал ни е Дедо, управлявал ни е Бате. Бате е стажувал и при Тато и при Дедо!
Тато, след като 30 години ни караше да строим социализъм, накрая заяви, че социализмът бил недоразумение. Като чуха това, всички видни социалисти станаха капиталисти и се заоплакваха, че българите мразят богатите хора. Ами ще ги мразят. Половин век партията на Тато ги учеше, че най-добрите произхождат от „ бедно работническо – селско семейство”. Накрая се оказа, че най – добрите, неизвестно как, са наследили от бедните си работническо – селски фамилии милиони, а на народа завещаха безсмъртната обич към Тато.
И за да не пресъхне тази необяснима любов към правешкия тарикат, Бате заяви, че едва когато направи поне една стотна от това, което е направил за България Тато, ще може да бъде достоен да го сравняват с Него! А какви неща направи Тато! За малко да ни направи и 16- република на СССР. О, бедни, ни бедни, народе! От къде ги раждаш тези велики българи, дето така хубаво ни оправят? А, да. Раждат се от българо – съветската, а сега българо – руска дружба. Та тя ни е като слънцето и въздуха за всяко живо същество, както беше заявил друг велик патриот с руски акцент и съветско гражданство.
В България няма гражданско общество, а само то може да създаде демокрация. Понятието гражданско общество е неясно и неразбираемо у нас. Комунистите наричаха „Гражданино” само лица, на които отнемаха гражданските права за реални или измислени престъпления. Абсурдно звучаха обръщенията „гражданино” или „гражданино – началник” в затворите. По улицата също се подвикваше с обидна надменност: „Хей, гражданко”, когато някой искаше да изрази пренебрежение. Десетилетия се втълпяваше в главите на хората, че да си „другар” е хубаво, а да си „гражданин „ е опасно. И наистина беше опасно за тоталитарното общество. То направи всичко възможно гражданите на републиката да се превърнат в послушни поданици, които пък след 25 години бандитски преход се превърнаха в полуграмотна продажна тълпа, която за няколко кебапчето и жалки грошове гласува за все по прости, но опасни за съществуването ни типове.
Когато Симеон II реши да ни оправи за 800 дни, населението направо полудя. „Симеон е велик! Той е цар. Няма да краде! Всички крале на Европа са му роднини. Всички арабски шейхове са му приятели. В България ще се изсипват милиардите на неговите приятели и роднини…”
Ама защо ще се изсипват парите тук, пропагандата така и не обясни. Също така никой не припомни, че в интервю пред Кеворкян, освен дето твърдеше, че не може да има никакви претенции към България, 10 години по – младият тогава Кобургготски каза още, че ще се върне в родината си, когато Русия му позволи. А защо Русия му позволи да се върне през 2001 година и да доведе цяло котило от деца на червената номенклатура, които да управляват вместо него? Защо, защо!Много ясно защо, защото почти се бяхме измъкнали от лапите на руската мечка.
Като гледам, как от идването на Симеон Сакскобурготски, та до предстоящите избори на 5 октомври, така наречените “седесари” цъфтят и връзват в листите на всевъзможни стари и новоизлюпени партии. Чудя се, че изобщо е имало правителство на ОДС, което е успяло да направи реформи и да изкара цял мандат. Явно, в някогашния Съюз на демократичните сили са намерили подслон всякакви кариеристи, без принципи и политически убеждения и на вълната от оптимизъм и вяра в демокрацията на почти 2 милиона български граждани, реализираха първото стъпало от политическата си далавера.
След като унищожиха доверието на хората в демокрацията, им лъсна истинската същност – алчност, връзкарство, подлизурство и готовност на всякаква подлост в името на това, на всяка цена да останат при яслата на властта. А малцинството на свестните кадри от някогашния СДС, както винаги у нас считат за луди. Още Ботев го е казал.
Слава, богатство и власт са трите цели, които най – силно мотивират човешкото поведение. За славата е необходимо да имаш талант. За да натрупаш богатство, без да крадеш – ти трябва време. Във властта можеш да попаднеш случайно, без никакви качества, но ще имаш и слава, и пари. Тази национална представа за властта ерозира най – силно държавата и държи широко отворени вратите пред апетитите на съмнителни субекти. Омаскаряването на малкото достойни хора във властта, подкопаването на доверието към държавните институции и всеобщото самодоволство, че всички са маскари, държи качествените и етични хора далеч от нашенската долнопробна надпревара за попадане в листите.
Юлита ХРИСТОВА
Симеон Сакскобургготски – лъжливото овчарче
Народът ни предпочете лъжата за тези 800 дни, през които Симеон Сакскобургготски обеща да оправи България. Сега други лъжи се задават… И така – лъжа безкрай…
Николай МИРЧЕВ
Покрай някои разсъждения за старото и новото име на нашия областен град Добрич
Турското име на Добрич е било Хаджиоглу Пазарджик. От основаването си като селище през XVI век до 1882г. носи това име. След освобождението решават да му дадат името на средновековния български владетел на областта Добротица, известен сред народа като Добротич. На общоградско събрание край ‘’Шадравана” е взето решението градът да се казва Добрич. Добрич на два пъти е бил преименуван в своята история – от румънските окупатори и от комунистите, слуги на съветските окупатори. Първи го преименуват окупаторите на Добруджа -румънците. По време на румънското владичество северните ни съседи го кръщават Базарджик, за да се заличи българския характер на името.
След подписването на Крайовския договор през 1940 г. градът отново си възвръща името Добрич. Втори път го преименуват комунистите. Те прекръстват града на съветския маршал Фьодор Толбухин, който окупира България през септември 1944г. с войските на Трети Украински фронт. През октомври 1949 г. Добрич получава новото си име – Толбухин. Патронът – маршал Фьодор Толбухин умира по това време и в негова чест градът е преименуван в края на октомври 1949 г. Маршал Ф. Толбухин е обявен за почетен гражданин на Добрич през 1946 г., а през 1979 г. посмъртно е удостоен с почетното звание ‘’Герой на Народна Република България”.
През 1990 г., за 25 септември, Деня на освобождението на Добрич от румънска окупация, официално отново е върнато името Добрич. Така Добрич дава пример за декомунизация и скъсване с мрачния период на съветската окупация.
Дениел Каракашев:
Преименуването на Добрич няма нищо общо с Първата световна война. А беше модно явление. Да припомня, че освен Добрич имаше много градове, кръстени на комунисти: Сталин (Варна), Коларовград, Михайловград (Монтана), Димитровград. И не само модно явление, а доказателство за лакейството българските политици.
Дениел Каракашев:
От Оффенбах е дамата. Да си жител на Оффенбах, това е диагноза. С поредното изказване дамата показва, колко е зле с географията и историята. За да ни се даде Бесарабия, трябва Румъния да ни даде и Северна Добруджа. А Южна Бесарабия румънците я дават на Русия и са обезщетени със Северна Добруджа, за да имат излаз към Черно море. Иначе щяхме да имаме обща граница с Руската Империя. А по повод неудачното изказване на наставника на историческия музей, мога едно да му кажа, че са нужни обективни източници. Историята е наука, която се обосновава на източници, а не на гадаене и спекула. Първата световна война за Русия свършва с Октомврийската революция и за руската историография това е една позорна дата. Следователно по време на СССР доста повърхностно се гледаше върху Първата световна война.
Петко Петков:
А дали не е да се измие позорът от раз-грoма на руснаците в Добричката епопея???
Даниел Каракашев:
Позорът не е разгромът на руснаците. Позорното е, че се допуща Първата световна война. И за съжаление сме свидетели, как се повтаря историята, наблюдавайки събитията в Украйна. Една неадекватна външна политика на ЕС спрямо силно развиващия се национализъм в Украйна и спрямо агресивната политика на Путин.
Пишман политици
Хвърчат ту остри закани в пространството на бедна България, ту караници и реплики с отровна мекота, ту безпринципно-смешни изявления. И всичкото това от кандидат-пишман политици, които искат да ни управляват. И как ще се оправи скръбното ни Отечество, с тези пощурели хора ли? Не могат ли да вземат по една мотика, да отидат на полето, да окопаят един ред царевица, а после потни и уморени, да се самопредлагат за депутати и министри. Няма да имат хал да говорят, нещастниците.
Зоица ШАЛТЕВА
БОГ с нами!
Нещастник е този, който знае всичко, а не знае Бога!
Свещ.Мирослав ЕНЧЕВ
Който знае Бога, знае всичко!
Борислав ПЛЕСНЕВ
Бог допуска всичко заради нашата възможност да преминем през много изпитания и да изберем доброто.
Милена Карагьозова
Павел Кучински /Полша/, карикатура
Балчишки телеграф: “Да впрегнеш ангела”
Протойерей Георги ПЕТКОВ: “Не е за харесване”