Защо България я няма на зимната карта на спортовете, как така, при всички ресурси, които се хвърлят ?

Ед­на мно­го по-мал­ка ка­то ге­о­г­ра­фия и на­се­ле­ние и мно­го по-мал­ка от­към ре­сурс и по­тен­ци­ал дър­жа­ва ка­то, при­мер­но,Сло­ве­ния, ва­ди цял хо­ке­ен тим! Кой­то (тим) иг­рае це­ли две тре­ти­ни ка­то ра­вен с ра­вен сре­щу ве­ли­ка­та чер­ве­на ма­ши­на-Ру­сия!? Но да ос­та­вим чу­до­то на Сло­ве­ния с хо­кея! Сло­ве­ния има пър­во­к­ла­с­ни съ­с­те­за­те­ли в ски-ди­с­ци­п­ли­ни­те, има и мно­го по-до­б­ри пре­д­с­та­ви­те­ли от на­ши­те и в дру­ги­те зим­ни спор­то­ве! Сло­ве­ния има ме­да­ли и има фа­во­ри­ти в по­ч­ти вся­ко ед­но ски съ­с­те­за­ние!!! Мо­ля, ня­кой да обя­с­ни?! Кол­ко е на­се­ле­ни­е­то на Сло­ве­ния? Имат по­ве­че сняг от нас?! Имат мно­го по­ве­че па­ри? Имат мно­го по­ве­че ре­сур­си?! При­ро­д­ни, те­ри­то­ри­ал­ни, чо­ве­ш­ки, ду­хо­в­ни, ма­те­ри­ал­ни и т.н.

Въ­п­ро­сът е в ман­та­ли­те­та, в ор­га­ни­за­ци­я­та и в ди­с­ци­п­ли­на­та на по­ве­де­ние, ра­бо­та и ми­с­ле­не, в от­но­ше­ни­е­то на чо­век към чо­век и към об­ще­с­т­во­то и дър­жа­ва­та! От­но­ше­ни­е­то на дър­жа­в­но­ми­с­ле­щи­те хо­ра, на ръ­ко­во­ди­те­ли­те и би­з­не­с­ме­ни­те към своя на­род, към ро­ди­на­та! То­ва, ми­с­ля, обя­с­ня­ва вси­ч­ко! И без ог­ром­ни ре­сур­си и без 1000 пър­зал­ки и тра­се­та мо­же един на­род да въз­к­ръ­с­не. Са­мо е ну­ж­на та­зи обич ис­тин­с­ка към то­ва, ко­е­то вър­шиш, ед­на ис­тин­с­ка во­ля, ед­но бла­го­ро­д­но от­но­ше­ние към се­бе си, хо­ра­та на­о­ко­ло и ро­ди­на­та! Ето та­зи ду­хо­в­на пър­во­о­с­но­ва мо­же да съ­з­да­де вси­ч­ки­те не­об­хо­ди­ми ус­ло­вия за раз­ви­тие.

Сле­д­ват пра­вил­на­та ор­га­ни­за­ция с ог­лед ме­с­т­ни­те ус­ло­вия за ра­бо­та и с ог­лед то­ва, ко­е­то има ка­то по­тен­ци­ал, и ед­на ди­с­ци­п­ли­на – ети­ч­на, со­ци­ал­на, ра­бо­т­на! А ние сме ни­хи­ли­с­ти, ци­ни­ч­ни сме, са­ми на се­бе си се сме­ем и не сме­ем да ме­ч­та­ем, не сме­ем да­же да по­ми­с­лим, че сме спо­со­б­ни на по­ве­че.

То­ч­но да се го­во­ри, че ня­ма ус­ло­вия, ня­ма па­ри, че сме мал­ки ка­то на­ция, си е сме­ш­но! СМЕ­Ш­НО!!! Бъл­га­рия има ка­то по­тен­ци­ал ВСИ­Ч­КО, за да ста­не по­не ка­то Сло­ве­ния. Но ние в пси­хо­ло­ги­я­та си ми­жа­ва сме жал­ки! От то­ва ид­ва зло­то. От на­шия кри­во­г­лед, от ог­ра­ни­че­на­та ни ви­зия и от по­ти­с­на­та­та пси­хи­ка! Спра­в­ка – во­лей­бо­ли­с­ти­те ни от на­ци­о­нал­ния.

Как Сър­бия ста­на олим­пий­с­ки и ев­ро­пей­с­ки шам­пи­он на во­лей­бол?! Те ня­ма­ха зве­з­ди ка­то на­ши­те! Те ня­ма­ха по­ве­че фи­нан­со­ви ре­сур­си от на­ши­те! Но те ста­ва­ха шам­пи­о­ни, би­е­ха един су­пер­тим ка­то Ру­сия на Але­к­но. На­п­ра­во го раз­пер­ду­ши­ни­ха! Пре­ди три-че­ти­ри го­ди­ни бе­ше, ако не се лъ­жа! КАК си го обя­с­ня­ва­те?! Сър­бия има ус­пех, а ние – все че­т­вър­ти-пе­ти!!! Е, ка­к­ва е при­чи­на­та?! Ма­ке­до­ния, ед­на би­в­ша бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия, об­ласт, има­ше свои пре­д­с­та­ви­те­ли в Со­чи и те не бя­ха по-зле от на­ши­те! При­чи­на­та е в бъл­гар­с­ка­та на­ро­до­п­си­хо­ло­гия! Там е при­чи­на­та!!! По­г­ле­д­не­те, ка­к­во пра­ви Джо­ко­вич-кол­ко го­ди­ни по­ред е в топ-3 на све­то­в­ния мъ­ж­ки те­нис! Ами Ана Ива­но­вич! А на­ши­те – кол­ко­то и да се въз­хи­ща­ва­ме на Цве­ти Пи­рон­ко­ва, тя не мо­же да се за­дър­жи в топ 20 да­же! И не се ви­ж­да как Гри­шо ще се на­ло­жи ка­то кон­с­тан­т­на ве­ли­чи­на в те­ни­са. Бъл­га­рия има вси­ч­ко,- има ме­ха­ни­з­ми, има на­чи­ни как да по­до­б­ри обе­к­ти­те си, пи­с­ти­те, да при­в­ле­че ин­ве­с­ти­ции, да по­пу­ля­ри­зи­ра спор­т­ни­те ди­с­ци­п­ли­ни сред мла­ди­те хо­ра, да пра­ви съ­с­те­за­ния сред уче­ни­ци и сту­ден­ти, да от­де­ля ня­ка­к­ва част от пе­чал­би­те от ски-ту­ри­з­ма да ре­чем, за да пра­ви про­фе­си­о­нал­ни обе­к­ти…мно­го ме­ха­ни­з­ми мо­гат да бъ­дат пре­д­ло­же­ни. Но нас ни мър­зи, ние не си вяр­ва­ме, ние сме по­ти­с­на­ти и гле­да­ме как да из­бя­га­ме от от­го­вор­ност, от ре­ал­на ра­бо­та, от без­ко­ри­с­т­но от­но­ше­ние към жи­во­та.

Стра­ху­ва­ме се ей та­ка, без ли­ч­на из­го­да, да си раз­пи­ле­ем уси­ли­я­та, па­ри­те. Но без жер­т­ва ня­ма как да дръ­п­нем! Ако ис­ка­ме не­що та­зи без­ко­ри­с­т­на жер­т­ва тря­б­ва все ня­ко­га да я да­дем! Ина­че ще си жи­ве­ем все та­ка, без ме­ч­ти, без ус­пех, без ра­дост, без гор­дост, без са­мо­чу­в­с­т­вие! Са­ми сме си ви­но­в­ни за се­га­ш­но­то по­ло­же­ние на не­ща­та. И не са­мо в спор­та!

Ние има­ме по­тен­ци­а­ла, си­ли­те и зна­ни­я­та да се про­ти­во­по­с­та­вим на не­га­ти­ви­з­ма и от­ча­я­ни­е­то, об­зе­ло на­ше­то об­ще­с­т­во и дър­жа­ва! Има­ме и въз­мо­ж­но­ст­та да дръ­п­нем, да на­п­ра­вим ня­кой-друг го­лям про­ект! Про­с­то ня­ма­ме вя­ра, ня­ма­ме до­с­та­тъ­ч­но во­ля да си по­вяр­ва­ме. За­що­то да по­с­ти­гаш ус­пе­хи не е чак тол­ко­ва сло­ж­но. Са­мо тря­б­ва дух, ме­ч­та, фан­та­зия, ди­с­ци­п­ли­на, ли­ч­на и от­бор­на от­го­вор­ност и ед­на гра­мо­т­на ор­га­ни­за­ция на це­лия тре­ни­ро­въ­чен и съ­с­те­за­те­лен про­цес!

Па­ри­те не са оп­ре­де­ля­щи,ог­ром­но­то ко­ли­че­с­т­во пи­с­ти и пър­зал­ки – съ­що.

Оops, стра­хо­т­ни ко­мен­та­ри, да си жив и здрав! Мно­го си прав за вси­ч­ко, осо­бе­но за ду­ха. През по­с­ле­д­ни­те 25 го­ди­ни на­пъл­но ни сма­ч­ка­ха са­мо­чу­в­с­т­ви­е­то и не­га­ти­в­ни­те ре­зул­та­ти от то­ва са на­ли­це във вся­ка ед­на об­ласт, вклю­чи­тел­но в спор­та. На­в­ре­ме­то Бо­ян Ра­дев се е бо­рил кон­ту­зен на пър­вия си олим­пий­с­ки фи­нал и въ­п­ре­ки то­ва по­бе­дил. След то­ва чу­ж­де­с­т­ран­ни жур­на­ли­с­ти го пи­та­ли как та­ка е ус­пял да се бо­ри и да­же да по­бе­ди с та­ка­ва те­ж­ка кон­ту­зия. Той им от­го­во­рил, че е по­бе­дил, за­що­то е БЪЛ­ГА­РИН и има си­лен дух! Кол­ко от нас (и кол­ко на­ши спор­ти­с­ти) се­га ка­з­ват, че по­с­ти­гат ус­пе­хи­те си (по­бе­ди­те си), за­що­то са БЪЛ­ГА­РИ и имат си­лен дух? Май са­мо Ку­б­рат Пу­лев ос­та­на … То­ва е не­що, над ко­е­то тря­б­ва мно­го се­ри­о­з­но да се за­ми­с­лим и да за­по­ч­нем уси­ле­на ра­бо­та за въз­в­ръ­ща­не­то на БЪЛ­ГАР­С­КИЯ ДУХ и са­мо­чу­в­с­т­вие. То­га­ва и дру­ги­те ра­бо­ти ще се на­ре­дят, ле­ка по­ле­ка.

Боян ТОМОВ