Ко­га­то око­то сре­щ­не не­що кра­си­во, ръ­ка­та ис­ка да го на­ри­су­ва – та­зи ма­к­си­ма, из­ре­че­на от умен чо­век, ви­на­ги мо­же да бъ­де по­т­вър­де­на. Осо­бе­но ако по­се­ща­ва­ме по-че­с­то из­ло­ж­бе­ни­те за­ли, къ­де­то изо­бил­с­т­ват пей­за­жи. Ка­к­то в не­го­ля­ма­та га­ле­рия на “Ти­хо­то гне­з­до” в Дво­ре­ца, Бал­чик.

Три­де­сет ру­мън­с­ки ху­до­ж­ни­ци, це­ни­те­ли на при­ро­д­на­та кра­со­та, при­в­ле­че­ни от не­о­би­к­но­ве­на­та ху­бост на бал­чи­ш­кия ла­зу­рен бряг и не­го­ва­та /до­с­ко­ро/ за­па­зе­на от бур­но­то мо­дер­но стро­и­тел­с­т­во, при­ро­да, от­ра­зя­ват на три­де­сет пла­т­на с ма­с­ле­на жи­во­пис сво­и­те въл­не­ния, по­ро­де­ни от съ­п­ри­ко­с­но­ве­ни­е­то с ча­ра на Бал­чик и не­го­во­то край­б­ре­жие.

Опи­рай­ки се на та­зи на­ту­ра, из­по­л­з­вай­ки в по­ве­че­то слу­чаи кла­си­че­с­ки из­раз­ни сре­д­с­т­ва, те­зи раз­ли­ч­ни по стил, но вза­им­но до­пъл­ва­щи се ху­до­ж­ни­ци, пре­съ­з­да­ват жи­во­пи­с­на­та и са­мо­би­т­на при­ро­д­на да­де­ност на на­шия град Бал­чик, с твор­че­с­ко уме­ние и въ­о­б­ра­же­ние.

Те­х­ни­те твор­би се опи­рат на ре­а­ли­з­ма в из­ку­с­т­во­то, кой­то про­из­ти­ча на­вяр­но от кла­си­че­с­ки­те им по­з­на­ния, но се до­пъл­ва по ори­ги­на­лен на­чин ос­т­ра­та чу­в­с­т­ви­тел­ност към фе­но­ме­нал­ния бал­чи­ш­ки бряг, а то­ва е до­ве­ло до ин­те­ре­с­ни ре­зул­та­ти в твор­че­с­ка­та им ин­ди­ви­ду­ал­ност.

Три­де­сет­те ру­мън­с­ки май­с­то­ри на че­т­ка­та са съ­з­да­ли твор­би, от­ра­зя­ва­щи по ори­ги­на­лен на­чин хар­мо­ни­я­та и кра­со­та­та на мор­с­кия бряг, ти­ши­на­та и са­мо­би­т­но­ст­та на мал­ки­те бал­чи­ш­ки къ­щи и дво­ро­ве, по­д­с­ка­з­ва­щи чо­ве­ш­кия тре­пет и въл­не­ния, уси­ли­я­та и би­та на оби­к­но­ве­ния чо­век край мо­ре­то. И, раз­би­ра се, Дво­ре­цът, до­ри и с мал­ки­те де­тай­ли на сгра­ди­те, на гра­ди­ни­те… Въл­не­ни­я­та от ес­те­ти­че­с­ки­те си пре­жи­вя­ва­ния ру­мън­с­ки­те ху­до­ж­ни­ци пре­съ­з­да­ват в сво­я­та жи­во­пис със свой пла­с­ти­чен език.

То­ва ли­чи в пла­т­на­та на Кон­с­тан­ца Да­ни­ла, Ми­хай Щер­ба­не­с­ку, Ло­ре­та Ба­лу­ца, Ни­ко­лас Мо­ра­ре­с­ку, Ау­ре­ли­ан Бро­а­с­ки, Ма­ри­е­та Бе­су, Еу­же­ния Бо­те­за­ту, Га­б­ри­ел Стра­ту­лат – все­ки от тях със свое ви­ж­да­не и свой на­чин на пре­съ­з­да­ва­не, тра­ди­ци­о­нен или мо­де­рен. Те, ка­к­то и ос­та­на­ли­те, в сво­и­те пей­за­жи са се опи­та­ли да съ­х­ра­нят об­ра­за на Бал­чик, на Дво­ре­ца, на пре­к­ра­с­но­то ни край­б­ре­жие; да из­ра­зят оби­ч­та си и въз­хи­ще­ни­е­то си от тях.

То­ва спо­де­ли­ха раз­въл­ну­ва­но в сло­ва­та си при от­к­ри­ва­не­то на из­ло­ж­ба­та ди­ре­к­то­рът на На­ци­о­нал­ния му­зей Ко­т­ро­че­ни, Бу­ку­рещ – Ади­ня Рен­ца; ди­ре­к­то­рът на Му­зея на из­ку­с­т­ва­та в Кон­с­тан­ца – До­й­на Па­у­ля­ну; зам.-об­ла­с­т­ни­ят уп­ра­ви­тел на До­б­рич – Да­ни­ел Йор­да­нов и ди­ре­к­то­рът на КЦ “Дво­ре­ца” бал­чик – Же­ни Ми­хай­ло­ва. Те из­ра­зи­ха още удо­в­ле­т­во­ре­ни­е­то си от то­ва кул­тур­но съ­би­тие и на­де­ж­да­та, че в бъ­де­ще ще про­дъл­жи по­л­зо­т­вор­но­то съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во. Раз­г­ле­ж­да­не­то на пей­за­жи­те про­дъл­жи в при­я­т­на ат­мо­с­фе­ра на твор­че­с­ки раз­го­во­ри, с ча­ша бя­ло ви­но. Та­з­го­ди­ш­на­та из­ло­ж­ба на ру­мън­с­ки­те ху­до­ж­ни­ци, ри­су­ва­ли Бал­чик, е част от про­ект за кул­тур­но съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во ме­ж­ду бъл­гар­с­ки и ру­мън­с­ки гра­до­ве, за­по­ч­на­ло пре­ди го­ди­на с бо­га­та из­ло­ж­ба от сним­ки и до­ку­мен­ти /са­мо че на ру­мън­с­ки език, за съ­жа­ле­ние/.

Ра­бо­ти се и вър­ху дру­ги про­е­к­ти за по­б­ра­ти­мя­ва­не, с цел за­па­з­ва­не кул­тур­но­то на­с­ле­д­с­т­во на два­та съ­се­д­ни на­ро­да. Ка­к­во по­ве­че от из­ку­с­т­во­то мо­же да обе­ди­ня­ва хо­ра­та, да ги въл­ну­ва в ед­но­о­б­ра­з­но­то им еже­д­не­вие, да ги ра­д­ва!

И ни­как не е ма­ло­ва­ж­но, гле­дай­ки раз­но­о­б­ра­з­ни­те пей­за­жи, не­пре­ду­бе­де­ни­ят зри­тел да по­чу­в­с­т­ва чо­ве­ш­кия тре­пет, с кой­то са съ­з­да­де­ни, ка­к­то и до­б­ро­на­ме­ре­на­та все­о­т­дай­ност на твор­ци­те.

Ма­рия АН­Д­РЕ­Е­ВА