Разтърсващо съприкосновение с поезията в Копривщица ПРАЗНИЦИ, ПОСВЕТЕНИ НА НАЙ-НЕЖНИЯ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Aug 21st, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАТова почувствахме всички, които бяхме дошли в град Копривщица, където от 15 до 17 август 2014 г. се проведоха
“Димчовите поетични празници”.
Сред нас имаше и чужденци, с които разговарях по време на тържествата, а общуването с тях и българите подсили значимостта им, защото е факт, че те са вече все по-рядко срещащи се поетично заредени културни явления.
Поводът на тържествата бе
80-годишнината
от освещаването на гроба-паметник на най-нежния български поет Димчо Дебелянов, роден на 25 март 1887 г. и убит като подпоручик Д.Дебелянов по време на Първата световна война, на 2 октомври 1916 г. край Демир Хисар /Гърция/.
Една безумно унищожителна война.
Заедно отдадохме и своята признателност към изваяната, потънала в скръбно очакване “Майка” /скулптор Иван Лазаров, по случай 125-годишнината от рождението на твореца и 80-годишнината от поставянето на паметника на майката на гроба на Д.Дебелянов на 19.08.1934 г./
паметникът е поругаван два пъти
– през 1941 и 1965 г., което налага през 1967 г. да се изработи дубликат и да се постави на гроба, а оригиналът да се експонира в Дома-музей “Д.Дебелянов/
Град Копривщица
е малък подбалкански град, разположен от двете страни на река Тополница. Място, където се твори, дори и сега, историята на България. Разтърсвано от предизборна треска и слънчево сияйни обещания – имаше подписка за подкрепа правата на човека, рокерски мото събор, които поднесоха цветя на копривщенските възрожденски поборници, участници в Априлското въстание. Копривщица е град, дал на света: Найден Геров, братята Любен и Петко Каравелови, Тодор Каблешков, Георги Бенковски /Гаврил Груев Хлътев/, димчо Дебелянов, който преди 98 години напомня на всички ни:
“Да се завърнеш в бащината къща/, когато вечерта смирено гасне…”
Д.Дебелянов е първият българин, който се е осмелил да застане прав пред ложата на цар Фердинанд /1906 г./, окастрил България от всякъде, като му
рецитира гневно Вазовото стихотворение “Елате ни вижте”:
“Вий дето в покой и в палати стоите, / към нас приближете… Елате ни вижте!…” Запитах се дали тези стихове на българския патриарх на литературата, изречени от Дебелянов, не важат и днес?
Опорната точка да се повдигне нашият неутолим поетически кръгозор с планетно измерение се криеше в комбинативността на уредника на Дома-музей “Д.Дебелянов” – Дойчо Иванов, с неговото умение да ни приобщи завинаги и бъдем заедно в света на
“Печалния странник” Дебелянов.
Още първата вечер на Дебеляновите тържества пред нас застанаха любимците на “Балчик класик дейз” семейство проф.Йосиф Радионов /цигулка/ и трепетната Зорница Радионова /пиано/, с които през 2011 г. заедно отпразнувахме в Балчик неговия 60-годишен юбилей. И този път двамата музиканти завладяха публиката от раз. Със своите изпълнения по творби на Монти, Кройцер, Сарасате, Хендел, Вияновски
сем.Радионови ни приобщиха към тяхната емоционална и интелектуална музикална нагласа.
С тях пя и тенорът от гр.Панагюрище –
Цвятко Ценов,
който със своите “Гроздано моме”, “Не ме забравяй”, “Ганините очи”, “Вино пия”направи вечерта ни по-приятна, по-хубава. Нали музиката е магия, наречена очарование.
На втория ден Домът – музей на Дебелянов се превърна в един малък балчишки фестивал на класическата музика, но имаше и вълнуваща рецитация на оригинални авторови стихове от български поети. Пред нас застанаха учениците от НМУ “Л.Пипков”София: Анжела Тодорова /пиано/, от класа на проф.Милена Моллова; Ева Гигова /цигулка/, трето дете на сем.Таня и Иван Гигови от ж.к.”Дружба”София, от класа на Благородна Танева; Симеон Шиндаров /виолончело/, от класа на Сета Балтаян, която е ръководител на
музикалното трио Анжела-Ева-Симеон,
от три години., които имат турнета в Сърбия, Румъния, Италия, Македония, както и отличия и дипломи от различни форуми. Тяхното призвание избухна на импровизираната сцена през Дебеляновия музей.
Чухме прекрасни изпълнения на Барток, П.Владигеров, Сен Санс, общо 11 автори. Който не беше тук през този ден, той не видя и не чу нестинарско бързите пръсти на младите музиканти върху клавишите и струните. Те едва поглеждаха нотните тетрадки, които символично стояха пред тях, интуитивно отдадени на своята дарба. Свириха без никакво притеснение, с очертана рефлективност, което е плод на тяхната сериозна подготовка.
Всичко, което беше
замислено от Дойчо Иванов,
се движеше с алгоритмична точност. Умело бяха използвани музикалните паузи и през тях пред нас застана “тежката артилерия” на съвременната българска поезия: родените в Пловдив – Мария Илиева и Любка Славова; Златина Садразанова от Асеновград; Венцислав Стайков от Кърджали; Маргарита Петкова от София; Илияна Илиева от Враца; със своето бебе бе и украинката Анна Багряна, преводач на Дебеляновите стихове… Стиховете на “Моето име”, “Силует”, “Любов през октомври”, “Жилетка от баба”, “Пъзел”, “Скитник”, “Капо Греко”, “Четири островчета”, “Уморих се” изстреляха много снаряди, чиито траектории посочиха различния и единен поетически свят на всички автори, техния мъдър свят.
Сред гостите забелязах дошлия от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” В.Търново
акад. Иван Радев,
приятел на нашия вестник и публикувал две литературоведчески статии в него. Той е светило на нашата литературна наука и мястото му, достойно, е на такива празници, като Дебеляновите.
Тук беше и
Надежда Александрова,
виден литератор, преподавател в НБУ и пенсиониран директор “Архиви” в него.
Поднесохме цветя пред гроба на Димчо Дебелянов, чийто паметник е дело на признателните българи през 40-те години на ХХ век. Сега символично ни посрещна
майката на поета – Цана Иванова,
починала през 1913 г., която е изобразена като вечно очакващата майка своя син. Така вече 98 години. Вместо него са дошли войнишкото му куфарче, фенерчето, стихове-послания, писма, чернови, изпратени до Иванка Дерменджийска от Ихтиман, любимата на поета, живяла от 1890 г. до 1968 г.
При откриването на Дома-музей “Д.Дебелянов” на 5 октомври 1958 г.в книгата за впечатления тя написва:
“…След сетнята среща, аз жарко те търсих.”
Но да се върна към паметника, сътворен от Иван Лазаров. Верен на своя природен талант той създава обобщения образ на българската майка – селската изконна Богородица, а за модел е използвал жени от Копривщица по онова време: Мила Паравеева и Лалка Душкова. Точното проникновение в обстановката и характера на българската жена са били жизнено необходими за скулптора. Сега оригиналът се намира в Дома-музей, а дубликатът – на гроба, поради прочутия балкански вандализъм.
Почетният гражданин на гр.Копривщица –
Георги Гайтанников,
рецитира развълнувано Дебелянови стихотворения, радвайки се на съвършенството им.
Това ми напомни рецитаторския ентусиазъм на н.а.Константин Кисимов, загинал в нашия град; безспорната актриса Невена Коканова, снимала не един филм в Балчик, нашите съграждани доц.Веселин Ранков и Красимир Ранков; радио и телевизионния говорител Здравко Балчиклиев.
Славомир Генчев
от Копривщица изпълни авторски песни по стихове на Дебелянов.
Емоционална реч изнесе
Марин Кадиев,
председател на Съюза на независимите писатели. Наред с природните му способности, една от които е риториката, той се прояви и като заклинател и каза: “Споменът е втори живот”.
Да, споменът за Дебелянов ни кара да го чувстваме, че живее още сред нас.
Особено като чухме нежния Дебелянов стих, въплътен в творбите на съвременните поети и поетеси, гостували на тържествените дни в Копривщица, посветени на Димчо Дебелянов.
Авторитетният ръководител на Дирекция “Музеи” в Копривщица –
Искра Шипева
връчи предметни награди и парична премия на новия носител на Дебеляновия приз
Димитър Христов,
роден през 1957 г. в Благоевград, син на твореца Христо Черняев, който сега работи в нашето посолство в Скопие. Димитър Христов в знак на благодарност изпълни своята песен
“Молитва за
България”,
като този път не беше прегърнал грифа на своята китара.
Сега си мисля – всичко това се случи в едно малко българско градче, с гордо и славно минало, ухаещо на боров озон от далеч, с дъх на току-що окосена горска трева и се убеждавам за кой ли път, че много малко е нужно на хората, за да станат близки и да бъдат заедно.
Всички, събрани в Копривщица, се усещахме с поетични души, а
поетите са зрящите очи на боговете.
Българският поет и драматург Стефан Цанев, живеещ през по-голямата част от годината в Балчик, заявява :”…когато се ражда поет,/ само майките плачат./забраждат се с здрача,/вторачват се с ужас в люлката празна-/за себе си майките нищо не раждат,/ когато се ражда поет.
Думи на един мъдрец, навършил в началото на август 78 години. Думи, които ни карат да открием
шифъра на тяхната значимост
и да изграждаме непрекъснато нашето чувство за дълг към ония поети, които не са сред нас и на почит към всички, които се стремят да стигнат висотата на поетическото майсторство и изцяло са му се посветили.
Георги ЙОВЧЕВ
Специален кореспондент