Водопадно изваяни изпълнения
Aug 14th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ИЗКУСТВОМузикантите Зузана Амброшова /пиано/ и Мирослав Амброш /цигулка/, Георги Йовчев /чешки поклонник/, Катерина Хуртаева, директор на Чешкия културен център – София.
Фото: /Б.Т./
Един силен дует на майка и син от Чехия – Зузана Амброшова и Мирослав Амброш, чухме в последния ден на юли, по време на много известния вече в цяла Европа „Фестивал на класическата музика – Балчик’ 2014”.
Импровизираната „зала” до хотел „Мистрал” беше със запълнени столове час преди концерта, отбелязващ „Годината на чешката музика”.
Мирослав Амброш, 27-годишен цигулар, завършил Пражката консерватория и висше училище в Хановер, продължава да се усъвършенства при Захар Брон, Руджеро Ричи, Пинкас Цукерман и др. Носител е на много награди от международни конкурси, между които награда за млади европейски таланти в Марсилия, награда и стипендия на фирмата „Ямаха”.
Концертът на Зузана и Мирослав Амброш се осъществи и със съдействието на Чешкия културен център в София, с директор Катерина Хуртаева, която посещава за втори път нашия град /беше гост на II фестивал „Черноморски звуци” Балчик през 2012 г., когато в него участва Детски хор „Рубинек” от гр.Високе Мито, с диригент Павел Зерзан/.
Силната и виртуозна майка Зузана Амброшова на рояла, увличаше безотказно сина си в света на неповторимите музикални превъплъщения на композиторите А.Дворжак, Морис Равел и Пабло Сарасате. Младият Мирослав Амброш подемаше темпото и зад прословутата чешка сдържаност открихме творчески заредени изненади, които се развиваха по възходящата линия на неговия неоспорим талант на цигулар. ”Мазурка” на А.Дворжак провокира нашето въображение и възприемчивост, а цигулката на Амброш ни пренесе в една друга реалност – по-романтична и по-добра. Чухме с удоволствие емблематичните творби на М.Равел „Циганката” и фантазия „Фауст” от П.Сарасате.
Красиви, бихме нарекли, тези изпълнения – неизтриваем спомен за сериозното присъствие на двамата музиканти на сценичния подиум. Те продължават ентусиазирано да развиват и обогатяват своето изкуство, да вникват всеки път по –вдъхновено в творчеството на музикалните гении, чието съвършенство следват. А съприкосновението с чешкото музикално изкуство в Дните на класиката в Балчик, си заслужаваше изкушението.
На младия Мирослав, на базата „данни”-както го наричам, след краткия ни разговор, пожелавам като Антонин Дворжак да намери „своята Ани” и да зарадва майка си Зузана, че в живота му има и още вдъхновение и вяра в музиката и живота.
Георги ЙОВЧЕВ