Музикантите Зузана Амброшова /пиано/ и Мирослав Амброш /цигулка/, Георги Йовчев /чешки поклонник/, Катерина Хуртаева, директор на Чешкия културен център – София.                

Фото: /Б.Т./

Един си­лен ду­ет на май­ка и син от Че­хия – Зу­за­на Ам­б­ро­шо­ва и Ми­ро­с­лав Ам­б­рош, чу­х­ме в по­с­ле­д­ния ден на юли, по вре­ме на мно­го из­ве­с­т­ния ве­че в ця­ла Ев­ро­па „Фе­с­ти­вал на кла­си­че­с­ка­та му­зи­ка – Бал­чик’ 2014”.

Им­п­ро­ви­зи­ра­на­та „за­ла” до хо­тел „Ми­с­т­рал” бе­ше със за­пъл­не­ни сто­ло­ве час пре­ди кон­цер­та, от­бе­ля­з­ващ „Го­ди­на­та на че­ш­ка­та му­зи­ка”.

Ми­ро­с­лав Ам­б­рош, 27-го­ди­шен ци­гу­лар, за­вър­шил Пра­ж­ка­та кон­сер­ва­то­рия и ви­с­ше учи­ли­ще в Ха­но­вер, про­дъл­жа­ва да се усъ­вър­шен­с­т­ва при За­хар Брон, Ру­дже­ро Ри­чи, Пин­кас Цу­кер­ман и др. Но­си­тел е на мно­го на­г­ра­ди от ме­ж­ду­на­ро­д­ни кон­кур­си, ме­ж­ду ко­и­то на­г­ра­да за мла­ди ев­ро­пей­с­ки та­лан­ти в Мар­си­лия, на­г­ра­да и сти­пен­дия на фир­ма­та „Яма­ха”.

Кон­цер­тът на Зу­за­на и Ми­ро­с­лав Ам­б­рош се осъ­ще­с­т­ви и със съ­дей­с­т­ви­е­то на Че­ш­кия кул­ту­рен цен­тър в Со­фия, с ди­ре­к­тор Ка­те­ри­на Хур­та­е­ва, ко­я­то по­се­ща­ва за вто­ри път на­шия град /бе­ше гост на II фе­с­ти­вал „Чер­но­мор­с­ки зву­ци” Бал­чик през 2012 г., ко­га­то в не­го уча­с­т­ва Де­т­с­ки хор „Ру­би­нек” от гр.Ви­со­ке Ми­то, с ди­ри­гент Па­вел Зер­зан/.

Сил­на­та и вир­ту­о­з­на май­ка Зу­за­на Ам­б­ро­шо­ва на ро­я­ла, ув­ли­ча­ше бе­зо­т­ка­з­но си­на си в све­та на не­по­в­то­ри­ми­те му­зи­кал­ни пре­въ­п­лъ­ще­ния на ком­по­зи­то­ри­те А.Двор­жак, Мо­рис Ра­вел и Па­б­ло Са­ра­са­те. Мла­ди­ят Ми­ро­с­лав Ам­б­рош по­де­ма­ше тем­по­то и зад про­с­ло­ву­та­та че­ш­ка сдър­жа­ност от­к­ри­х­ме твор­че­с­ки за­ре­де­ни из­не­на­ди, ко­и­то се раз­ви­ва­ха по въз­хо­дя­ща­та ли­ния на не­го­вия не­о­с­по­рим та­лант на ци­гу­лар. ”Ма­зур­ка” на А.Двор­жак про­во­ки­ра на­ше­то въ­о­б­ра­же­ние и въз­при­ем­чи­вост, а ци­гул­ка­та на Ам­б­рош ни пре­не­се в ед­на дру­га ре­ал­ност – по-ро­ман­ти­ч­на и по-до­б­ра. Чу­х­ме с удо­вол­с­т­вие ем­б­ле­ма­ти­ч­ни­те твор­би на М.Ра­вел „Ци­ган­ка­та” и фан­та­зия „Фа­уст” от П.Са­ра­са­те.

Кра­си­ви, би­х­ме на­ре­к­ли, те­зи из­пъл­не­ния – не­из­т­ри­ва­ем спо­мен за се­ри­о­з­но­то при­съ­с­т­вие на два­ма­та му­зи­кан­ти на сце­ни­ч­ния по­ди­ум. Те про­дъл­жа­ват ен­ту­си­а­зи­ра­но да раз­ви­ват и обо­га­тя­ват сво­е­то из­ку­с­т­во, да вни­к­ват все­ки път по –вдъ­х­но­ве­но в твор­че­с­т­во­то на му­зи­кал­ни­те ге­нии, чи­е­то съ­вър­шен­с­т­во сле­д­ват. А съ­п­ри­ко­с­но­ве­ни­е­то с че­ш­ко­то му­зи­кал­но из­ку­с­т­во в Дни­те на кла­си­ка­та в Бал­чик, си за­с­лу­жа­ва­ше из­ку­ше­ни­е­то.

На мла­дия Ми­ро­с­лав, на ба­за­та „дан­ни”-ка­к­то го на­ри­чам, след кра­т­кия ни раз­го­вор, по­же­ла­вам ка­то Ан­то­нин Двор­жак да на­ме­ри „сво­я­та Ани” и да за­ра­д­ва май­ка си Зу­за­на, че в жи­во­та му има и още вдъ­х­но­ве­ние и вя­ра в му­зи­ка­та и жи­во­та.

Георги ЙОВЧЕВ