Обичам руснаците! Когато са си в Русия !
Aug 14th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ДРУГИПрезастрояване на балчишкия бряг, главно от руски инвеститори.
Фото: Юлита Христова
Настъпилите през последните години промени в глобалната политика и икономика преобърнаха тотално представите ни за добро и недотам добро, за полезно и вредно, за целесъобразно и безполезно. За разлика от много други народи по света, ние българите, в пълната ни целокупност, не си дадохме ясна сметка кое е национално изгодно и кое е национално опасно. Поради което не бива да се учудваме, че сме на последно място по най-важните показатели за обществено развитие в Европа, а изоставаме вече и от страни, които доскоро високомерно считахме за трети свят.
А чувството за национално самосъхранение на един народ е толкова важно, колкото съответния инстинкт за отделния индивид. С присъщото ни историческо късогледство ние не виждаме една наистина бавно настъпваща, но съвсем реална заплаха. Думата ми е за наблюдавания в последните няколко години строителен бум по Черноморието за нуждите на физически и юридически лица главно от Руската федерация. Строи се планомерно, настъпателно и нахално. При това често не се спазват елементарни изисквания за осигуряване на ред, тишина и чистота около строежите и съхраняване на природната среда. И това е малкият дявол. По-страшното е, че в новопостроените с комсомолски плам и стахановски темпове жилища ударно се нанасят семейства, квартали и цели градчета от разни краища на Русия. Във вилната зона на Балчик например вече се е заформил малък Нижни Новгород с вътрешен ред, йерархия и система за сигурност. Ако по случайност попаднеш в някое от ваканционните кварталчета на поселенците, на втората минута си вече разпитан кой си, от къде си и какво правиш там. Както е тръгнало, в скоро време дори местните виладжии ще трябва да отиват до имотите си през КПП-тата на добре уседналите гости. Вероятната перспектива на това преселение – трайна уседналост, първо пенсионерите, после и по-младите и работоспособни членове на съответната общност. Всъщност тази практика не е нова. Знайно е, че исторически Русия никога не е завладявала и владяла колонии зад морета и океани. За сметка на това е правила нещо много по-лесно и евтино – разширявала се е по хоризонтала, за сметка на съседите си. Бавно, но сигурно. Сибир например е завладяван повече от 200 години. Последното голямо разширяване, планирано в Кремъл, се провали през 90-те години на миналия век. Но не и апетитите, особено по отношение на нашето Черноморие. В зората на демокрацията тук се опита грубо да проникне руската мафия, но неочаквано най-последователни патриоти се оказаха родните „борчета“, които дадоха дружен отпор на разните афганци, чеченци и прочие сволоч и ги принудиха да подвият опашки.
Сега сме свидетели на нов, много по-рафиниран и опасен опит за проникване с далечен прицел.Чрез подставени лица се търсят и намират начини за заобикаляне на пречките и забраните за придобиване на имоти от чуждестранни физически и юридически лица, изкупуват се парцели и се строят жилищни сгради, главно във вилни зони, по-встрани от хорските погледи. Построените вили и комплекси, за разлика от тези на нашите родни инвеститори, се изкупуват като топъл хляб и веднага се заселват. Така че драги ми сънароднико от Балчик, Каварна или Шабла, много добре си помисли какво печелиш и какво губиш, продавайки дядовото си местенце за двайсетина хиляди евро на някой руски строителен агент. Не е малка вероятността скоро да ти се наложи да искаш специално разрешение от „соответствующего органа“ за преминаване край и около доскорошния си имот. И вие, господа избрани от нас да ръководите държавните, регионалните и общинските дела, замислете се, когато с лека ръка разрешавате подобно строителство. Защото изгодите за България от това явление са твърде мижави и краткосрочни – малко заетост за строители, малко оборот за търговци и някаква далаверка за дребни до средни строителни предприемачи. И, разбира се, уникалната възможност цели семейства от региона да се „препитават“, прислугвайки на „отдихающите“ нови стари господари: косене на тревни площи, поддръжка на басейни, охрана на гарадоци и прочие високоинтелектуална и нископлатена дейност. Подобни семейства познавам лично. Но даже и това не е за дълго. Практиката в други страни показва, че скоро в подобни общности задейства социалната стратификация и те започват да набират хора за непривлекателните дейности от своите среди.
За сметка на това дългосрочните загуби са повече от значими. Днес заселване, утре преселение, после майчин език, Черноморска народна република и като венец – зов към „Родина мать“ за защита на рускоезичното население. И това съвсем не е невъзможно! Доказват го събитията в Украйна. Учените в Москва реват от години – в демографска криза сме, свършват се руснаците в Русия! Ами като се свършват защо ги стимулирате да се заселват масово в съседни независими страни от бившите Съветски съюз и соцлагер?
Знам, че ще бъда веднага контриран, че визираните гости на страната ни дават значителен финансов принос към баланса на туристическия бранш. Де да беше така. Тези хора просто не са туристи. Стандартният турист за 10-дневен престой изпива в заведенията до 40 единици концентрат и 20 литра бира, проиграва на хазарт 300 евро, и поне 2 пъти си вика компаньонка. При това може да посети 3-4 музея или други атракции в зависимост от националните и възрастовите си особености. Руснакът с имот на морето пазарува в местния супер, пие в къщи, радва се на семейно щастие и домашен секс и не харчи пари за посещение в дворците на третостепенни кралици и местни етнографско-художествени забележителности. Той е патриот и патриотизмът му е сериозно подплатен – де са Ермитаж, Третяковская и Петродворец, де са Балчишката картинна галерия и Каварненския исторически музей. С две думи руснакът-новодомец допринася за родния ни бюджет точно нула лева и нула стотинки, както би се изразил многоуважаваният от мен Остап Бендер. А в светлината на очевидната разлика в доходите на средния българин и съответния руснак това си е чиста проба износ на национален доход.
И просто мимоходом можем да отбележим, че с повишаване броя на заселниците нараства тяхната самоувереност и на моменти наглост в поведението спрямо местните хора в общуването и на публични места. Защо ли да се учудваме – световноизвестно е, че обратно на целия свят нашите закони са строги към нас и мекушаво раболепни към чужденците.
И като завършек, повярвайте ми, не мразя руснаците. Благодарен съм им за Свободата, възхищавам се на достиженията на руската култура, наука и техника. Добре владея и с удоволствие ползвам великия и необятен руски език. Обичам Русия и руснаците, когато са си в родината. И се радвам, че не сме 1944 , че България върви по свой път и този път не се чертае в Кремъл. А малко повече внимание към повдигнатия проблем никога няма да ни бъде излишно.
Людмил МИНЧЕВ