Класика през призмата на джаза
Aug 7th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ИЗКУСТВОАнгел Заберски – син, Живко Петров (клавирни импровизации за два рояла; Борис Таслев (бас), Димитър Семов (ударни); 28 юли 2014 г. Балчик
Традиция на фестивала “Balchik Classic Days” е да разнообразява своята програма с леки отклонения в посока джаз. Концертите на Хилда Казасян, група “Акага” и Михаил Йосифов “Секстет” бяха едни от най-запомящите се в предишните формати на фестивала. Тази година, на 28 юли /понеделник/, от 20:30 ч. на сцена “Мистрал” се качиха едни от най-успешните импровизатори в българската музика: Ангел Заберски – син /пиано/, Живко Петров /пиано/, Борис Таслев /контрабас/ и Димитър Семов /ударни/. Те изпълниха вдъхновено концерт за два рояла.
Още в началото на представлението, Ангел Заберски се обърна към балчишката публика, благодари на Община Балчик за подкрепата и професионалната организация на фестивала вече пета година. Почти след всяко изпълнение, той си позволяваше кратко лирическо отклонение, свързано с техниката, произведенията, аранжиментите и естеството на музиката, както и музикални и словесни закачки с другите музиканти. Репертоарът, който съставът беше избрал, включваше редица класически произведения, представени през призмата на джаза. Наглед несъвместими стилове и произведения бяха съчетани по необикновен начин и най-важното – бяха изпълени с вдъхновение и импровизация от майсторите на вечерта. Джазовата програма започна с концерт за пиано и оркестър в ла минор на небезизвестния скандинавски композитор Едвард Григ. Изяществото на импресионизма бе пресъздадено и от произведението на Клод Дебюси “Claire de Lune”. Любопитен момент за всички бе как ще прозвучи геният на детето-чудо на австрийската музика в некласически аранжимент. “Ако Моцарт беше наш съвременник, то може би той щеше да бъде джазмен” – сподели в самото начало водещата на фестивала Ирена Гъделева, като се позова на факта, че именно Моцарт е безспорно най-големият импровизатор за времето си. В това имаше възможност да се увери публиката с аранжимента на соната с вариации в ла мажор. Последваха известни произведения на Рахманинов – “Прелюд в до диез минор” и Дж. Верди – ария на Манрико от операта “Трубадур”. Изключителен интерес предизвика аранжиментът на “Ръченица” от П. Стайнов, тъй като рядко може да се чуе и осмисли произведение от българския фолклор /макар и обработен/ чрез техниките на джаза.
Достоен финал за вечерта бе специално приготвеният бис – произведение на Дюк Елингтън – “Караван” – едно от култовите за този стил музика. Заредени с много положителни емоции, вдъхновената публика дълго аплодира импровизаторите и за пореден път се убеди, че класическата музика е вечна. Въпреки множеството модерни стилове, тя ще остане първообраз на музикалното изкуство и вдъхновение за още много изпълнители.
Ерсин ИСМАИЛОВ