Ангел Заберски – син, Живко Петров (клавирни импровизации за два рояла; Борис Таслев (бас), Димитър Семов (ударни); 28 юли 2014 г. Балчик

Тра­ди­ция на фе­с­ти­ва­ла “Balchik Classic Days” е да раз­но­о­б­ра­зя­ва сво­я­та про­г­ра­ма с ле­ки от­к­ло­не­ния в по­со­ка джаз. Кон­цер­ти­те на Хил­да Ка­за­сян, гру­па “Ака­га” и Ми­ха­ил Йо­си­фов “Се­к­с­тет” бя­ха ед­ни от най-за­по­мя­щи­те се в пре­ди­ш­ни­те фор­ма­ти на фе­с­ти­ва­ла. Та­зи го­ди­на, на 28 юли /по­не­дел­ник/, от 20:30 ч. на сце­на “Ми­с­т­рал” се ка­чи­ха ед­ни от най-ус­пе­ш­ни­те им­п­ро­ви­за­то­ри в бъл­гар­с­ка­та му­зи­ка: Ан­гел За­бер­с­ки – син /пи­а­но/, Жи­в­ко Пе­т­ров /пи­а­но/, Бо­рис Та­с­лев /кон­т­ра­бас/ и Ди­ми­тър Се­мов /удар­ни/. Те из­пъл­ни­ха вдъ­х­но­ве­но кон­церт за два ро­я­ла.

Още в на­ча­ло­то на пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то, Ан­гел За­бер­с­ки се обър­на към бал­чи­ш­ка­та пу­б­ли­ка, бла­го­да­ри на Об­щи­на Бал­чик за по­д­к­ре­па­та и про­фе­си­о­нал­на­та ор­га­ни­за­ция на фе­с­ти­ва­ла ве­че пе­та го­ди­на. По­ч­ти след вся­ко из­пъл­не­ние, той си по­з­во­ля­ва­ше кра­т­ко ли­ри­че­с­ко от­к­ло­не­ние, свър­за­но с те­х­ни­ка­та, про­из­ве­де­ни­я­та, аран­жи­мен­ти­те и ес­те­с­т­во­то на му­зи­ка­та, ка­к­то и му­зи­кал­ни и сло­ве­с­ни за­ка­ч­ки с дру­ги­те му­зи­кан­ти. Ре­пер­то­а­рът, кой­то съ­с­та­вът бе­ше из­б­рал, вклю­ч­ва­ше ре­ди­ца кла­си­че­с­ки про­из­ве­де­ния, пре­д­с­та­ве­ни през при­з­ма­та на джа­за. На­г­лед не­съ­в­ме­с­ти­ми сти­ло­ве и про­из­ве­де­ния бя­ха съ­че­та­ни по не­о­би­к­но­вен на­чин и най-ва­ж­но­то – бя­ха из­пъ­ле­ни с вдъ­х­но­ве­ние и им­п­ро­ви­за­ция от май­с­то­ри­те на ве­чер­та. Джа­зо­ва­та про­г­ра­ма за­по­ч­на с кон­церт за пи­а­но и ор­ке­с­тър в ла ми­нор на не­бе­зи­з­ве­с­т­ния скан­ди­на­в­с­ки ком­по­зи­тор Ед­вард Григ. Изя­ще­с­т­во­то на им­п­ре­си­о­ни­з­ма бе пре­съ­з­да­де­но и от про­из­ве­де­ни­е­то на Клод Де­бю­си “Claire de Lune”. Лю­бо­пи­тен мо­мент за вси­ч­ки бе как ще про­з­ву­чи ге­ни­ят на де­те­то-чу­до на ав­с­т­рий­с­ка­та му­зи­ка в не­к­ла­си­че­с­ки аран­жи­мент. “Ако Мо­царт бе­ше наш съ­в­ре­мен­ник, то мо­же би той ще­ше да бъ­де джа­з­мен” – спо­де­ли в са­мо­то на­ча­ло во­де­ща­та на фе­с­ти­ва­ла Ире­на Гъ­де­ле­ва, ка­то се по­зо­ва на фа­к­та, че имен­но Мо­царт е без­с­пор­но най-го­ле­ми­ят им­п­ро­ви­за­тор за вре­ме­то си. В то­ва има­ше въз­мо­ж­ност да се уве­ри пу­б­ли­ка­та с аран­жи­мен­та на со­на­та с ва­ри­а­ции в ла ма­жор. По­с­ле­д­ва­ха из­ве­с­т­ни про­из­ве­де­ния на Ра­х­ма­ни­нов – “Пре­люд в до ди­ез ми­нор” и Дж. Вер­ди – ария на Ман­ри­ко от опе­ра­та “Тру­ба­дур”. Из­к­лю­чи­те­лен ин­те­рес пре­ди­з­ви­ка аран­жи­мен­тът на “Ръ­че­ни­ца” от П. Стай­нов, тъй ка­то ря­д­ко мо­же да се чуе и ос­ми­с­ли про­из­ве­де­ние от бъл­гар­с­кия фол­к­лор /ма­кар и об­ра­бо­тен/ чрез те­х­ни­ки­те на джа­за.

До­с­то­ен фи­нал за ве­чер­та бе спе­ци­ал­но при­го­т­ве­ни­ят бис – про­из­ве­де­ние на Дюк Елин­г­тън – “Ка­ра­ван” – ед­но от кул­то­ви­те за то­зи стил му­зи­ка. За­ре­де­ни с мно­го по­ло­жи­тел­ни емо­ции, вдъ­х­но­ве­на­та пу­б­ли­ка дъл­го ап­ло­ди­ра им­п­ро­ви­за­то­ри­те и за по­ре­ден път се убе­ди, че кла­си­че­с­ка­та му­зи­ка е ве­ч­на. Въ­п­ре­ки мно­же­с­т­во­то мо­дер­ни сти­ло­ве, тя ще ос­та­не пър­во­о­б­раз на му­зи­кал­но­то из­ку­с­т­во и вдъ­х­но­ве­ние за още мно­го из­пъл­ни­те­ли.            

Ер­син ИС­МА­И­ЛОВ