Искра Радева и Маргарита Хранова – на концерт в Балчик, 3 август 2014 г.

В око­то на ура­га­на по­па­д­на­х­ме вси­ч­ки ка­то зри­те­ли на ес­т­ра­д­ния ко­к­тейл “Лю­бов раз­д­во­е­на”, кой­то пре­д­с­та­ви­ха на 3 ав­густ 2014 г. пред хо­тел “Ми­с­т­рал” из­тъ­к­на­ти­те на­ши пе­ви­ци и ак­т­ри­си Ис­к­ра Ра­де­ва и Мар­га­ри­та Хра­но­ва. Те за­с­та­на­ха пред нас ка­то две бо­ги­ни, об­ле­че­ни в ос­ле­пи­тел­но бя­ло , ко­и­то ве­че се бя­ха раз­хо­ди­ли по бал­чи­ш­кия пя­сък, при­ме­сен с лю­с­пи­те, ос­та­ве­ни от ри­би­те ми­ли­о­ни го­ди­ни пре­ди на­ши­те се­га­ш­ни ме­ч­ти и по­т­ре­б­но­с­ти от из­ку­с­т­во­то на Ис­к­ра Ра­де­ва и Мар­га­ри­та Хра­но­ва. Те пя­ха и бя­ха въз­при­е­ти ка­то сто­же­ри на бъл­гар­с­ка­та ес­т­ра­д­на пе­сен. Две жри­ци на из­ку­с­т­во­то, от плът и кръв, до­ка­за­ха, че сце­на­та е те­х­ни­ят най-по­д­хо­дящ трон. Ри­тъ­мът на пе­с­ни­те  из­пъл­ни въз­ду­ха, бла­го­да­ре­ние на му­зи­кал­ния офор­ми­тел Емо Ива­нов. Хи­то­ви­те пе­с­ни на две-три де­се­ти­ле­тия ни вър­на­ха мла­де­ж­кия въз­дух и по­вея на бал­чи­ш­ко­то при­с­та­ни­ще, же­ла­ни­я­та ни ста­на­ха по-ху­ба­ви. Ис­к­ра и Мар­га­ри­та ни от­п­ра­ви­ха кам­бан­но ве­се­ли по­с­ла­ния, из­ви­си­ха се гла­со­ве­те им над хо­те­ли­те на Бал­чик и от­но­во бу­ме­ран­го­во се за­в­ръ­ща­ха при нас със стра­с­т­ни­те по­же­ла­ния да бъ­дем бла­го­дар­но за­е­д­но.

Пе­ви­ци­те Мар­га­ри­та Хра­но­ва и Ис­к­ра Ра­де­ва си бя­ха съ­щи­те, ка­к­то ги зна­ем от ед­но вре­ме – ес­те­с­т­ве­ни и чо­ве­ч­ни – ус­ло­вие, за да се за­дър­жат на вър­ха. Из­пя­х­ме за­е­д­но бу­ке­та от пе­с­ни, ста­на­ли от­да­в­на хи­то­ве на Ли­ли Ива­но­ва, Емил Ди­ми­т­ров, Ми­ми Ива­но­ва, “То­ни­ка”, С.Бе­ро­ва – Й.Мар­чин­ков, Ва­сил На­й­де­нов, Йор­дан Кръ­ч­ма­ров… Ве­чер­та на 3ав­густ са­мо из­ку­с­т­ве­ни­те пал­ми на хо­тел “Ми­с­т­рал” не пя­ха и не тан­цу­ва­ха с нас. Кра­т­ки­те ре­п­ли­ки, ка­за­ни ме­ж­ду пе­с­ни­те, бя­ха въз­хи­ти­тел­но на­д­ни­к­ва­не в ду­ше­в­но­ст­та на две чу­в­с­т­ве­ни же­ни, пе­ви­ци и ак­т­ри­си. С осе­за­е­мо чу­в­с­т­во, пре­к­ра­с­но, ве­ли­че­с­т­ве­но, зву­ча­ха ду­ми­те, ко­и­то про­с­ла­вя­ха лю­бо­в­та в не­й­ни­те жи­ви тре­пе­т­ни фор­ми. Ка­к­во ли не на­п­ра­ви­ха­по вре­ме на та­зи ес­т­ра­д­на ве­чер про­фе­си­о­на­ли­с­ти­те, сим­во­ли­те на бъл­гар­с­ка­та ес­т­ра­да, за да ни ома­гьо­сат! Как ни ома­я­ха са­мо, за да се гле­да­ме в очи­те ед­но­в­ре­мен­но и се пи­та­ме: къ­де оти­де за­й­че­то, скри­то под ша­п­ка­та?

По­д­чер­та­но ми­ли в зре­ло­ст­та си, с ари­с­то­к­ра­ти­ч­но из­лъ­ч­ва­не на све­то­т­вор­на кра­со­та и мъ­д­рост, Ис­к­ра Ра­де­ва и Мар­га­ри­та Хра­но­ва ни на­ка­ра­ха да ги за­о­би­ча­ме и бо­го­т­во­рим още по­ве­че. Пе­сен­та – ра­в­но­с­ме­т­ка на жи­во­та, пе­сен­та – по­с­ла­ние към хо­ра­та, пе­сен­та – оли­це­т­во­ре­ние на мъл­ни­е­но­с­ния ни жи­вот. Пе­с­ни­те ни за­ре­ди­ха с енер­гия. Те ся­каш сгу­ши­ха в ръ­це­те ни про­с­то­ра, ечащ от лю­бов, без ко­я­то не мо­жем.

Ге­ор­ги ЙО­В­ЧЕВ