Красимир Костадинов и Бен Крос – дует при откриване изложбата на Янко Бонев в Каменната зала на Двореца.

Му­зи­ка­та е го­ля­ма­та страст на све­то­в­но­и­з­ве­с­т­ния те­а­т­ра­лен и фил­мов ак­тьор с фил­мо­г­ра­фия от над 80 фил­ма и уча­с­тие в мно­же­с­т­во те­а­т­рал­ни по­с­та­но­в­ки, кой­то през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни жи­вее в Бъл­га­рия. Пред НДТ Крос спо­де­ли, че е в Бал­чик, за да по­д­к­ре­пи своя при­я­тел Ян­ко Бо­нев. „В ар­ти­с­ти­ч­ния свят на Бъл­га­рия той е мно­го из­ве­с­тен чо­век. В по-ши­ро­ко­то бъл­гар­с­ко об­ще­с­т­во не е из­ве­с­тен тол­ко­ва, кол­ко­то та­лан­тът му за­с­лу­жа­ва”, ка­за още ак­тьо­рът.

Спо­де­ли, че в мо­мен­та си по­чи­ва от ак­тьор­с­ка­та про­фе­сия. По­с­ве­ща­ва ед­на го­ля­ма част от вре­ме­то си на пи­са­не. На­пи­сал е пи­е­са, кра­т­ка ис­то­рия, ко­я­то ще пре­вър­не в сце­на­рий. Из­п­ра­тен е във фил­мо­ва къ­ща в Лон­дон и се на­дя­ва да чуе до­б­ри но­ви­ни до края на го­ди­на­та. Бен Крос спо­де­ли, че за­по­ч­ва да пи­ше сво­я­та ав­то­би­о­г­ра­фия, ко­я­то ще е ав­то­би­о­г­ра­фи­чен ро­ман. Пи­са­не­то оба­че по ни­ка­къв на­чин не оз­на­ча­ва край на ки­но­то, ка­те­го­ри­чен е той. Има три про­е­к­та, ко­и­то пре­д­с­тои да ре­а­ли­зи­ра в края на го­ди­на­та. Ка­к­то все­ки от нас и аз тря­б­ва да сло­жа хляб на ма­са­та, спо­де­ля ак­тьо­рът. Но, до­то­га­ва мо­же да си по­з­во­ли да пи­ше.

По­пи­тан за оцен­ка­та му за аме­ри­кан­с­ки­те про­ду­к­ции, ко­и­то се сни­мат у нас, ка­то „Не­до­се­га­е­ми­те”, Бен Крос обя­с­ни, че не ги е гле­дал, тъй ка­то не е не­гов тип филм. Аме­ри­кан­с­ки фил­ми се пра­вят в Бъл­га­рия по ед­на ос­но­в­на при­чи­на. За­що­то ико­но­ми­че­с­ки би би­ло не­въз­мо­ж­но да се сни­мат в САЩ. Най-ва­ж­но­то не­що е, че все­ки един от те­зи фил­ми да­ва ра­бо­та на сто­ти­ци бъл­гар­с­ки хо­ра. При­чи­на­та те да до­й­дат тук не е да да­дат ра­бо­та на бъл­га­ри­те, но де фа­к­то то­ва се по­лу­ча­ва, спо­де­ли Крос. То­ва, че аме­ри­кан­с­ки про­ду­к­ции се сни­мат у нас, по ни­ка­къв на­чин не оз­на­ча­ва, че аме­ри­кан­с­ко­то ки­но е в кри­за. Ня­ма та­ко­ва не­що аме­ри­кан­с­ко­то ки­но да е в кри­за. То­ва е ма­ши­на, ко­я­то не е спи­ра­ла да ра­бо­ти от 1898 г. Ня­кои про­е­к­ти, за да мо­гат да бъ­дат фи­нан­си­ра­ни и на­п­ра­ве­ни, са на­п­ра­ве­ни тук, за­що­то це­на­та е на­по­ло­ви­на от то­ва, ко­е­то ще бъ­де в Аме­ри­ка.

И, ако це­на­та, на то­ва, ко­е­то се пре­д­ла­га тук не бе­ше тол­ко­ва ни­с­ка, ня­ма­ше да има аме­ри­кан­с­ки фил­ми, ко­и­то да се пра­вят тук. Впе­ча­т­лен е от бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра.

Има­те най-до­б­ри­те со­п­ра­ни, ба­си, ци­гу­ла­ри, ди­ри­ген­ти. Ед­но от не­ща­та, ко­и­то мно­го ме впе­ча­т­ля­ват е, че, въ­п­ре­ки тур­бо фолк чал­га дви­же­ни­е­то, бъл­гар­с­ка­та кул­тур­на тра­ди­ция е жи­ва и то сред мла­ди­те хо­ра, ка­за още Бен Крос.

/НДТ/