Акад. Атанас Куртев – гост на фестивала “Balchik Classic Days”

 Ака­де­мик, про­фе­сор, до­к­тор Ата­нас Кур­тев – пред фотография на стария Балчик в х-л “Мистрал”.

Фото: Георги Йовчев

С та­ка­ва го­ля­ма до­за се за­ре­ди­х­ме на 27 юли 2014 г. след кон­цер­та, из­не­сен до хо­тел „Ми­с­т­рал” от ро­де­ния в град Вар­на през 1945 г. – ака­де­мик, про­фе­сор, до­к­тор Ата­нас Кур­тев, кой­то из­пъл­ни про­из­ве­де­ния на ру­с­кия кла­сик П.И.Чай­ко­в­с­ки. От 117 про­из­ве­де­ния за пи­а­но на Чай­ко­в­с­ки акад.Кур­тев из­пъл­ни бле­с­тя­що 9 от тях. На­пъл­но се по­т­вър­ди­ха ду­ми­те на ве­ли­кия ком­по­зи­тор:  ”Са­мо она­зи му­зи­ка, ко­я­то се е из­ля­ла от дъл­би­ни­те на раз­въл­ну­ва­на­та ар­ти­с­ти­ч­на ду­ша, мо­же да тро­г­не, да по­кър­ти, да раз­въл­ну­ва…”

В та­зи при­ти­х­на­ла мор­с­ка ве­чер кла­ви­ши­те под пръ­с­ти­те на пи­а­ни­с­та пе­е­ха по­до­б­но чу­чу­ли­ги, сред ед­но жи­т­но по­ле и раз­цъ­ф­на­ли але­ни ма­ко­ве.То­но­ве­те се из­ди­га­ха стрем­г­ла­во на­го­ре и се спу­с­ка­ха ус­т­рем­но на­до­лу с она­зи ле­ко­та и не­вин­ност, ко­я­то при­те­жа­ват са­мо пти­ци­те. Ко­га­то из­пъл­ни „Край ка­ми­на­та” пи­а­ни­с­тът ни на­по­м­ни за лю­бо­в­ни­те ми­го­ве, ко­и­то е пре­жи­вял ком­по­зи­то­рът с ита­ли­ан­ка­та Мар­га­ри­та Де­зи­ре д’Ар­го. До­ри след кон­цер­та аз про­дъл­жа­вах да бъ­да с „Раз­ми­ш­ле­ние”-то на Чай­ко­в­с­ки и се по­к­ло­них пред ще­д­ро­ст­та на гра­фи­ня Фон Мок, ко­я­то го е по­д­по­ма­га­ла фи­нан­со­во в тру­д­ни­те ми­го­ве от не­го­вия жи­вот . Оби­ч­ли­во де­ца­та са на­ри­ча­ли му­зи­кал­ния тво­рец „дя­дя Пе­тя”,  за учи­ли­ще­то, по­с­т­ро­е­но с не­го­ви сре­д­с­т­ва за тях.

Пре­д­се­да­те­лят на Му­зи­кал­но­то об­ще­с­т­во „Але­к­сан­дър Скря­бин” и по­че­тен пре­д­се­да­тел на Му­зи­кал­ни­те об­ще­с­т­ва „Фре­де­рик Шо­пен” и „Сер­гей Ра­х­ма­ни­нов” – акад.Ат.Кур­тев ни вглъ­би  в то­п­ли­на­та и до­б­ри­на­та на му­зи­ка­та, ко­я­то из­лъ­ч­ва ши­ро­ка­та ру­с­ка на­ро­д­на ду­ша.

Кон­цер­тът на бре­га на мо­ре­то в Бал­чик бе­ше емо­ци­о­нал­но на­си­тен, съ­за­к­ля­т­ни­че­с­ки съ­к­ро­вен. По­тъ­ва­х­ме в ста­е­ни­те чо­ве­ш­ки тре­пе­т­ни чу­в­с­т­ва. Ала над вси­ч­ко гре­е­ше ру­ти­на­та на пи­а­ни­с­та, му­зи­ко­ве­да – бъл­га­ри­нът Ата­нас Кур­тев.

Не­за­б­ра­ви­ми ще ос­та­нат ду­ми­те на Ири­на Со­ф­ро­ни­ц­ка и Та­тя­на Ша­бор­ки­на, ко­и­то са оча­ро­ва­ни и ре­с­пе­к­ти­ра­ни от му­зи­кал­на­та из­тън­че­ност на Ата­нас Кур­тев, от по­з­на­ни­я­та и еру­ди­ци­я­та му и са спо­де­ли­ли пред му­зи­кал­ния свят: „С то­зи млад чо­век тря­б­ва да го­во­ри са­мо за ви­со­ка ма­те­рия!”

За кон­цер­та си в Бал­чик Ата­нас Кур­тев е ле­тял на­п­ра­во от Фран­ция, ка­то по­с­ле­д­на спир­ка, къ­де­то оце­ня­ва­ме та­лан­та му, за­е­д­но с по­ве­че от 20 ев­ро­пей­с­ки дър­жа­ви, Азия, Аф­ри­ка. Бел­гий­с­ки­ят ве­с­т­ник „L’Atelie” кон­с­та­ти­ра: „Ата­нас Кур­тев не е са­мо вир­ту­оз, той е по­ет на пи­а­но­то”. То­ва той до­ка­за в оз­ве­з­де­на­та ля­т­на бал­чи­ш­ка ве­чер, в Бал­чик – ля­т­на­та кул­тур­на сто­ли­ца на До­б­ру­джа.

Да не за­б­ра­вим, че тук ве­че са га­с­т­ро­ли­ра­ли: проф.Йо­сиф Б.Ра­ди­о­нов, проф.Юс­тус Франц, проф.Ви­к­тор Чу­ч­ков, проф.Йо­в­чо Кру­шев, Ла­с­ло Фе­ньо, Де­рек Хан, „Сре­ди­зем­но­мор­с­ки квар­тет”, Ве­с­ко Еш­ке­на­зи, Лю­д­мил Ан­ге­лов, Мар­тин Пан­те­ле­ев, Де­ни­ца Ди­ми­т­ро­ва, Ва­лен­ти­на Кор­ча­ко­ва, Ру­са­ли­на Мо­ча­ко­ва, „Спи­рит ан­сам­бъл”, „Ка­ри­з­ма” и др.

След кон­цер­та за­пи­тах из­пъл­ни­те­ля за­що не чу­х­ме ни­що от идо­ли­те му Скря­бин и Ра­х­ма­ни­нов, а той от­го­во­ри с ака­де­ми­ч­на ди­п­ло­ма­ти­ч­ност: „ Кое да на­п­ра­вя по-на­пред?”По­с­ле раз­ка­за кол­ко въл­ну­ва­що е би­ло да си член на жу­ри на V Ме­ж­ду­на­ро­ден кон­курс „А.Н.Скря­бин”, за­е­д­но с ко­ло­си­те на пи­а­ни­с­т­ко­то из­ку­с­т­во: Ми­ха­ил Во­з­к­ре­сен­с­кий, Ю­джийн Ин­джич, Ар­нолд фон Ар­ним, Си­п­ри­ан Ка­т­сар­сис , Але­к­сан­дър Бон­ду­рян­с­ки, Хе­миш Милн, Ев­ге­ний Ми­хай­лов. По­с­ле из­на­ся ре­ци­тал в Ра­х­ма­ни­но­ва­та за­ла на Мо­с­ко­в­с­ка­та кон­сер­ва­то­рия, къ­де­то при­съ­с­т­ва вну­ч­ка­та на Скря­бин- Ро­к­са­на Со­ф­ро­ни­ц­ка – Ко­ган и па­т­ри­ар­хът на ру­с­ко­то кла­вир­но из­ку­с­т­во – проф.Ви­к­тор Мер­жа­нов.

Акад.Ат.Кур­тев ми спо­де­ли с не­по­д­п­ра­ве­на лю­бов към му­зи­ка­та бо­га­та ин­фор­ма­ция, с ко­с­ми­че­с­ка­та ско­рост на чо­век с бър­зо ми­с­ле­не. До края на кон­цер­та ав­то­рът ос­та­на ве­рен и ра­вен на се­бе си и по­лу­чи ап­ло­ди­с­мен­ти­те и цве­тя­та на из­п­ра­ве­на­та на кра­ка бла­го­дар­на и без­ком­п­ро­ми­с­на пу­б­ли­ка. А кол­ко­то до та­лан­та, с кой­то го е да­ри­ла Не­й­но Ве­ли­че­с­т­во – При­ро­да­та, тя е да­ла и ед­но пре­дим­с­т­во на Ата­нас Кур­тев – да се на­с­ла­ж­да­ва на своя труд – все­о­т­да­ен, все­по­г­лъ­щащ, съ­с­ре­до­то­чен, вдъ­х­но­вя­ващ.

Ис­кам да за­вър­ша с ду­ми­те на един от ку­ми­ри­те на Ата­нас Кур­тев – ве­ли­кия П.И.Чай­ко­в­с­ки , кой­то ни за­ве­ща­ва: „…Вдъ­х­но­ве­ни­е­то е го­с­тен­ка, ко­я­то не на­ве­с­тя­ва ле­ни­в­ци­те…”

Георги ЙОВЧЕВ