Името на Йовков е свещено
Dec 29th, 2010 | От Marusia | Category: ВАЖНА130 г. от рождението на Й. Йовков
Марин Георгиев е сред най-известните поети, писатели, литературни критици и издатели в България. През миналата седмица той бе специално поканен да гостува на редакцията ни, защото ние особено ценим труда му като главен редактор на издавания от него вестник „Литературен форум”.
Освен това той размести много от застоялите пластове на съвременната литературна критика с книгата си „Третият разстрел”, в която документално, въз основа на следственото дело, показа истината за конспиративната дейност и присъдата на Никола Вапцаров. В библиотека „Българска сбирка” на издателство „Литературен форум”, чийто собственик и управител е, са издадени над 50 класически и съвременни български писатели; за нея издателството е носител на националната литературна награда „Христо Г.Данов.Ето какво отговори той на нашите въпроси.
Г-н Георгиев, Вие бяхте на тържественото връчване на Националната награда „Йордан Йовков” за проза и критика от Община Добрич, по случай 130-годишнината на писателя. Как преценявате решението на журито?
Като литературно търгашество с политическа целенасоченост, що се отнася до разделянето на наградата за проза. Тази година бе връчена само съпътстващата награда за принос в научните изследвания и популяризиране на Йовковото творчество на проф. Светлозар Игов, номиниран от издателство „Литературен форум”; другият номиниран от издателството бе Георги Мишев, смея да кажа последният ни жив класик, когото знае цяла България. Ден преди ОС на Добрич да вземе решение по предложението на зам.кмета Камелия Койчева тази година наградата да не се връчва, написах открито писмо до кмета на общината Детелина Николова. В него изразих несъгласието си с механизма на структуриране на журито, в който има конфликт на интереси, предварително режисирано мнозинство и политическа преднамереност в лицето на Иван Гранитски, агент Огнян, бивш сътрудник на 6 отдел на ДС, сега подлога на агент Гоце. Той е нанесъл безброй вреди на колегите си с доносите си преди 1989 г., а след нея – с безцеремонната си всеядност; безспорна негова „заслуга” , благодарение на конспиративните му умения е, че през 2000 г. наградата Йовков не бе присъдена на европейски признатия Йордан Радичков, а на безпомощния белетрист, публициста Марко Семов.
ОС на Добрич отхвърли наглия натиск и не връчи наградата. Тогава Гранитски и компания я откраднаха и я връчиха същия ден, но само че в София от името на Съюза на българските писатели, на когото си бяха решили предварително. Той повече от десетилетие рекетира Добруджа и още не е разбрал, че тук името на Йовков е свещено.
Какви са последните Ви изяви като организатор на литературни събития в столицата и извън нея?
Преди да пристигна в Добрич с нощния влак, в Унгарския културен институт организирах и водех вечер по повод на 80- годишнината на Петер Юхас, един от преводачите чужденци, направил най-много за България. Вечерта бе открита с две народни песни, в изпълнение на Янка Рупкина. Издадох и специален брой на вестника, посветен на юбиляра; предстои творческа вечер, пак в УКИ, на най-младата авторка от библиотека „Българска сбирка” – 24- годишната студентка Бонка Шкутова, дебютираща с романа „Всичко започна вчера”; току-що взех книгата от печатницата, в която заложих стихосбирка на Валерий Брюсов, в най-добрия му превод – на репресирания и затварян два пъти в Белене и веднъж в Куциян, неизвестен поради това поет и белетрист Йордан Ковачев, по професия адвокат, защитник на Никола Петков пред така наречения Народен съд – приживе близък приятел на Йовков и високо ценен от него.
Какви поетически идеи Ви вълнуват и с какво ще ги подкрепите?
Роден и израснал съм в село в Дунавската равнина; „Село” се казва и първата ми стихосбирка; дори подсъзнателно съм свързан с природата, земята и хората; природата, човекът, Бога, земното и небесното; конкретното през вечното; „живот – смърт: промеждутък кратък – задължение да умреш” – това са редове от стихотворението ми „Капка”, написано юни 1967, които най-добре резюмират мотивите и идеите на моята поезия, проза, преводи…
Кои автори сте издали във Вашата „Българска сбирка” и кои ще включите занапред?
Димчо Дебелянов, Асен Разцветников,Илия Бешков, Илия Волен, АтанасДалчев / на български и унгарски/, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Георги Мишев, Любев Дилов, Георги Данаилов, Рашко Сугарев, Димитър Коруджиев, Георги Величков, Константин Павлов, Марко Ганчев, Николай Кънчев, Светлозар Игов, Владо Даверов, Евгени Кузманов, Янаки Петров; в нея дебютираха Алек Попов, Маргарит Жеков, Деница Банчева /Париж/, Кристин Димитрова, Таня Николова, Валентина Добринчева, Владимир Трендафилов, Бонка Шкутова… Занапред: нови книги на Св. Игов, Таньо Клисуров и Сашо Серафимов.
Разкажете за някой парадокс около отпечатването на вестник „Литературен форум”?
Вестникът все бе длъжник на ИПК „Родина”; в печатницата спират броя за пореден път; става 21 ч., а изход няма; пием в кафенето, а Владо Попов, един от редакторите: – Марин ще намери някакъв изход; и друг път е намирал. Това ме окуражи. Хрумна ми да звънна на президента – тогава Ж.Желев, с когото бях близък. И той се обади на тогавашния директор Румен Спасов – лека му пръст! После организирах вечеря на Спасов с президента и редакцията; като резултат – беше опростен и дългът ни чрез реклама.
В Балчик се срещнахте с представители на Синята коалиция, в качеството си на човек, който се вълнува от политика и я превръща в свое амплоа. Какво препоръчахте на сините балчиклии за агитационната им работа през предстоящата изборна година?
О, те са умни и прекрасни хора! Беше ми радост да разговаряме. Според мен трябва да се осъществяват граждански инициативи, ангажиращи различни слоеве на обществеността в града от името на сините. Сините в България са най-просветената част на нацията и все още с принципи и морал. Благодаря на „Балчишки телеграф” и лично на Вас за поканата. Чувствах се отлично!
Интервю:
Маруся КОСТОВА
28 – 29.11.2010