130 г. от рождението на Й. Йовков

Ма­рин Ге­ор­ги­ев е сред най-из­ве­с­т­ни­те по­е­ти, пи­са­те­ли, ли­те­ра­тур­ни кри­ти­ци и из­да­те­ли в Бъл­га­рия. През ми­на­ла­та се­д­ми­ца той бе спе­ци­ал­но по­ка­нен да го­с­ту­ва на ре­да­к­ци­я­та ни, за­що­то ние осо­бе­но це­ним тру­да му ка­то гла­вен ре­да­к­тор на из­да­ва­ния от не­го ве­с­т­ник „Ли­те­ра­ту­рен фо­рум”.

Ос­вен то­ва той раз­ме­с­ти мно­го от за­с­то­я­ли­те пла­с­то­ве на съ­в­ре­мен­на­та ли­те­ра­тур­на кри­ти­ка с кни­га­та си „Тре­ти­ят раз­с­т­рел”, в ко­я­то до­ку­мен­тал­но, въз ос­но­ва на сле­д­с­т­ве­но­то де­ло, по­ка­за ис­ти­на­та за кон­с­пи­ра­ти­в­на­та дей­ност и при­съ­да­та на Ни­ко­ла Ва­п­ца­ров. В би­б­ли­о­те­ка „Бъл­гар­с­ка сбир­ка” на из­да­тел­с­т­во „Ли­те­ра­ту­рен фо­рум”, чий­то со­б­с­т­ве­ник и уп­ра­ви­тел е, са из­да­де­ни над 50 кла­си­че­с­ки и съ­в­ре­мен­ни бъл­гар­с­ки пи­са­те­ли; за нея из­да­тел­с­т­во­то е но­си­тел на на­ци­о­нал­на­та ли­те­ра­тур­на на­г­ра­да „Хри­с­то Г.Да­нов.
Ето ка­к­во от­го­во­ри той на на­ши­те въ­п­ро­си.
Г-н Ге­ор­ги­ев, Вие бя­х­те на тър­же­с­т­ве­но­то връ­ч­ва­не на На­ци­о­нал­на­та на­г­ра­да „Йор­дан Йо­в­ков” за про­за и кри­ти­ка от Об­щи­на До­б­рич, по слу­чай 130-го­ди­ш­ни­на­та на пи­са­те­ля. Как пре­це­ня­ва­те ре­ше­ни­е­то на жу­ри­то?
Ка­то ли­те­ра­тур­но тър­га­ше­с­т­во с по­ли­ти­че­с­ка це­ле­на­со­че­ност, що се от­на­ся до раз­де­ля­не­то на на­г­ра­да­та за про­за. Та­зи го­ди­на бе връ­че­на са­мо съ­пъ­т­с­т­ва­ща­та на­г­ра­да за при­нос в на­у­ч­ни­те из­с­ле­д­ва­ния и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на Йо­в­ко­во­то твор­че­с­т­во на проф. Све­т­ло­зар Игов, но­ми­ни­ран от из­да­тел­с­т­во „Ли­те­ра­ту­рен фо­рум”; дру­ги­ят но­ми­ни­ран от из­да­тел­с­т­во­то бе Ге­ор­ги Ми­шев, смея да ка­жа по­с­ле­д­ни­ят ни жив кла­сик, ко­го­то знае ця­ла Бъл­га­рия. Ден пре­ди ОС на До­б­рич да взе­ме ре­ше­ние по пре­д­ло­же­ни­е­то на зам.кме­та Ка­ме­лия Кой­че­ва та­зи го­ди­на на­г­ра­да­та да не се връ­ч­ва, на­пи­сах от­к­ри­то пи­с­мо до кме­та на об­щи­на­та Де­те­ли­на Ни­ко­ло­ва. В не­го из­ра­зих не­съ­г­ла­си­е­то си с ме­ха­ни­з­ма на стру­к­ту­ри­ра­не на жу­ри­то, в кой­то има кон­ф­ликт на ин­те­ре­си, пре­д­ва­ри­тел­но ре­жи­си­ра­но мно­зин­с­т­во и по­ли­ти­че­с­ка пре­д­на­ме­ре­ност в ли­це­то на Иван Гра­ни­т­с­ки, агент Ог­нян, бивш съ­т­ру­д­ник на 6 от­дел на ДС, се­га по­д­ло­га на агент Го­це. Той е на­не­съл без­б­рой вре­ди на ко­ле­ги­те си с до­но­си­те си пре­ди 1989 г., а след нея – с без­це­ре­мон­на­та си все­я­д­ност; без­с­пор­на не­го­ва „за­с­лу­га” , бла­го­да­ре­ние на кон­с­пи­ра­ти­в­ни­те му  уме­ния е, че  през 2000  г. на­г­ра­да­та Йо­в­ков не бе при­съ­де­на на ев­ро­пей­с­ки при­з­на­тия Йор­дан Ра­ди­ч­ков, а на без­по­мо­щ­ния бе­ле­т­рист, пу­б­ли­ци­с­та Мар­ко Се­мов.
ОС на До­б­рич от­х­вър­ли на­г­лия на­тиск и не връ­чи на­г­ра­да­та. То­га­ва Гра­ни­т­с­ки и ком­па­ния я от­к­ра­д­на­ха и я връ­чи­ха съ­щия ден, но са­мо че в Со­фия от име­то на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те пи­са­те­ли, на ко­го­то си бя­ха ре­ши­ли пре­д­ва­ри­тел­но. Той по­ве­че от де­се­ти­ле­тие ре­ке­ти­ра До­б­ру­джа и още не е раз­б­рал, че тук име­то на Йо­в­ков е све­ще­но.
Ка­к­ви са по­с­ле­д­ни­те Ви изя­ви ка­то ор­га­ни­за­тор на ли­те­ра­тур­ни съ­би­тия в сто­ли­ца­та и из­вън нея?
Пре­ди да при­с­ти­г­на в До­б­рич с но­щ­ния влак, в Ун­гар­с­кия кул­ту­рен ин­с­ти­тут ор­га­ни­зи­рах и во­дех ве­чер по по­вод на 80- го­ди­ш­ни­на­та на Пе­тер Юхас, един от пре­во­да­чи­те чу­ж­ден­ци, на­п­ра­вил най-мно­го за Бъл­га­рия. Ве­чер­та бе от­к­ри­та с две на­ро­д­ни пе­с­ни, в из­пъл­не­ние на Ян­ка Ру­п­ки­на. Из­да­дох и спе­ци­а­лен брой на ве­с­т­ни­ка, по­с­ве­тен на юби­ля­ра; пре­д­с­тои твор­че­с­ка ве­чер, пак в УКИ, на най-мла­да­та ав­тор­ка от би­б­ли­о­те­ка „Бъл­гар­с­ка сбир­ка” – 24- го­ди­ш­на­та сту­ден­т­ка Бон­ка Шку­то­ва, де­бю­ти­ра­ща с ро­ма­на „Вси­ч­ко за­по­ч­на вче­ра”; то­ку-що взех кни­га­та от пе­ча­т­ни­ца­та, в ко­я­то за­ло­жих сти­хо­с­бир­ка на Ва­ле­рий Брю­сов, в най-до­б­рия му пре­вод – на ре­п­ре­си­ра­ния и за­т­ва­рян два пъ­ти в Бе­ле­не и ве­д­нъж в Ку­ци­ян, не­из­ве­с­тен по­ра­ди то­ва по­ет и бе­ле­т­рист Йор­дан Ко­ва­чев, по про­фе­сия ад­во­кат, за­щи­т­ник на Ни­ко­ла Пе­т­ков пред  та­ка на­ре­че­ния На­ро­ден съд – при­жи­ве бли­зък при­я­тел на Йо­в­ков и ви­со­ко це­нен от не­го.
Ка­к­ви по­е­ти­че­с­ки идеи Ви въл­ну­ват и с ка­к­во ще ги по­д­к­ре­пи­те?
Ро­ден и из­ра­с­нал съм в се­ло в Ду­на­в­с­ка­та ра­в­ни­на; „Се­ло” се ка­з­ва и пър­ва­та ми сти­хо­с­бир­ка; до­ри по­д­съ­з­на­тел­но съм свър­зан с при­ро­да­та, зе­мя­та и хо­ра­та; при­ро­да­та, чо­ве­кът, Бо­га, зем­но­то и не­бе­с­но­то; кон­к­ре­т­но­то през ве­ч­но­то; „жи­вот – смърт: про­ме­ж­ду­тък кра­тък – за­дъл­же­ние да ум­реш” – то­ва са ре­до­ве от сти­хо­т­во­ре­ни­е­то ми „Ка­п­ка”, на­пи­са­но юни 1967, ко­и­то най-до­б­ре ре­зю­ми­рат мо­ти­ви­те и иде­и­те на мо­я­та по­е­зия, про­за, пре­во­ди…
Кои ав­то­ри сте из­да­ли във Ва­ша­та „Бъл­гар­с­ка сбир­ка” и кои ще вклю­чи­те за­на­пред?
Дим­чо Де­бе­ля­нов, Асен Раз­ц­ве­т­ни­ков,Илия Бе­ш­ков, Илия Во­лен, Ата­на­с­Дал­чев / на бъл­гар­с­ки и ун­гар­с­ки/, Ивай­ло Пе­т­ров, Йор­дан Ра­ди­ч­ков, Ве­ра Му­та­ф­чи­е­ва, Ге­ор­ги Ми­шев, Лю­бев Ди­лов, Ге­ор­ги Да­на­и­лов, Ра­ш­ко Су­га­рев, Ди­ми­тър Ко­ру­джи­ев, Ге­ор­ги Ве­ли­ч­ков, Кон­с­тан­тин Па­в­лов, Мар­ко Ган­чев, Ни­ко­лай Кън­чев, Све­т­ло­зар Игов, Вла­до Да­ве­ров, Ев­ге­ни Ку­з­ма­нов, Яна­ки Пе­т­ров; в нея де­бю­ти­ра­ха Алек По­пов, Мар­га­рит Же­ков, Де­ни­ца Бан­че­ва /Па­риж/, Кри­с­тин Ди­ми­т­ро­ва, Та­ня Ни­ко­ло­ва, Ва­лен­ти­на До­б­рин­че­ва, Вла­ди­мир  Трен­да­фи­лов, Бон­ка Шку­то­ва… За­на­пред: но­ви кни­ги на Св. Игов, Та­ньо Кли­су­ров и Са­шо Се­ра­фи­мов.
Раз­ка­же­те за ня­кой па­ра­докс око­ло от­пе­ча­т­ва­не­то на ве­с­т­ник „Ли­те­ра­ту­рен фо­рум”?
Ве­с­т­ни­кът все бе длъ­ж­ник на ИПК „Ро­ди­на”; в пе­ча­т­ни­ца­та спи­рат броя за по­ре­ден път; ста­ва 21 ч., а из­ход ня­ма; пи­ем в ка­фе­не­то, а Вла­до По­пов, един от ре­да­к­то­ри­те: – Ма­рин ще на­ме­ри ня­ка­къв из­ход; и друг път е на­ми­рал. То­ва ме оку­ра­жи. Хрум­на ми да звън­на на пре­зи­ден­та – то­га­ва Ж.Же­лев, с ко­го­то бях бли­зък. И той се оба­ди на то­га­ва­ш­ния ди­ре­к­тор Ру­мен Спа­сов – ле­ка му пръст! По­с­ле ор­га­ни­зи­рах ве­че­ря на Спа­сов с пре­зи­ден­та и ре­да­к­ци­я­та; ка­то ре­зул­тат – бе­ше оп­ро­с­тен и дъл­гът ни чрез ре­к­ла­ма.
В Бал­чик се сре­щ­на­х­те с пре­д­с­та­ви­те­ли на Си­ня­та ко­а­ли­ция, в ка­че­с­т­во­то си на чо­век, кой­то се въл­ну­ва от по­ли­ти­ка и я пре­в­ръ­ща в свое ам­п­лоа. Ка­к­во пре­по­ръ­ча­х­те на си­ни­те бал­чи­к­лии  за аги­та­ци­он­на­та им ра­бо­та през пре­д­с­то­я­ща­та из­бор­на го­ди­на?
О, те са ум­ни и пре­к­ра­с­ни хо­ра! Бе­ше ми ра­дост да раз­го­ва­ря­ме. Спо­ред мен тря­б­ва да се осъ­ще­с­т­вя­ват гра­ж­дан­с­ки ини­ци­а­ти­ви, ан­га­жи­ра­щи раз­ли­ч­ни сло­е­ве на об­ще­с­т­ве­но­ст­та в гра­да от име­то на си­ни­те. Си­ни­те в Бъл­га­рия са най-про­с­ве­те­на­та част на на­ци­я­та и все още с при­н­ци­пи и мо­рал. Бла­го­да­ря на „Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф” и ли­ч­но на Вас за по­ка­на­та. Чу­в­с­т­вах се от­ли­ч­но!

Интервю:
Маруся КОСТОВА
28 – 29.11.2010