Човешките чувства – на преден план
Jul 30th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ИЗКУСТВОБойка Велкова и Стефан Спасов на балчишка сцена
По деликатен начин, съдбовно убедителен за всички хора, на 25 юли 2014 г. в Каменната зала на балчишкия Дворец, ние се събрахме, за да чуем замечтани: „Здравей, обичам те!”-романтична комедия по американския драматург Нийл Саймън. Пиесата ни беше представена по още по-романтичен начин, пълен с хумор и възторг от актьорите Бойка Велкова и Стефан Спасов – възпитаници на проф. Д.Гюрова и проф.Сн.Танковска и Андрей Баташов. Двамата артисти бяха еднакво силни в монолога. Владееха до съвършенство нюанса. Улавяха тънките психологически моменти в човешкото поведение. Това личеше в изпипаните диалози между Джени Малоу и Джорш Шнайдер. По недвусмислен начин споделиха с нас, че колкото е по-разбираем е животът, толкова по-труден и отговорен е бракът между двама влюбени. Любовта Бойка и Стефан дешифрираха чрез мъдри послания към зрителите.
В камерния спектакъл забелязах съвременното , настойчиво, неизбежното необходимо зло – мобифона. Неговото присъствие бе неизменно с останалите дигитални технически чудеса на света. Заради тях забравихме да казваме задъхано, шептящо: „Здравей, обичам те!” Думи, които изпълват деня ни със смисъл, защото „Обичам те, може да бъде казано по всякакъв повод!”. Това споделя в град Павликени Бойка Велкова, носителка на два „Аскеер”-а /2000 г. и 2005 г./и куп други признания за нейния труд, начело с един голям неин животворен „Оскар” – сина и Теодор, който може би вече е завършил Американския колеж в София. Съпруга е на известния музикант- кавалджия Теодоси Спасов, изнесъл концерт в Балчик преди празника 24 май, напомняйки на всички за любовта си към града, в който е минала войнишката му служба. Навярно той и е нашепнал за предизвикателствата на нашия град, едно от които е „Здравей, обичам те”. А Стефан Спасов /мистър”Минута е много”/скромно допълва: „…хубаво е да го казваме често наистина, но е по-хубаво и да го доказваме…”
Емоционални прочувствени, бликащи с оригинални, пълни с хумор реплики, радостни възклицания от страна на публиката осъществиха верижната реакция с изпълнителите на сценичния подиум. Защото те не бяха актьори, а актьорища. Хуморът е утробата на света и човек като се смее, се прощава със своето минало, поучава се от допуснатите грешки. Комедийните ситуации, в които изпадаха героите, лекотата, с която ги преодоляваха, показаха, че ние няма да престанем да бъдем смешни по простата причина, че не сме нито ангели, нито животни. Както е и в живота. Едни се смеят със сълзи. Други – през сълзи. Може би по един и същи начин, но по различни причини, с основна цел – да сме по-добри, защото само такива хора се обичат по-лесно, произнасяйки загадъчно изконните думи „Здравей, обичам те!”.
Актьорът е актьор навсякъде и до края. Бойка Велкова и Стефан Спасов играха с невъзмутима естественост, с лекотата, с която дишат. За да бъда по-точен в тази оценка, бих добавил думите на поета Николай Христозов: „Не отминавай, никое „Обичам те!”,/защото ако то не те намери/ Вселената от скръб ще потрепери, / звездите ще помръкнат от покруса…
С похвална настойчивост актьорите ни доразгадаха съзидателните хрумвания на Нийл Саймън, което правеха невинно и блажено. Професионално и с пречистващата сила задържаха вниманието ни будно през цялото време на спектакъла. Този ден всички бяхме радостни, защото по отделно нямаше да бъдем нито мъдри, нито прости.
Георги ЙОВЧЕВ