То­ва из­лъ­чи кон­цер­тът, кой­то бе из­не­сен в Ка­мен­на­та за­ла в „Дво­ре­ца”Бал­чик от со­фи­ян­ка­та Ми­ла Са­во­ва-Ди­ми­т­ро­ва, за­вър­ши­ла во­кал­ния фа­кул­тет на Кон­сер­ва­то­ри­я­та в кла­са на Кон­с­тан­ца Ва­ч­ко­ва и бур­га­з­лий­ка­та от лю­би­мия ми квар­тал „Сла­вей­ков”- Ми­г­ле­на Сла­во­ва, въз­пи­та­ни­ч­ка на То­ни Ше­кер­джи­е­ва от Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет.

За по­д­г­ря­ващ му­зи­кант на кон­цер­та Ев­ге­ний Ге­ор­ги­ев, PR на КЦ „Дво­ре­ца”, бе­ше по­ка­нил до­б­ри­ч­кия са­к­со­фо­нист Кра­си­мир П.Ко­с­та­ди­нов, из­ве­с­тен на бал­чи­ш­ка­та пу­б­ли­ка от 29 март т.г., ко­га­то из­не­се със своя ор­ке­с­тър ”Ред Ди­к­си Бенд”  кон­церт пред бал­чи­ш­ки­те об­ще­с­т­ве­ни­ци на го­ди­на­та. Той при­в­ли­ча­ше вни­ма­ни­е­то на пре­ми­на­ва­щи­те ту­ри­с­ти и те по-къ­с­но ста­на­ха въз­тор­же­ни зри­те­ли на Ми­ла и Ми­г­ле­на.

Та­ко­ва на­ча­ло на кон­цер­та ме вър­на в спо­ме­на ми за Зла­т­на Пра­га, къ­де­то пре­ди вся­ко по­ре­д­но му­зи­кал­но съ­би­тие, пред за­ла­та из­ли­за­ха сви­ре­щи му­зи­кан­ти в офи­ци­ал­ни чер­но-чер­ве­ни то­ги и из­ве­с­тя­ва­ха за не­го.

За кра­т­ко вре­ме по­тъ­на­х­ме в не­раз­га­да­е­ма­та ма­гия, на­ри­ча­ща се оча­ро­ва­ние, за­е­д­но с „Въл­ше­б­на­та флей­та” и ари­я­та „Ца­ри­ца­та на но­щ­та”, „От­в­ли­ча­не от са­рая” с ари­я­та на Кон­с­тан­ца, „Alleluia”, Excul-tate Jubitate на не­за­б­ра­ви­мия В.А.Мо­царт. По­с­ле­д­ва­ха въз­тор­же­ни ап­ло­ди­с­мен­ти. Из­п­ра­ве­ни на кра­ка и бла­го­дар­ни за чу­де­с­но­то съ­п­ри­ко­с­но­ве­ние с му­зи­ка­та, зри­те­ли­те на раз­ли­ч­ни ези­ци въз­к­ли­к­ва­ха, че му­зи­кан­т­ки­те са съ­вър­ше­ни. Има­ше ком­пе­тен­тен пре­вод на ан­г­лий­с­ки език и та­ка мо­же­ше по-до­б­ре да се вни­к­не в съ­дър­жа­ни­е­то на ари­и­те.

Ос­но­в­но­то, ко­е­то по­ко­ри вси­ч­ки е не са­мо на­по­ри­с­та­та мла­дост и аб­со­лю­т­на ес­те­с­т­ве­ност на из­пъл­ни­тел­ки­те, но и взи­с­ка­тел­но­ст­та, с ко­я­то са из­г­ра­ди­ли сво­е­то му­зи­кал­но от­но­ше­ние към твор­би­те, бо­га­та­та им ду­ше­в­ност и бла­го­ро­д­с­т­во. Те на­ме­ри­ха най-кра­т­кия път до сър­ца­та на пу­б­ли­ка­та, без да ко­ке­ти­рат с нея. Ми­ла и Ми­г­ле­на, без да се на­т­ра­п­ват, по­ка­за­ха по ка­те­го­ри­чен на­чин цен­но­ст­та на те­х­ния труд и не­пре­хо­д­но­ст­та на те­х­ния та­лант, да­ден им сви­ше. Кон­цер­тът бе съ­п­ро­во­ден от при­ро­д­на не­при­ну­де­ност и ча­ро­в­ност, при­ля­га­щи на вся­ка мла­дост.

Фи­нал­ни акор­ди. Бла­го­дар­с­т­ве­ни ап­ло­ди­с­мен­ти и ви­ко­ве „Very well”, „Още” и „Бис”.  Цве­тя – най-ра­до­с­т­ни­ят дар за все­ки ар­тист. У все­ки­го ос­та­на­ха трай­ни впе­ча­т­ле­ния и му­зи­кал­на на­си­та, ма­кар и за кра­т­ко вре­ме.

След кон­цер­та бя­х­ме в про­чу­та­та ви­нар­на на „Дро­ре­ца”, но не опи­та­х­ме ита­ли­ан­с­ко­то „Ла­к­ри­ма Кри­с­ти” /”Съл­за Хри­с­то­ва”/, за­що­то вси­ч­ки бя­х­ме на мне­ние, че бъл­гар­с­ко­то е най-ху­ба­во и ще ми се да вяр­ва­ме и най-про­чу­то. Ми­ла­та Ми­ла и ми­г­но­ве­на­та Ми­г­ле­на по­лу­чи­ха мо­я­та по­ръ­ка – да бъ­дат ус­ми­х­на­ти, вер­ни и ра­в­ни на се­бе си. За­на­пред. Пър­во­то си го имат, кол­ко­то до вто­ро­то – тря­б­ва им съ­в­сем мал­ко вре­ме.

Георги ЙОВЧЕВ