Калейдоскоп на чувствата
Jul 23rd, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАВсеки от нас ще остане по детски радостно възторгнат, ако в ръцете му попадне този уред-тръба, в която има няколко огледала, поставени под ъгъл, а цветните стъкълца между тях дават симетрични образи при движението на тръбата, която въртим в ръцете си, като на другия и край е нашето, пълно с любопитство око на този оптичен феномен, пълен с удивление. Така се почувствах и аз, прочитайки стихосбирката „ И не хореят – хората ми липсват”на родената в София на 8 май 1967 г. Левена Филчева. Поетесата и стихосбирката и бяха не само приятна изненада, но и откритие за Литературен клуб „Й.Кръчмаров” Балчик, поднесла ни пълна кошница с поетични изненади.
Още в първи миг почувствах, че тя е чужда на високопарните думи и с искрена откровеност сътворява своите мисли. С непредвзета поезия можеш да завладееш аудиторията. И така стана. Поетесата Левена Филчева ни завладя със стиховете от малката си книжка „И не хореят – хората ми липсват”. В заглавието е скрита загадъчност, която е родена в климата на любовта, защото „хорей” означава стихотворна двусрична стъпка, с ударение на първата сричка /нарича се още „трохей”/, а какво означават „хората” – истина, към която се стремим, с емоционалната порядъчност на изконната българска лирика.
В „И не хореят – хората ми липсват” има огън, който гори душата на Левена с упорит пламък и тя е разделила своите чувства на две части: „Хартиени корабчета”и „Градски пейзажи”. Ала и в двете рефлектират по равно противоречията на времето, в което живеем. В „Равни по любов” тя споделя с нас: „…как се диша с очи, как се пее през стиснати зъби,/как последният залък се дава на гладен, но чужд,/когото обичаш по дълг или просто по съвест,/как от всяка любов се умира или сковава кръст.”
И най-важното, използвайки свободния стих, тя показва владеенето на ритъма, звучността на българския любовен език с носталгична Дебеляновска нежност и сърдечност.Витална в своите заключения, тя не прикрива никое свое човешко увлечение или прегрешение, улавяйки същността на мига, за да достигне до философската проекция на преживяното като мотив за стих.Тя, не с християнско примирение, доразгадава тайнството, наречено „любов””че няма друга истина, освен „Обичам те!”Всичко, написано от Левена, е преживяно. Тя го е уловила със сетивата си. Съзерцавала го е и съпреживявала. Искам да подчерта, че поетесата владее 6 езика и след като ми сподели с какво се е занимавала и преди, и сега, я нарекох „жената – професия”.
При разговора ми с нея ме удиви преди всичко нейното самоусещане за естественост, а зад скритата женска слабост наднича високо духовен, безкомпромисен характер. Когато взе китарата, прокарвайки ръка върху грифа, видях движението и – като вик за любов. В Балчик е срещнала своята голяма любов и аз с гордост бих казал, че това е само част от предизвикателството, което предлага нашият град.
Пророчески и заклинателно „стършелът” Дамян Бегунов в своята книга „Рука Бегунова” е написал:”Щото да напишеш книга, е все едно да родиш някого. Което е трудно, и мъчно, и без болка не става. Особено без тишина…” Това се отнася и за Левена Филчева, родила тази чудна стихосбирка „Не хореят – хората ми липсват”. Освен нея тя е написала и „Ос” и междувременно добавя своите два най-радостни „Оскара” в живота си – децата си Илия и Мария. Надявам се, че чудесата няма да спрат, защото тя е вярна на себе си: „И няма стени – те отдавна са речници/ на дома, тишината ми и на капчука.”Това е само допълнение към онова, което Природата и е дала – да бъде прекрасен човек.
Внимателна и взискателна тя реагира: „Екипажът е наясно, Капитане./Но вярата му е висока девет бала./ И нищо, че отдавна е пораснал, той може да изглежда тих и малък…”Това са само част от тънките моменти, които разкриват философските измерения при вземане на смели решения.
Мила Левена, ако има следващ път, искам да те видя на височина, равна на десет бала – на върха на своята проницателна аналитичност, а съзидателното ти чувство да е все така взискателно и ласкаво, прекрасно. Заедно с твоята меланхолично-закачлива усмивка да ни зарадваш с нова книга, от която да блика приятната ти сантименталност, но и неотстъпчивост.
Георги ЙОВЧЕВ