Преживяното като величина в книгата на Енчо Димитров “Песента на гугутките”
Jul 23rd, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАИ то напълно съизмеримо и адекватно във времето, в което живеем. Естествено е всичко това да се развива като вълнение и общочовешко превъплъщение, след като прочетем книгата „Песента на гугутките”на нашия съгражданин, на родения преди 60 години Енчо Димитров в добруджанското село Телериг. Книгата е издадена, благодарение на ИК „Мартине”Добрич, в края на 2013 г. За тържествената и промоция вече писахме, както и че Енчо Димитров беше определен от редакцията на в-к ”Балчишки телеграф”, ОбС и ОбА за „Общественик на годината за 2013”.
В „Песента на гугутките” Енчо Димитров разгръща назад книгата на своите спомени. Споделя свои вълнуващи детски и юношески впечатления. В душата му трайно са се загнездили наблюдения върху конкретни физически лица, за които авторът по свой индивидуален начин качествено е реализирал запомнящи се прототипове, една за жалост отминала младост , чието възпроизвеждане е майсторство на Енчо. Той помни всичко около него в детството, което за всички е мило, онова, което се е случвало и отново ще се случва.
Радостно е, че Енчо е използвал на място много диалектни думи, които не трябва да се забравят, защото те са характерни за цялото ни добруджанско наречие. За хората, живели в Северна Добруджа, пренесли и запазили българския си език, и след като са били принудително преселени в Южна Добруджа. Езиковите изрази, идиоми, специалната лексика, употребявана за описване на занаяти, земеделски и животновъден труд са намерени и употребени точно, за да почувстваме тяхното вътрешно-смислово значение на българската етнографска импресия. Бодват ни в сърцето думите от народната лексика на Северна Добруджа: „стърга”, „коскоджа”, „мохар” и др.
Експресивно пише Енчо.Убедително и изчерпателно е словото му в диалога, чрез който отразява явленията в миналото и прави паралел с действителния живот.
В „Артек”, „Закъсняла сълза”, „Песента на гугутките”, а и не само в тези разкази, всичко е наситено с трайни спомени за негови съселяни, с наситени диалози и богати пейзажи. Той е обективен и постига автентично звучене на речта на художествените герои, кара ни да станем съпричастни на техните изживявания и размисли. Ритъмът на живота от едно време е припомнен с народните ни обичаи, традиции и фолклор, характерни за целокупна Добруджа и България.
Мисловната енергия на автора в „Песента на гугутките” подсказва, че има изначалната сила на творба, която циклично отваря място за следващата писателска изява – следваща книга, която отново ще прелистим като тази, тя ще ни изненада и ние ще я препрочетем отново.
Енчо Димитров доказа, че има кураж да пише, и да пише.
Георги ЙОВЧЕВ