Възторг от четири жени
Jul 23rd, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАВъзторг струеше отвсякъде в светилището на красотата-Балчишката художествена галерия, а радостта грееше в красивите очи на картините на 17 юли 2014 г., представени на родената в Пловдив и живееща в Добрич Велина Христова, завършила ССХУ “Цанко Лавренов” и НХА със специалност “Приложна графика и плакат” в класа на проф.Иван Газдов. А всичките 24 картини са резултат не само на творческите и търсения. Велина е експериментатор в различни направления – при работа с текстил, керамични пана, приложни пластики, колажи, работа с маслени бои, акрил, акварел, молив, пастел, смесени техники. Художничката търси тържеството на духа и заветите на родовата ни памет. При разговор с нея разбрах, че е особено чувствителна на патриотична тема и че зрителите на нейните картини в Испания, Гърция, Сърбия и на други места са оставали впечатлени от многопластовото отражение на родолюбивата българска идейност. Но не само поради това трябва да се преклоним пред тази крехка, мъдра и светла жена. Тя притежава най-красивите, несравними с нищо картини на света – нейните деца: Соня, Искрен, Ангел и Христо. Соня , в тандем с майката Иглика Бъчварова и дъщеря и Павлина Колева, представиха своята съвместна стихосбирка “Съзвучие”. Те в пълен синхрон затвориха един вълшебен четириъгълник, с безпогрешен нюх за изкуство във всичките му форми. Още екзотичните заглавия навяват размисли, а Велина напомни , че художниците са посланици на боговете, но забрави да подчертае, може би от вълнение,че поетите са зрящите очи на душите им. Има специални послания, които са скрити в картините “Есен”, “Земя”, “Танц”. Тях намираме и в книжката “Съзвучие”, където Иглика Бъчварова възкликва: “Магия съм във изобилие и цялост,/ прегърнала сълзите в радостта – /и наслаждавам се на светлината в бялост,/ разтворена във тишината на Духа…това са само част от рефлексивните и поетически възможности, тя е учител и холистичен терапевт, вдъхновена от древните енергийни практики на Рейки, Коруна, Сейким. Отгоре на туй, дъщеря и Павлина Колева разработва софтуер, изучава хомеопатията, заедно с мъркането на котките, гледайки японски комикси, независимо от всичко: “Всичко е едно,/голямото е с формата на малкото,/малкото е проекция на голямото./ Аз съм твоето огледало,/ ти си моето. Соня Митова се стреми да вникне в тайните на абсурда, като всичко преминава през призмата на нейната вяра, вяра, облечена в действие, разкривайки ни как се очаква изгрева, който е много хубав, като нея хубав: “Когато съм сама в моята малка вечна градина,/ в шепите си нови семена държа,/ готова да ги посадя… Поетесата не се уморява “да търси пътища изгубени”.
Аз се оказах най-щастливият , който с един куршум удря два заека, защото видях, Боже прости ми, какви зайкини видях… Творчеството на всички ме накара да ги заобичам.
Но как се обича художник знае само добричката поетеса Камелия Кондова, а как се обича художничка – родопчанинът Гавраил. Как трябва да се възхищаваме и обичаме едновременно и художнички, и поетеси е деликатна тема, дори за познавачите – експерти в тази област, респектирани от най-силните секретни оръжия на жените. Остава ни да застанем зад скромния опит на дешифратора на чувствата.
Георги ЙОВЧЕВ