Въз­торг стру­е­ше от­в­ся­къ­де в све­ти­ли­ще­то на кра­со­та­та-Бал­чи­ш­ка­та ху­до­же­с­т­ве­на га­ле­рия, а ра­до­ст­та гре­е­ше в кра­си­ви­те очи на кар­ти­ни­те на 17 юли 2014 г., пре­д­с­та­ве­ни на ро­де­на­та в Пло­в­див и жи­ве­е­ща в До­б­рич Ве­ли­на Хри­с­то­ва, за­вър­ши­ла ССХУ “Цан­ко Ла­в­ре­нов” и НХА със спе­ци­ал­ност “При­ло­ж­на гра­фи­ка и пла­кат” в кла­са на проф.Иван Га­з­дов. А вси­ч­ки­те 24 кар­ти­ни са ре­зул­тат не са­мо на твор­че­с­ки­те и тър­се­ния. Ве­ли­на е ек­с­пе­ри­мен­та­тор в раз­ли­ч­ни на­п­ра­в­ле­ния – при ра­бо­та с те­к­с­тил, ке­ра­ми­ч­ни па­на, при­ло­ж­ни пла­с­ти­ки, ко­ла­жи, ра­бо­та с ма­с­ле­ни бои, ак­рил, ак­ва­рел, мо­лив, па­с­тел, сме­се­ни те­х­ни­ки. Ху­до­ж­ни­ч­ка­та тър­си тър­же­с­т­во­то на ду­ха и за­ве­ти­те на ро­до­ва­та ни па­мет. При раз­го­вор с нея раз­б­рах, че е осо­бе­но чу­в­с­т­ви­тел­на на па­т­ри­о­ти­ч­на те­ма и че зри­те­ли­те на не­й­ни­те кар­ти­ни в Ис­па­ния, Гър­ция, Сър­бия и на дру­ги ме­с­та са ос­та­ва­ли впе­ча­т­ле­ни от мно­го­п­ла­с­то­во­то от­ра­же­ние на ро­до­лю­би­ва­та бъл­гар­с­ка идей­ност. Но не са­мо по­ра­ди то­ва тря­б­ва да се пре­к­ло­ним пред та­зи кре­х­ка, мъ­д­ра и све­т­ла же­на. Тя при­те­жа­ва най-кра­си­ви­те, не­с­ра­в­ни­ми с ни­що кар­ти­ни на све­та – не­й­ни­те де­ца: Со­ня, Ис­к­рен, Ан­гел и Хри­с­то. Со­ня , в тан­дем с май­ка­та Иг­ли­ка Бъ­ч­ва­ро­ва и дъ­ще­ря и Па­в­ли­на Ко­ле­ва, пре­д­с­та­ви­ха сво­я­та съ­в­ме­с­т­на сти­хо­с­бир­ка “Съ­з­ву­чие”. Те в пъ­лен син­х­рон за­т­во­ри­ха един въл­ше­бен че­ти­ри­ъ­гъл­ник, с без­по­г­ре­шен нюх за из­ку­с­т­во във вси­ч­ки­те му фор­ми. Още ек­зо­ти­ч­ни­те  за­г­ла­вия на­вя­ват раз­ми­с­ли, а Ве­ли­на на­по­м­ни , че ху­до­ж­ни­ци­те са по­с­ла­ни­ци на бо­го­ве­те, но за­б­ра­ви да по­д­чер­тае, мо­же би от въл­не­ние,че по­е­ти­те са зря­щи­те очи на ду­ши­те им. Има спе­ци­ал­ни по­с­ла­ния, ко­и­то са скри­ти в кар­ти­ни­те “Есен”, “Зе­мя”, “Танц”. Тях на­ми­ра­ме и в кни­ж­ка­та “Съ­з­ву­чие”, къ­де­то Иг­ли­ка Бъ­ч­ва­ро­ва въз­к­ли­к­ва: “Ма­гия съм във изо­би­лие и ця­лост,/ пре­гър­на­ла съл­зи­те в ра­до­ст­та – /и на­с­ла­ж­да­вам се на све­т­ли­на­та в бя­лост,/ раз­т­во­ре­на във ти­ши­на­та на Ду­ха…то­ва са са­мо част от ре­ф­ле­к­си­в­ни­те и по­е­ти­че­с­ки въз­мо­ж­но­с­ти, тя е учи­тел и хо­ли­с­ти­чен те­ра­певт, вдъ­х­но­ве­на от дре­в­ни­те енер­гий­ни пра­к­ти­ки на Рей­ки, Ко­ру­на, Сей­ким. От­го­ре на туй, дъ­ще­ря и Па­в­ли­на Ко­ле­ва раз­ра­бо­т­ва со­ф­ту­ер, изу­ча­ва хо­ме­о­па­ти­я­та, за­е­д­но с мър­ка­не­то на ко­т­ки­те, гле­дай­ки япон­с­ки ко­ми­к­си, не­за­ви­си­мо от вси­ч­ко: “Вси­ч­ко е ед­но,/го­ля­мо­то е с фор­ма­та на мал­ко­то,/мал­ко­то е про­е­к­ция на го­ля­мо­то./ Аз съм тво­е­то ог­ле­да­ло,/ ти си мо­е­то.  Со­ня Ми­то­ва се стре­ми да вни­к­не в тай­ни­те на аб­сур­да, ка­то вси­ч­ко пре­ми­на­ва през при­з­ма­та на не­й­на­та вя­ра, вя­ра, об­ле­че­на в дей­с­т­вие, раз­к­ри­вай­ки ни как се оча­к­ва из­г­ре­ва, кой­то е мно­го ху­бав, ка­то нея ху­бав: “Ко­га­то съм са­ма в мо­я­та мал­ка ве­ч­на гра­ди­на,/ в ше­пи­те си но­ви се­ме­на дър­жа,/ го­то­ва да ги по­са­дя… По­е­те­са­та не се умо­ря­ва “да тър­си пъ­ти­ща из­гу­бе­ни”.

Аз се ока­зах най-ща­с­т­ли­ви­ят , кой­то с един кур­шум уд­ря два за­е­ка, за­що­то ви­дях, Бо­же про­с­ти ми, ка­к­ви за­й­ки­ни ви­дях… Твор­че­с­т­во­то на вси­ч­ки ме на­ка­ра да ги за­о­би­чам.

Но как се оби­ча ху­до­ж­ник знае са­мо до­б­ри­ч­ка­та по­е­те­са Ка­ме­лия Кон­до­ва, а как се оби­ча ху­до­ж­ни­ч­ка – ро­до­п­ча­ни­нът Га­в­ра­ил.  Как тря­б­ва да се въз­хи­ща­ва­ме и оби­ча­ме ед­но­в­ре­мен­но и ху­до­ж­ни­ч­ки, и по­е­те­си е де­ли­ка­т­на те­ма, до­ри за по­з­на­ва­чи­те – ек­с­пер­ти в та­зи об­ласт, ре­с­пе­к­ти­ра­ни от най-сил­ни­те се­к­ре­т­ни оръ­жия на же­ни­те. Ос­та­ва ни да за­с­та­нем зад скром­ния опит на де­ши­ф­ра­то­ра на чу­в­с­т­ва­та.

Ге­ор­ги ЙО­В­ЧЕВ