Среща на учителите, преподавали в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” с. Гурково 

фото: В. ЖЕЛЕВА

Раз­ли­ч­ни съ­д­би, раз­ли­ч­ни про­фе­сии, вся­ка от ко­и­то има сво­и­те из­ме­ре­ния. Но, ти, учи­те­лю, ста­ваш пър­ви­ят ори­ен­тир към тях. Мал­ки­те уче­ни­ци по­ра­с­т­ват и за­е­мат до­с­той­но мя­с­то в об­ще­с­т­ве­ния жи­вот. Все­ки от тях по­м­ни по един учи­тел.

Слън­чев юн­с­ки не­де­лен ден. Гру­па учи­те­ли, на раз­ли­ч­на въз­раст, по­те­г­ля­ме с ав­то­бус от Бал­чик за с.Гур­ко­во. по­ка­не­ни сме на ед­на юби­лей­на сре­ща по ини­ци­а­ти­ва на пен­си­о­нер­с­ки клуб „Не­у­вя­х­ва­ща мла­дост” с.Гур­ко­во.

Тръ­п­нем от въл­не­ние, за­що­то след тол­ко­ва го­ди­ни ще ви­дим учи­ли­ще­то, в ко­е­то все­ки от нас е ос­та­вил ча­с­ти­ца от сво­я­та ду­ша, мла­дост, тру­пал е пе­да­го­ги­че­с­ки опит, учил е по­ко­ле­ния де­ца на че­т­мо и пи­с­мо. За то­ва ка­з­ва­ме, че да си учи­тел не е са­мо про­фе­сия, а съ­д­ба, при­з­ва­ние и от­го­вор­ност.

Посрещат ни усмихнати лица на жени от пенсионерския клуб в с.Гурково. Сълзи, прегръдки, ръкостискания. Председателката на организационния комитет за срещата Атанаска Аврамова ни подканя да върнем времето назад, да влезем в ролята на първокласници и да си представим първия учебен ден. За да се спази ритуалът по посрещането, тя даде думата на П.Петков, бивш директор на гурковското училище през 1974 г., сега пенсионер. Две жени в национална носия пред входа на училището ни поканиха да минем под арка от цветя и да опитаме от вкусната пита. Училищното звънче биеше радостно, както едно време. В този момент сълзите сами напират, а сърцето бие учестено.

Във фо­а­йе­то го­ле­ми­ят ри­су­ван по­р­т­рет на сла­вян­с­ки­те пър­во­у­чи­те­ли, ри­су­ван от ме­с­т­ния до­б­ру­джан­с­ки ху­до­ж­ник Ни­ко­ла Да­с­ка­лов, стои ка­то па­зи­тел на бъл­гар­с­кия дух и вя­ра, по­с­ре­ща и из­п­ра­ща го­с­ти­те.

Раз­г­ле­ж­да­ме би­то­ва­та стая, на ко­я­то мо­же да за­ви­ди вся­ка ет­но­г­ра­ф­с­ка къ­ща и му­зей. Вси­ч­ки пре­д­ме­ти от би­та на се­ло­то са гри­ж­ли­во по­д­ре­де­ни и съ­х­ра­не­ни от чи­та­ли­щ­ния се­к­ре­тар Ал­бе­на Вой­че­ва. С пре­д­с­та­вя­не­то на на­ро­д­ни­те оби­чаи и ав­тен­ти­чен фол­к­лор са осъ­ще­с­т­вя­ва иде­я­та за въз­ра­ж­да­не на бъл­гар­с­ки­те тра­ди­ции. За­то­ва го­во­рят мно­го­б­рой­ни­те на­г­ра­ди и сним­ки, ко­и­то ви­дя­х­ме в клу­ба.

Не усе­ти­х­ме ко­га из­ми­на вре­ме­то до обяд, за­е­ти в ду­ше­в­ни раз­го­во­ри, спо­ме­ни. Пред вхо­да на учи­ли­ще­то си на­п­ра­ви­х­ме сним­ки за спо­мен, а след то­ва в сто­ла ни оча­к­ва­ше бо­гат обяд, бла­го­да­ре­ние на спон­со­ри­те Стан­ко Стан­ков, Ди­ми­тър Ди­ков, Ата­нас Же­чев, То­дор Мо­ра­лий­с­ки, ко­е­то на­п­ра­ви пра­з­ни­ка още по-въл­ну­ващ и не­за­б­ра­вим.

Димка Кирчева, бивш директор на училището, ни приветства с мили думи, запозна ни с любопитни факти от историята на училището, събрани и описани в книгата на Георги Джилянов от с.Гурково „Духът на равнината”. Д.Кирчева предложи с едноминутно мълчание да отдадем почит на починалите директори и преподаватели: Костадинов, Вълев, П.Кирилов, Стамат Димитров, Димитър Марчев, Петя Димитрова, Цанка Тенева, Теодора Павлова, Милка Тенева.

С му­зи­ка­лен по­з­д­рав и ду­ми на бла­го­дар­ност за са­мо­о­т­вер­же­ния труд на учи­те­ли­те, из­г­ра­ди­ли ли­ч­но­с­ти, се обър­на кме­тът То­дор Ге­ор­ги­ев и ко­ре­пе­ти­то­рът на чи­та­ли­ще­то Ми­ха­ил Ду­ш­ков. Към тях се при­съ­е­ди­ни и Ста­ни­с­лав Ни­ко­лов, бивш ди­ре­к­тор на гур­ко­в­с­ко­то учи­ли­ще и се­га ди­ре­к­тор на ОУ „Св.Св.Ки­рил и Ме­то­дий” Бал­чик. Той из­пя ху­ба­ви бъл­гар­с­ки пе­с­ни, с ко­и­то по­в­ди­г­на гра­ду­са на на­с­т­ро­е­ни­е­то.

Поздравителен адрес от гостите отправи Ангел Събев, председател на ОбС на пенсионерите в Балчик. А според  Димка Малева, зам.-председател на ОбС на пенсионерите, има три думи, които трябва да се осмислят от всички, когато става въпрос за учителя:  любов, уважение и поклон. Към поздравленията се включи и бившия директор на ЦДГ с.Гурково Мария Димитрова.

На празник като на празник – с веселие, кръшни български хора, приятна атмосфера, за което се бяха погрижили организаторите. На тръгване получихме цветя и сувенир – химикалка с надпис „Учителят – млад и вечен”.

Благодарим Ви колеги! Нека дойде време отново да има училище,то да събира децата и да пребъде селото. Да има история, спомени, но и бъдеще.

Стела ДАКОВА – СТОЯНОВА

Бивш директор на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” с.Гурково