На този древен празник природата ни зарежда със здраве, свежо настроение, много усмивки и желание за живот.

Празнуват билките, празнуват житните класове, празнуват полските цветя, а хората отварят душите и сърцата си за радостите на живота.

Спо­ред на­ро­д­ни­те по­ве­рия Е­ньо­в­ден е най-сил­ни­ят ден в го­ди­на­та, а на­б­ра­ни­те в ран­но ут­ро бил­ки са най-ле­ко­ви­ти. За­то­ва на­ро­д­на­та тра­ди­ция по­ве­ля­ва мо­ми­те да уви­ят ве­нец от на­б­ра­ни­те бил­ки, в не­го да пле­тат жи­т­ни кла­со­ве за пло­до­ро­дие и бе­ре­ке­ти вси­ч­ки да се про­ви­рат под Е­ньо­в­с­кия ве­нец – за здра­ве и дъл­го­ле­тие.

По тра­ди­ция вся­ка го­ди­на на то­зи свят ден си ор­га­ни­зи­ра­ме из­лет сред при­ро­да­та. Из­б­ра­х­ме си ар­хе­о­ло­ги­че­с­кия ре­зер­ват „Яй­ла­та” – уни­кал­но мя­с­то, ко­е­то съ­че­та­ва кре­по­с­т­ни ру­и­ни и де­в­с­т­ве­на при­ро­да. Сте­п­та е осе­я­на с мно­го пе­щер­ни жи­ли­ща.

От Ан­ти­ч­но­ст­та е за­па­зе­но све­ти­ли­ще, жер­т­ве­ни ка­мъ­ни, ви­нар­ни, ня­кол­ко не­к­ро­по­ла от скал­ни гро­б­ни­ци, вко­па­ни в скал­ния ма­сив. Има за­па­зе­на ви­зан­тий­с­ка кре­пост и ос­тан­ки от дре­в­ни ци­ви­ли­за­ции.

Ме­с­т­но­ст­та „Яй­ла­та” е за­щи­те­на, тя е ог­ра­ни­че­на от До­б­ру­джан­с­ко­то пла­то и мо­ре­то.

На­б­ра­х­ме си мно­го бил­ки – е­ньо­в­че, жълт кан­та­ри­он, бял и жълт ра­в­нец, ма­щер­ка, ма­то­чи­на, лай­ка, де­те­ли­на и мно­го по­л­с­ки цве­тя. Въз­хи­ти­х­ме се на ди­в­на­та степ, кра­си­ва­та мор­с­ка шир, уди­ви­тел­ни­те гор­ди ска­ли с при­чу­д­ли­ви фор­ми, ви­дя­х­ме кра­си­ви пти­ци и се ра­д­ва­х­ме на ху­бав ле­тен ден.

В го­ля­мо­то се­ло Бъл­га­ре­во по­се­ти­х­ме му­зея. Уре­д­ни­ч­ка­та ни из­не­се из­чер­па­тел­на бе­се­да, за­по­з­на­х­ме се с жи­во­та на ин­те­ре­с­ни мор­с­ки оби­та­те­ли на Се­вер­но­то Чер­но­мо­рие, чу­х­ме те­х­ни­те зву­ци, на­с­ла­ди­х­ме се на пти­чия свят и пе­сен­та на чу­чу­ли­ги и ав­ли­ги.

В чи­та­ли­ще­то ни из­не­на­да­ха с ху­ба­во по­д­ре­де­на ет­но­г­ра­ф­с­ка из­ло­ж­ба – ка­к­ви дан­те­ли, ше­ви­ци, чер­ги, ку­вьо­ри, на­ро­д­ни но­сии и ста­ри­ни от би­та и кул­ту­ра­та на до­б­ру­джа­не­ца. Сър­де­ч­но бла­го­да­рим за го­с­то­п­ри­ем­с­т­во­то и удо­вол­с­т­ви­е­то, ко­е­то ни до­с­та­ви­ха, за­що­то се до­ко­с­на­х­ме до ве­ч­но­ст­та.

Тодорка ХАРИЗАНОВА

Председател на клуб „Здраве” Балчик