Мно­го май­ки, та­т­ко­в­ци, ба­би и дя­до­в­ци, во­дят сво­и­те де­ца и вну­ци на де­т­с­ка­та пло­ща­д­ка, ко­я­то се на­ми­ра на пл.”21 се­п­тем­в­ри” в на­шия град. Те ви­на­ги се при­те­с­ня­ват, ко­га­то мал­ки­те па­ла­в­ни­ци се спу­с­кат по пър­зал­ка­та на­до­лу, за­що­то ко­га­то стар­ти­рат, над гла­ви­ч­ки­те им се на­ми­ра мно­го ни­сък па­ра­пет, кой­то мно­го пре­чи, за­що­то съ­ще­с­т­ву­ва по­с­то­ян­на­та опа­с­ност да се уда­рят в не­го. То­зи па­ра­пет мо­же да се по­в­ди­г­не още на­го­ре. А ко­га­то се спу­с­кат, при при­зе­мя­ва­не, пя­съ­кът е мно­го пли­тък и те се кон­ту­з­ват по ко­ле­не­те по­ч­ти еже­д­не­в­но. За­то­ва пя­съ­ч­ни­кът тря­б­ва да се по­д­дър­жа ре­до­в­но с не­об­хо­ди­мо­то ко­ли­че­с­т­во пя­сък.

Най-мла­ди­ят ар­хи­тект от на­шия град – арх.Ва­ня То­до­ро­ва, ко­я­то има офис на цен­тъ­ра,  все­ки ден е сви­де­тел на де­т­с­ки­те иг­ри на пло­ща­д­ка­та и ри­с­ко­во­то спу­с­ка­не по пър­зал­ка­та. До пър­зал­ка­та има и две люл­ки, на ко­и­то пре­ван­ти­в­но тря­б­ва да се сме­нят но­се­щи­те щи­ф­то­ве, за­що­то ве­че са ръ­ж­дя­са­ли и из­но­се­ни. Ка­к­ви ще са по­с­ле­д­с­т­ви­я­та, ако ня­кой от тях се скъ­са? На­д­пи­си­те, са­мо на бъл­гар­с­ки език, гла­сят, че де­т­с­ки­те съ­о­ръ­же­ния се по­л­з­ват от 3 до 7-го­ди­ш­ни де­ца , с при­д­ру­жи­тел. Ло­шо­то е, че ня­ма ох­ра­на и до пло­ща­д­ка­та имат  до­с­тъп  мно­го по-го­ле­ми и не­въз­пи­та­ни де­ца, ко­и­то вре­дят на ля­т­на­та сце­на, на па­ме­т­ни­ци­те и гра­дин­ка­та, осо­бе­но но­щ­но вре­ме.

Го­т­ви се по­д­пи­с­ка от ро­ди­те­ли­те до БКС за от­с­т­ра­ня­ва­не на не­ре­д­но­с­ти­те на де­т­с­ка­та пло­ща­д­ка. Да си при­по­м­ним на­ро­д­на­та мъ­д­рост „До­ка­то ум­ни­те уму­ват, лу­ди­те се на­лу­ду­ват” и да по­ми­с­лим мно­го мал­ко за на­ше­то го­ля­мо бъ­де­ще – де­ца­та.

/БТ/