Скъпи колеги!
Ако ме бя­х­те по­пи­та­ли, ко­га ос­но­ва­х­те своя клуб, на­вяр­но щях да ка­жа – не­от­да­в­на. Но вре­ме­то ле­ти. Из­ми­на­ли са 15 го­ди­ни от съ­з­да­ва­не­то му. За ис­то­ри­я­та те са ни­що, но за един чо­ве­ш­ки жи­вот, осо­бе­но след пен­си­о­ни­ра­не,  са мно­го дъл­го вре­ме. За то­ва днес пра­з­ну­ва­ме та­зи го­ди­ш­ни­на. Ко­га­то се пен­си­о­ни­ра­х­ме, все­ки се при­б­ра в своя дом. Сре­ща­х­ме се слу­чай­но в ма­га­зи­на, на ули­ца­та, лю­бе­з­но се по­з­д­ра­вя­ва­х­ме, обе­ща­ва­х­ме си сре­щи, ко­и­то ста­ва­ха ря­д­ко. В то­ва вре­ме в стра­на­та ни вър­вя­ха бур­ни про­це­си – ми­тин­ги, ста­ч­ки, кръ­г­ли ма­си, смя­на на кон­с­ти­ту­ци­я­та, на со­б­с­т­ве­но­ст­та. Из­вър­ш­ва­ха се ва­ж­ни по­ли­ти­че­с­ки, ико­но­ми­че­с­ки и со­ци­ал­ни про­ме­ни. Ми­с­лех си за мо­и­те връ­с­т­ни­ци и ко­ле­ги. Не мо­же те­зи об­ще­с­т­ве­но зна­чи­ми хо­ра за сво­е­то учи­ли­ще и гра­да ни, въ­ве­ли не ед­но по­ко­ле­ние де­ца в кла­с­ни­те стаи, от къ­де­то за­по­ч­на ис­тин­с­ки­ят им жи­вот, от­да­ли сър­це­то си за обу­че­ни­е­то и въз­пи­та­ни­е­та на де­ца­та, съ­з­да­ли ин­те­ли­ген­ци­я­та на гра­да ни – да ос­та­нат са­мо­т­ни. Те­зи хо­ра има­ха си­ли, ко­и­то тря­б­ва­ше да се за­па­зят. Мо­гат да ра­бо­тят за се­бе си и да пре­да­ват по­ло­жи­тел­на енер­гия на окол­ни­те. По­ка­них у до­ма си най – бли­з­ки­те си ко­ле­ж­ки и при­я­тел­ки от Са­на­то­ри­ал­но учи­ли­ще „Й.Йо­в­ков” – Ту­з­ла­та: Сла­в­ка Ча­ко­ва, Пе­тя Пе­т­ко­ва, Юли­та Хри­с­то­ва, Цве­тан­ка Ди­ми­т­ро­ва и по­кой­на­та Ра­д­ка Чо­ба­но­ва. Спо­де­лих сво­и­те ми­с­ли и пре­д­ло­жих да из­г­ра­дим Клуб по ин­те­ре­си, в кой­то да обе­ди­ним учи­те­ли­те пен­си­о­не­ри. Иде­я­та се при­е. На­п­ра­ви­х­ме по­ка­на за уч­ре­ди­тел­но съ­б­ра­ние с ден, час и мя­с­то. На­пи­са­х­ме име­на­та на вси­ч­ки учи­те­ли пен­си­о­не­ри. С по­мо­щ­та на Ма­ру­ся Ко­с­то­ва и ве­с­т­ник „Мор­с­ки те­ле­г­раф” по­ка­на­та сти­г­на до все­ки учи­тел.

На 13 .ХІІ. 1995 го­ди­на ед­на от за­ли­те на чи­та­ли­ще „П. Хи­лен­дар­с­ки” се из­пъл­ни с ус­ми­х­на­ти, пра­з­ни­ч­но об­ле­че­ни учи­те­ли. С мно­го ен­ту­си­а­зъм и же­ла­ни­е­то на вси­ч­ки уч­ре­ди­х­ме Клу­ба на учи­те­ля. Из­б­ра­х­ме ръ­ко­во­д­с­т­во, ден, час и мя­с­то за сво­и­те сбир­ки. От то­зи ден до днес, в пек и мраз, все­ки че­т­вър­тък от 14 до 16 ча­са Клу­бът на пен­си­о­не­ри­те се оби­та­ва от нас. Уча­с­ти­е­то на на­ши­те чле­но­ве в сбир­ки­те ста­ва с при­ли­ви и от­ли­ви, в за­ви­си­мост от ли­ч­ния им жи­вот, но при вся­ка въз­мо­ж­ност те са в клу­ба, за­що­то там има при­я­т­на ат­мо­с­фе­ра и го чу­в­с­т­ват вто­ри дом. Там спо­де­ля­ме сво­и­те спо­лу­ки, ра­до­с­ти, тру­д­но­с­ти, скър­би, ако мо­же, ока­з­ва­ме си по­мощ. Сбир­ки­те ни се ви­на­ги ин­те­ре­с­ни, раз­но­о­б­ра­з­ни. Ин­фор­ми­ра­ме се за раз­ли­ч­ни съ­би­тия, сре­щи с уче­ни­ци, учи­те­ли, хо­ра на из­ку­с­т­во­то и на­у­ка­та, по­се­ще­ния на раз­ли­ч­ни обе­к­ти. Про­ве­ж­да­ме мно­го пра­з­ни­ци ка­то че­с­т­ва­не на кръ­г­ли го­ди­ш­ни­ни, тра­ди­ци­он­ни пра­з­ни­ци с дру­ги клу­бо­ве – 8 март, Пър­ва про­лет, Ко­ле­да и др. Ме­ж­ду­на­ро­д­ни­ят ден на учи­те­ля, Де­нят на бу­ди­те­ли­те. По слу­чай 24 май вся­ка го­ди­на на 11 май про­ве­ж­да­ме тър­же­с­т­вен обяд с учи­те­ли­те пен­си­о­не­ри от Об­щи­на­та, а на 24 май на тър­же­с­т­ве­на­та се­сия, на­ред с ра­бо­те­щи­те учи­те­ли, се на­г­ра­ж­да­ват и пен­си­о­не­ри за ця­ло­с­т­на­та им дей­ност. Клу­бът ни е на­д­пар­ти­ен, но ние не сме апо­ли­ти­ч­ни. През не­го пре­ми­на­ват вси­ч­ки кан­ди­да­ти за вла­ст­та – де­пу­та­ти, кме­то­ве, съ­ве­т­ни­ци. Об­съ­ж­да­ме те­х­ни­те идеи. За съ­жа­ле­ние, по­с­ле са мно­го за­е­ти и сре­щи­те ни се из­к­лю­чи­тел­но ре­д­ки. Бо­ри­х­ме се за за­па­з­ва­не на Ту­з­ла­та – от Ок­ръ­га до Пре­зи­ден­та за въ­ве­ж­да­не на „На­ту­ра 2000”, в за­щи­та на Бо­та­ни­че­с­ка­та гра­ди­на, за Па­ме­т­ни­ка на за­ги­на­ли­те до­б­ру­джан­ци и по мно­го още про­б­ле­ми и въ­п­ро­си. Не вси­ч­ко ста­ва­ше. За съ­жа­ле­ние гра­ж­дан­с­ко­то ни об­ще­с­т­во ед­ва про­хо­ж­да. Най – мно­го емо­ции и ра­дост ни но­сят ек­с­кур­зи­и­те до бли­з­ки и да­ле­ч­ни обе­к­ти. Ра­д­ва­ме се на при­ро­д­ни кра­со­ти, фе­но­ме­ни, по­та­пя­ме се в дре­в­но­ст­та, Сре­д­но­ве­ко­ви­е­то, Въз­ра­ж­да­не­то и съ­в­ре­мен­ния свят.
С ра­дост по­с­ре­щ­на­х­ме от­к­ри­ва­не­то на дре­в­ния храм на Ки­бе­ла – май­ка­та на бо­го­ве­те в на­шия град. За­по­з­на­х­ме се с на­ме­ре­но­то. Ще бъ­дем ща­с­т­ли­ви да до­жи­ве­ем и ре­с­та­в­ра­ци­я­та му.
Пре­ми­на­х­ме през До­ли­на­та на ца­ре­те с цен­тър гр. Ка­зан­лък – Ка­зън­лъ­ш­ка­та гро­б­ни­ца, Го­ля­ма­та Ко­с­ма­т­ка, про­е­к­та за от­к­рит му­зей на дре­в­ния град Пер­пе­ри­кон в пла­ни­на­та на бо­го­ве­те от Пер­пе­ри­кон до Зла­то­г­рад.  Ще за­б­ра­вим ли из­ка­ч­ва­не­то по 100 м. про­ход  сред  ве­ли­ко­ле­п­ни ка­на­ри, из­ка­ч­ва­не­то по ви­со­ки стъл­би, пре­к­ра­ч­ва­не­то на ан­ти­ч­ни пра­го­ве  и гор­до­ст­та, че с вза­и­мо­по­мощ сти­г­на­х­ме до Све­ти­ли­ще­то. Про­дъл­жи­х­ме своя път до Све­ти­ли­ще­то на Ор­фей – Та­тул. А из­ка­ч­ва­не­то на Кръ­с­то­ва го­ра, Ива­но­в­с­ки­те скал­ни ма­на­с­ти­ри, из­ка­ч­ва­не­то до при­ро­д­ния фе­но­мен Кур­шу­мен­с­ки­те во­до­па­ди! Вли­за­не­то ни в тра­кий­с­ко – цар­с­ка­та гро­б­ни­ца в Све­ща­ри, вклю­че­на в ли­с­ти­те на Юне­с­ко ка­то све­то­в­но кул­тур­но на­с­ле­д­с­т­во! А въз­хи­ще­ни­е­то ни от сре­д­но­ве­ко­в­на­та и ре­не­сан­со­ва кул­ту­ра, от ую­та на гра­д­че­та ка­то Зла­то­г­рад – гра­дът на Де­лю вой­во­да, Тря­в­на – гра­дът на Пе­т­ко и Пен­чо Сла­вей­ко­ви, с те­с­ни­те ули­ч­ки, с дър­во­ре­з­би­те, ча­со­в­ни­ко­ва­та ку­ла с пе­сен­та „Строй­на се Ка­ли­на вие…” Тро­ян с кри­с­тал­на­та си чи­с­то­та и из­ве­с­т­на ке­ра­ми­ка! Тро­ян­с­ки­ят и Ба­ч­ко­в­с­ки­ят ма­на­с­ти­ри с чу­до­т­вор­ни­те ико­ни и сте­но­пи­си­те на За­ха­ри Зо­г­раф! Уни­кал­на­та Де­бър­с­ка цър­к­ва, из­ри­су­ва­на от по­да до ку­по­ла, из­ве­с­т­на в цял свят! Цър­к­ва­та „ Св. Че­ти­ри­де­сет мъ­че­ни­ци”, къ­де­то се по­к­ло­ни­х­ме на гро­ба на цар Ка­ло­ян – един­с­т­ве­ния за­па­зен гроб на бъл­гар­с­ки вла­де­тел! В пър­вия бъл­гар­с­ки пар­ла­мент с лю­бо­пи­т­с­т­во на­ме­ри­х­ме име­то на де­пу­тат от гр. Бал­чик! И през вси­ч­ко­то то­ва вре­ме бя­х­ме гор­ди, че сме бъл­га­ри!
По­се­ти­х­ме Се­ве­ро­и­з­то­ч­на­та част на Гър­ция. Въз­хи­ща­ва­х­ме се на гр. Ка­ва­ла – кра­си­во раз­по­ло­жен ам­фи­те­а­т­рал­но на бре­га на Егей­с­ко мо­ре, на пе­ще­ра­та Ан­ги­ти с фан­та­с­ти­чен де­кор от ста­ла­к­ти­ти и ста­ла­г­ми­ти.
При по­се­ще­ни­е­то си в Бу­ку­рещ бя­х­ме впе­ча­т­ле­ни от вто­ра­та по го­ле­ми­на след Пен­та­го­на сгра­да – пар­ла­мен­тът на Ру­мъ­ния.
И то­ва е са­мо  част от бо­га­тия и раз­но­о­б­ра­зен жи­вот на Клу­ба на учи­те­ля.
Ху­ба­ви­те не­ща в на­шия клуб се дъл­жат и на го­ля­ма­та по­д­к­ре­па, ко­я­то има­ме от на­ши­те би­в­ши уче­ни­ци – се­га при­я­те­ли и уп­ра­в­ни­ци.  Бла­го­да­рим за мо­рал­на­та и ма­те­ри­ал­на по­мощ на ОбНС с кмет г-н Ан­ге­лов и ця­ло­то ръ­ко­во­д­с­т­во, на г-жа Га­ля Не­дел­че­ва. Бла­го­да­рим на Об­щин­с­кия де­т­с­ки ком­п­лекс с ди­ре­к­тор Тин­ка Си­в­ри­е­ва, ко­и­то през це­лия пе­ри­од са плъ­т­но до нас. На Ма­ру­ся Ко­с­то­ва и Юли­та Хри­с­то­ва, ко­и­то чрез в-к „Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф”от­ра­зя­ват дей­но­ст­та на Клу­ба ни, на в – к „Бал­чик”, му­зея и кар­тин­на­та га­ле­рия, чи­та­ли­ще „П.Хи­лен­дар­с­ки”, на Об­щин­с­кия съ­вет на пен­си­о­не­ри­те с пре­д­се­да­тел Ан­гел Съ­бев. Бла­го­да­ря на клу­б­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во,  пър­ви­те го­ди­ни Ян­ка Гро­з­де­ва и Не­ли Ки­ро­ва и на те­зи, ко­и­то ра­бо­те­ха не­у­мор­но през це­лия пе­ри­од – Цве­тан­ка Ди­ми­т­ро­ва, ко­я­то во­ди ле­то­пи­с­на­та кни­га, Мар­га­ри­та Ми­те­ва – скром­ни­те ни фи­нан­сии. Ка­к­во би­х­ме пра­ви­ли без твор­че­с­ко­то сло­во на Иван­ка Ата­на­со­ва, без не­у­мор­на­та Иван­ка Ива­но­ва, без по­мо­щ­та на все­ки наш член, за­що­то е ръ­ко­во­дел по­не един клас.
На­к­рая ис­кам да по­же­лая ус­пех и дъл­го­ле­тие на Клу­ба, на на­ши­те чле­но­ве, а на ид­ва­щи­те след нас – да обо­га­тя­ват и раз­ши­ря­ват дей­но­ст­та му.
На вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи же­лая здра­ве и ве­се­ли пра­з­ни­ци!
Мир и ща­с­тие в ро­ди­на­та ни!

Керанка ГЕНЧЕВА