Паметникът на Христо Ботев в град Враца         Фото: Симеон НИКОЛОВ

В ран­но­то ут­ро на 31 май, за­ре­де­ни с ху­ба­во про­ле­т­но на­с­т­ро­е­ние, на­ци­о­нал­на гор­дост и пре­к­ло­не­ние пред кра­со­та­та на пре­к­ра­с­на­та ни ро­ди­на, при­с­ти­г­на­х­ме в гр.Бя­ла, Ру­сен­с­ко. То­ва е вто­ри­ят град, след Сви­щов, ос­во­бо­ден от ру­с­на­ци­те през 1878 г. В цен­тъ­ра на гра­да е Ис­то­ри­че­с­ки­ят му­зей, в чий­то двор е по­г­ре­ба­на ба­ро­не­са Юлия Вре­в­с­кая. Из­с­лу­ша­х­ме с го­лям ин­те­рес из­чер­па­тел­на­та бе­се­да и раз­г­ле­да­х­ме ек­с­по­на­ти­те, свър­за­ни с раз­но­о­б­ра­з­ни­те за­на­я­ти – аба­джий­с­т­во, му­та­ф­чий­с­т­во, ко­жу­хар­с­т­во. През 1845 г. тук е учи­тел­с­т­вал П.Р.Сла­вей­ков. По вре­ме на Ру­с­ко-тур­с­ка­та вой­на в гра­да е би­ла гла­в­на­та щаб-квар­ти­ра на ру­с­кия им­пе­ра­тор Але­к­сан­дър ІІ.

Ар­хи­те­к­ту­рен па­ме­т­ник е мо­с­тът на ус­та Ко­льо Фи­че­то – уди­ви­тел­на гле­д­ка, съ­т­во­ре­на от ге­ни­ал­ния май­с­тор.Въл­ну­ва­х­ме се, че пъ­ту­ва­ме към град Ко­з­ло­дуй, че ще стъ­пим на ко­ра­ба “Ра­де­ц­ки”. Пре­д­с­та­вя­х­ме си Бо­тев и не­го­ви­те 200 че­т­ни­ци, спом­ни­х­ме си не­го­ви­те за­ве­т­ни ду­ми: “Сво­бо­да или смърт”. Об­хо­ж­дай­ки па­ра­хо­да, пре­жи­вя­х­ме въл­ну­ва­щи ми­го­ве, със спо­ме­ни за ве­ли­кия Бо­тев и не­го­во­то без­с­мър­тие.

Пъ­ту­ва­х­ме към град Ви­дин, сре­щу кой­то е раз­по­ло­жен ру­мън­с­ки­ят град Ка­ла­фат и има фе­ри­бот. Ви­дин е град с мно­го­ве­ко­в­на ис­то­рия, но най-по­се­ща­ва­но­то мя­с­то е кре­по­ст­та от Х век – “Ба­ба Ви­да”- мно­го ве­ли­че­с­т­ве­на, с ви­со­ки ку­ли и ин­те­ре­с­ни въ­т­ре­ш­ни дво­ро­ве, с го­ля­ма кон­цер­т­на за­ла.

Кул­ми­на­ци­я­та на на­ше­то въз­хи­ще­ние от при­ро­д­ни­те кра­со­ти и фе­но­ме­ни на Се­ве­ро­за­па­д­на Бъл­га­рия бя­ха изу­ми­тел­ни­те Бе­ло­г­ра­д­чи­ш­ки ска­ли – ед­но от чу­де­са­та на све­та. При ед­но свое пъ­те­ше­с­т­вие в ра­йо­на К.Ире­чек въз­к­ли­к­ва: “То­ва с ду­ми не мо­же да се опи­ше, тря­б­ва да се ви­ди.”

На път за град Бер­ко­ви­ца по­се­ти­х­ме Кли­сур­с­ки­ят ма­на­с­тир “Св.Св.Ки­рил и Ме­то­дий”. На­пъл­ни­х­ме си ду­ша­та с мно­го ти­ши­на, спо­кой­с­т­вие, ра­д­ва­х­ме се на кра­си­ва уди­ви­тел­на при­ро­да. Ми­на­х­ме през с.Че­ло­пек, къ­де­то е къ­ща­та-му­зей на ли­те­ра­тур­на­та Ва­зо­ва ге­ро­и­ня Ба­ба Илий­ца.

По­с­ле­д­ни­ят ден от на­ша­та ек­с­кур­зия бе­ше 2 юни – па­ме­т­ни­ят Ден на Бо­тев. По­з­на­ва­ме Вра­ца. Раз­по­ло­жен във Вра­чан­с­кия Бал­кан, с кра­си­ви­те му окол­но­с­ти, със за­об­ле­ни­те фор­ми на Ми­лин ка­мък и на Ве­с­лец. По­се­ти­х­ме и се въз­хи­ти­х­ме от Му­зея на гра­да – бо­гат, с мно­го за­ли и съ­дър­жа­тел­ни ек­с­по­на­ти. В цен­тъ­ра на гра­да, око­ло по­з­на­тия па­ме­т­ник на Бо­тев, има­ше тол­ко­ва мно­го вен­ци и цве­тя от при­з­на­тел­на Бъл­га­рия. С па­т­ри­о­ти­ч­но въ­о­ду­ше­в­ле­ние по­е­х­ме по стръм­ния път за Окол­чи­ца – ло­б­но­то мя­с­то на Бо­тев и не­го­ва­та че­та. Там се съ­с­тоя въз­с­та­но­в­ка на по­с­ле­д­но­то сра­же­ние с тур­с­ки ба­ши­бо­зук и убий­с­т­во­то на Бо­тев.

По­с­ле­д­на­та де­с­ти­на­ция на на­ша­та ек­с­кур­зия бе­ше Бо­те­в­г­рад – но­сещ име­то на на­шия на­ци­о­на­лен ге­рой. Гра­дът е въз­ни­к­нал ка­то тра­кий­с­ко се­ли­ще, ед­но от пър­ви­те му име­на е Зе­лин, по-къ­с­но се на­ри­ча Са­мун­джи­е­во, а през 1866 г. е обя­вен за град и на­ре­чен Ор­ха­ние. Жи­те­ли­те му не при­е­мат то­ва име и го на­ри­чат про­с­та “ка­са­ба­та”. През 1870 г. в гра­да ид­ва Апо­с­то­лът и съ­з­да­ва ре­во­лю­ци­о­нен ко­ми­тет. По вре­ме на Ап­рил­с­ко­то въ­с­та­ние на­се­ле­ни­е­то из­жи­вя­ва ужа­си­те от же­с­то­ко­то му по­ту­ша­ва­не чрез съ­д­ба­та на Бо­те­ви­те че­т­ни­ци, во­ди­ли сра­же­ния с тур­с­кия ба­ши­бо­зук. То­ва е по­во­дът на 1 де­кем­в­ри 1934 г. гра­дът да бъ­де пре­и­ме­ну­ван на Бо­те­в­г­рад. Да­та­та е из­б­ра­на за пра­з­ник на гра­да, кой­то е про­с­то­рен и чист, с мно­го зе­ле­ни­на и цве­тя.

Вър­на­х­ме се в Бе­лия град ща­с­т­ли­ви и удо­в­ле­т­во­ре­ни от вси­ч­ко, ко­е­то ви­дя­х­ме и пре­жи­вя­х­ме, а лю­бо­в­та към ро­ди­на­та свя­та ще ни за­в­ла­дя­ва все по-сил­но и по-дъл­бо­ко.

Бла­го­да­рим на фир­ма­та на Ен­чо Ди­ков, ко­я­то ни оси­гу­ри при­я­т­но и удо­б­но пъ­ту­ва­не и ни вър­на жи­ви и здра­ви.

Екскурзиантите от клуб ”Здраве” Балчик са възхитени от многовековната история на Видин и емблематичните Бабини Видини кули.

Фото: С. НИКОЛОВ

 То­дор­ка ХА­РИ­ЗА­НО­ВА, председател на клуб “Здраве”