Все­ки  пет го­ди­ни ста­ва пре­раз­пре­де­ле­ние на вла­ст­та по вър­хо­ве­те на съ­да и про­ку­ра­ту­ра­та- из­ти­чат ман­да­ти и сле­д­ват из­бо­ри.

Бор­ба­та в си­с­те­ма­та е же­с­то­ка, ло­би­та­та пре­п­ли­тат ико­но­ми­че­с­ки и по­ли­ти­че­с­ки ин­те­ре­си,те­ж­ки кон­ф­ли­к­ти, не ви­на­ги ви­ди­ми. По­м­ни­те ма­с­кар­лъ­ци­те око­ло К.Си­т­нил­с­ки , В.Пен­ге­зов и мн.дру­ги. По­с­ле­д­ни­ят бе­ше два ман­да­та пре­д­се­да­тел на Во­ен­но­а­пе­ла­ти­в­ния  съд, пре­ди да ста­не пре­д­се­да­тел на Со­фий­с­кия апе­ла­ти­вен съд.  С. Ца­ца­ров съ­що е бил два пъ­ти на­чал­ник, пре­ди да бъ­де из­б­ран  за Гла­вен про­ку­рор. “Стар­ци­те” от Кон­с­ти­ту­ци­он­ния съд (ме­ч­та за все­ки ма­ги­с­т­рат) съ­що не вна­сят яс­но­та по въ­п­ро­са кол­ко ман­да­та има пра­во да бъ­де на­чал­ник един ма­ги­с­т­рат. До­ри и аме­ри­кан­с­ки­ят Пре­зи­дент е с два ман­да­та. Тол­ко­ва! Пре­д­се­да­те­лят на съ­да Р. Ян­ков смя­та, че ин­те­ре­сът на ма­ги­с­т­ра­та ста­ва цел на ес­те­с­т­ве­ни­те му его­и­с­ти­ч­ни им­пул­си с те­че­ние на вре­ме­то. Ка­то най- се­ри­о­з­на га­ран­ция сре­щу спо­ме­на­ти­те не­га­ти­ви и тен­ден­ции жи­во­тът е по­ка­зал , че то­ва е по­д­мя­на­та.Но…..на ни­ко­го не му се ис­ка!

То­ва е уми­ш­ле­но ка­п­су­ли­ра­на си­с­те­ма, дра­ги при­я­те­ли!”Еле­к­то­ра­тът”, кой­то по кон­с­ти­ту­ция по­ръ­ч­ва му­зи­ка­та, ха­бер ня­ма от об­ра­т­на­та стра­на на ме­да­ла, пък и ни­кой це­ле­во не му от­ва­ря очи­те!  Ма­ги­с­т­ра­ти­те са  ум­ни, но пра­к­ти­ци­з­мът не им е чужд. Со­ци­ал­но не е при­ем­ли­во да бъ­деш ган­г­с­тер, в за­мя­на на  то­ва да пра­виш па­ри, бла­го­да­ре­ние на ста­ту­к­во­то, по ка­къ­в­то и да е на­чин.

Ед­но от го­ле­ми­те не­у­до­б­с­т­ва на  де­мо­к­ра­ци­я­та е, че хо­ра­та са сво­бо­д­ни да бъ­дат глу­па­ви. Глу­по­ст­та е ес­те­с­т­ве­но и не­от­ме­ни­мо чо­ве­ш­ко пра­во, а по­к­рай то­ва тя е и не­из­чер­па­ем  по­ли­ти­че­с­ки ка­пи­тал. Но…в цар­с­т­во­то на сле­п­ци­те ед­но­о­ки­ят е цар! За­то­ва и ни ма­ч­кат.

Пре­ди дни Пре­зи­ден­тът про­мъл­ви:  НЕ­РА­БО­ТЕ­ЩА­ТА ПРА­ВО­СЪ­Д­НА СИ­С­ТЕ­МА  И ЗА­Д­КУ­ЛИ­СИ­Е­ТО  СА РАК  В ОБ­ЩЕ­С­Т­ВО­ТО НИ! Teжка при­съ­да от най-ви­со­ка­та стъл­ба! Жи­во­тът ни е тъ­ж­на ко­ме­дия, а ко­ме­ди­я­та е скри­та ярост. То­ва е на­чин да пре­о­до­ле­ем аб­сур­д­но­ст­та на съ­ще­с­т­ву­ва­не­то си, или об­раз­но ка­за­но, да се сме­еш и пла­чеш , ед­но­в­ре­мен­но.

Ако един съ­дия не ис­ка да е та­къв – ка­к­во мо­же да го мо­ти­ви­ра, ос­вен въз­мо­ж­но­ст­та за вли­я­ния, ко­и­то не са за­пи­са­ни в за­ко­на,  т.е. са не­за­кон­ни.

Си­с­те­ма­та се узур­пи­ра. През 2012г. съ­дий­с­ка­та об­щ­ност и Ев­ро­пей­с­ка­та ко­ми­сия ис­ка­ха да се пре­ма­х­не  ин­ди­ре­к­т­на­та про­це­ду­ра за из­бор. Уп­ра­в­ля­ва­щи­те по­д­к­ре­пи­ха съ­де­б­ни­те на­чал­ни­ци за ста­ту­к­во­то и пре­д­ло­же­ни­е­то за пряк из­бор НЕ МИ­НА! Ве­д­нъж по­па­д­на­ли  в  ка­д­ро­вия ор­ган, ма­ги­с­т­ра­ти­те се съ­ю­зя­ват и за­щи­та­ват ин­те­ре­си­те на сил­ни­те в съ­да и про­ку­ра­ту­ра­та, а и на по­ли­ти­че­с­ка­та кла­са, ко­я­то ги по­д­к­ре­пя! Ц.Ц. на­ло­жи се­мей­на­та си при­я­тел­ка В. Яне­ва за р-л на  Со­фий­с­ки гра­д­с­ки съд, а съ­дия Г. Ко­лев със  сим­па­ти­и­те на ГЕРБ  ста­на шеф на ВАС. Ма­шал­ла! За да се раз­бие то­ва е до­б­ре да се се­зи­ра  Кон­с­ти­ту­ци­он­ния  съд, да тъл­ку­ва ман­да­ти­те.Но…инер­т­но­ст­та му е по­с­ло­ви­ч­на! Съ­де­б­ни­те на­чал­ни­ци не са на­то­ва­ре­ни на­ра­в­но  с по­д­чи­не­ни­те си- на пра­к­ти­ка не гле­дат де­ла. Ка­к­ва­то и да е про­мя­на­та -ва­ж­но е съ­дът да вър­не об­ра­за на ли­дер, кой­то е над по­ли­ти­ци­те, ми­ни­с­т­ри­те, а не да се сни­ша­ва. То­га­ва хо­ра­та  ще по­вяр­ват в не­го! От­там мо­же да тръ­г­не и та­зи пу­с­та про­мя­на, за ко­я­то го­во­рим тол­ко­ва дъл­го, а все не я по­с­ти­га­ме! Да­но!

П.С.

До­ка­то  про­ку­ра­ту­ра и сле­д­с­т­вие  са не­за­ви­си­ми от ни­ко­го, ни­що ня­ма да се про­ме­ни, т. е. да по­д­ле­жи на кон­т­рол. Ви­дя­х­ме кол­ко де­ла бя­ха ос­ра­ни по най- бе­зо­б­ра­зен на­чин. Де­се­ти­ле­тия ще  са не­об­хо­ди­ми да се вър­не до­ве­ри­е­то на хо­ра­та. Те не тря­б­ва да раз­да­ват пра­во­съ­дие, а да бъ­дат от­дел­но от съ­ди­и­те.                                                                                              

Г. ЙОРДАНОВ – ГОГО