,,И се възнесе на небесата и седи отдясно на Отца”

“Из символа на вярата”

Че­ти­ри­де­сет дни след Въз­к­ре­се­ние Хри­с­то­во, в че­т­вър­тък се пра­з­ну­ва Въз­не­се­ние Го­с­по­д­не. В про­дъл­же­ние на 40 дни след Въз­к­ре­се­ни­е­то Си Ии­сус Хри­с­тос ут­вър­ж­да­вал вся­ко Свое сло­во и явя­вал Сво­я­та Бо­же­с­т­ве­на си­ла. През то­ва вре­ме Ии­сус Хри­с­тос по­у­ча­вал пре­да­ни­те Си уче­ни­ци и ги по­д­го­т­вял да встъ­пят в тру­д­ния път на спа­си­тел­но­то бла­го­ве­с­тие и да сви­де­тел­с­т­ват пред це­лия свят за Не­го и Въз­к­ре­се­ни­е­то Му.

„То­га­ва им от­во­ри ума, за да раз­би­рат Пи­са­ни­я­та, и им ре­че: тъй е пи­са­но, и тъй тря­б­ва­ше Хри­с­тос да по­с­т­ра­да и да въз­к­ръ­с­не от мър­т­ви­те на тре­тия ден, и да бъ­де про­по­вя­д­ва­но в Не­го­во­то име по­ка­я­ние и про­ще­ние на гре­хо­ве­те у вси­ч­ки на­ро­ди, на­че­вай­ки от Йе­ру­са­лим; а вие сте сви­де­те­ли за то­ва”. (Лу­ка. 24:45-48).

Да­вай­ки на уче­ни­ци­те Си по­с­ле­д­ни на­с­та­в­ле­ния, Го­с­под “ги из­ве­де вън до Ви­та­ния и, ка­то ди­г­на ръ­це­те Си, бла­го­с­ло­ви ги. И, ка­к­то ги бла­го­с­ла­вя­ше, от­де­ли се от тях и се въз­на­ся­ше на не­бе­то.Те Му се по­к­ло­ни­ха и се вър­на­ха в Ие­ру­са­лим с го­ля­ма ра­дост” .(Лу­ка 24:50-52).

“С го­ля­ма ра­дост…” От­къ­де ид­ва та­зи го­ля­ма ра­дост? Пред тях е дъ­лъг път на про­по­ве­ди, го­не­ния, мъ­че­ния. Уве­ща­ни­е­то  на Спа­си­те­лят към апо­с­то­ли­те: “Аз съм с вас през вси­ч­ки дни до свър­ше­ка на све­та”, съ­з­на­ни­е­то за Не­го­во­то при­съ­с­т­вие и Не­го­ви­те ду­ми: “Къ­де­то два­ма или три­ма са съ­б­ра­ни в Мое име, там съм и Аз ме­ж­ду тях”  и най ве­че ко­га­то Дух Све­тий сля­зъл вър­ху тях на пра­з­ни­ка Пе­т­де­ся­т­ни­ца  да­ло уве­ре­ност и си­ла на апо­с­то­ли­те на бла­го­ве­с­тят Еван­ге­ли­е­то. Та­зи ра­дост се да­ва на все­ки, кой­то с ис­к­ре­на вя­ра в Спа­си­те­ля Го сле­д­ва в жи­во­та си.

Ии­сус Хри­с­тос се въз­не­съл в с тя­ло­то си в сла­ва на не­бе­то. С то­ва Той въз­не­съл и на­ше­то чо­ве­ш­ко ес­те­с­т­во.

Не­ка и ние се въз­не­сем с ума си над вси­ч­ко, ко­е­то ни раз­де­ля от Бо­га и един от друг. Да се мо­лим Го­с­под да ни да­ва вя­ра, тър­пе­ние и лю­бов, за да ус­то­я­ва­ме на из­ку­ше­ни­я­та и тру­д­но­с­ти­те в еже­д­не­ви­е­то ни. Да па­зим ду­ши­те и те­ла­та си от гре­хо­ве, за да бъ­дем по Не­го­во по­до­бие въз­к­ре­се­ни и въз­не­се­ни в но­во­то не­бе, при­го­т­ве­но за оне­зи, ко­и­то Го оби­чат спо­ред  Не­го­во­то не­из­мен­но обе­ща­ние. Амин!

Протойерей

Георги Петков