То­зи ден от­бе­ля­за­х­ме, ка­к­то по­до­ба­ва. В 10.00 ч. по­се­ти­х­ме цър­ко­в­ния храм „Св.Ге­ор­ги”. За­па­ли­х­ме све­щи­ч­ки за здра­ве, дъл­го­ле­тие, бла­го­ден­с­т­вие и бла­го­по­лу­чие в се­мей­с­т­ва­та. Из­с­лу­ша­х­ме про­по­ве­д­та на свещ. Стра­тия Але­к­сан­д­ров, а в Пен­си­о­нер­с­кия клуб се съ­б­ра­х­ме, за да се по­з­д­ра­вим и по­чер­пим. С нас спо­де­ли­ха пра­з­ни­ка и ед­на част от хо­ри­с­ти­те към Об­щин­с­кия пен­си­о­нер­с­ки хор. По тра­ди­ция на то­зи пра­з­ник връ­ч­ва­ме по­з­д­ра­ви­те­лен ад­рес на но­ви­те се­мей­с­т­ва, встъ­пи­ли в на­шия клуб. На скром­на­та ни тра­пе­за не ли­п­с­ва­ха тра­ди­ци­он­ни­те до­ма­ш­ни яс­тия. По­же­ла­х­ме си от сър­це да има за вси­ч­ки се­мей­но ог­ни­ще с въ­г­ле­ни жи­ви и те да не га­с­нат, а да ни сби­рат край не­го ща­с­т­ли­ви, с мно­го обич и то­п­ли­на в сър­ца­та и све­т­ли­на в ду­ши­те.

Не­ка в мир и сго­вор да жи­ве­ем дъл­го, в пре­к­ра­с­ни дни, с при­я­те­ли до­б­ри. Са­мо та­ка ще въз­пи­та­ме в де­ца­та и вну­ци­те ни лю­бов и ро­до­лю­бие, по­чит и ува­же­ние.
Но ка­к­то в жи­во­та че­с­то се слу­ч­ва, ре­дом с ху­ба­ви­те не­ща, сме при­ну­де­ни и скръб да спо­де­лим. По­т­ре­се­ни бя­х­ме от тра­ги­ч­на­та вест, ко­я­то ни спо­ле­тя по вре­ме на пра­з­ни­ка. Вне­за­п­но по­чи­на на­ши­ят скъп при­я­тел Ди­ми­тър До­чев. За­е­д­но с же­на му Ли­ли Вла­е­ва, те от дъл­ги го­ди­ни чле­ну­ват в на­шия клуб. С Ми­т­ко ни свър­з­ват мно­го ху­ба­ви спо­ме­ни, тър­же­с­т­ва, изя­ви на сце­на­та. Той бе­ше пре­к­ра­сен чо­век и все­о­т­да­ен при­я­тел. Скър­бим за не­го. С ед­но­ми­ну­т­но мъл­ча­ние и ста­ва­не на кра­ка му от­да­до­х­ме по­чит. Ве­ч­на му па­мет!
На вси­ч­ки свои съ­г­ра­ж­да­ни и при­я­те­ли по­же­ла­ва­ме здра­ве, до­с­то­ен жи­вот и бор­че­с­ки дух, за да пре­о­до­ля­ва­ме за­е­д­но вси­ч­ко, ко­е­то жи­во­тът ни по­д­на­ся.

То­дор­ка ХА­РИ­ЗА­НО­ВА